Когато на 14 август, в разгара на протестите, премиерът Бойко Борисов обяви идеята си за свикване на Велико Народно събрание и приемане на нова конституция, част от коментарите бяха, че това е трик. А целта му - ГЕРБ да си спечели време и да избегне възможността президентът Румен Радев да назначи служебно правителство, което би станало ако правителството подаде оставка преди края на мандата си и парламентът не излъчи друг кабинет. Управляващите и техните говорители по медиите активно отричаха това да е планът им

Два месеца по-късно резултатът, изглежда, ще е точно такъв, пише Полина Паунова от Свободна Европа.

Обявеният от ГЕРБ план за "максимално бързо" придвижване на процедурата така и не се случи - забавянето вече е месец.

На този фон още от началото на септември е ясно, че предложението за свикване на Велико Народно събрание няма да бъде прието, защото нито БСП, нито ДПС ще го подкрепят, а без техните гласове е математически невъзможно да бъде постигнато изискваното мнозинство от две трети, т.е. 160 депутати.

Проектът на ГЕРБ за конституция ще стигне до пленарната зала на Народното събрание най-рано през декември, а обсъждането може да започне в началото на януари. Тогава дори премиерът Бойко Борисов да подаде оставка, тя ще е формална. Конституцията казва, че изборите се провеждат най-късно до два месеца след разпускането на Народното събрание. Редовните избори трябва са през месец март, т.е. точно два месеца след януари.

Летните намерения

Един месец след началото на всекидневните протести с искане за оставка на правителството на Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев, премиерът обяви идеите си за „рестарт“ на системата, чрез приемането на нова конституция от Велико Народно събрание. Проектът за нов основен закон намалява народните представители от 240 на 120, дава въможност за изслушване на главния прокурор пред парламента по определени дела, разрешава индивидуална конституционна жалба.

Борисов тогава каза, че ГЕРБ ще промени и Изборния кодекс, за да могат половината депутати от следващото Велико Народно събрание да се изберат мажоритарно. В средата на септември обаче идеята беше отхвърлена от правната комисия в парламента и ГЕРБ се отказа от нея.

Още тогава политици от опозицията и коментатори обвиниха ГЕРБ, че с всичките си ходове се опитва да протака и целта е да се избегне предаването на властта от Борисов към Радев преди изборите.

За да отговарят на тези обвинения, Борисов и други висши представители на ГЕРБ обещаха придвижването на проекта да стане по възможно най-бързия начин. Премиерът каза, че ще подаде оставка в деня, в който проектът не събере подкрепа от 120 гласа за внасянето му или впоследствие от 160 народни представители за приемането му.

На 2 септември ГЕРБ събра необходимите подписи и новата конституция беше официално внесена.

Конституцията казва, че внесеният проект за нов основен закон се разглежда не по-рано от 2 месеца след събирането на необходимите 120 подписа. Чак тогава парламентът може да се произнесе за свикване на Велико Народно събрание. На 2 септември ГЕРБ събра необходимите подписи и новата конституция беше официално внесена.

Депутатката Менда Стоянова от ГЕРБ тогава каза, че на 2 ноември партията ще подложи на гласуване проекта в пленарна зала. В интервю за Нова телевизия тя обясни, че внасят предложението си на 2 септември - първият работен ден на депутатите след лятната ваканция, а след това проектът ще влезе за гласуване в първия възможен законов момент, 2 ноември.

“Ако на 2 ноември не получим подкрепа за конституцията, ГЕРБ ще вземе своите решения (за исканата оставка – бел.ред) в друга обстановка”, обясни тя.

Още в началото на новата пленарна сесия БСП, а след това и ДПС декларираха, че няма да подкрепят инициативата. Без гласовете на една от двете партии аритметиката за свикване на Велико Народно събрание не излиза. Т.е. още от началото на септември ГЕРБ знаят, че ще трябва да прибегнат до описаните от Стоянова „решения в друга обстановка“.

С ясното съзнание, че проектът за новата конституция няма да събере подкрепа, ГЕРБ привлякоха на своя страна депутатите на "Воля", за да внесат предложението си, защото само с "Обединени патриоти" нямат 120 депутати.

В началото на септември, след като БСП и ДПС бяха оповестили позициите си, партията на Веселин Марешки осигури на управляващата партия нужните подписи, с които беше внесен проектът за нова конституция, въпреки че първоначално Марешки твърдеше, че няма да го подкрепи. Това стана часове след като правителството даде на концесия за 20 години плажа „Кабакум север 2“ на фирма, свързана с Марешки.

"Живот в друга реалност"

С ясното съзнание, че проектът е обречен, в края на миналата седмица ГЕРБ създаде временна комисия за разглеждане на проекта за новия основен закон.

В решението на Народното събрание е записано, че комисията ще действа два месеца. “Както сме казали – нужни са ни два месеца. Това е записано и в решението, което беше гласувано в зала”, казаха пред Свободна Европа от пресцентъра на партията на въпрос дали ГЕРБ ще удържат на думата си и ще действат в най-краткия възможен срок.

Конституцията казва, че проектът може да бъде гласуван не по-рано от два месеца след внасянето му.

Въпросът е от кога започват да текат тези два месеца. Конституцията казва, че проектът може да бъде гласуван не по-рано от два месеца след внасянето му. Той беше внесен на 2 септември - т.е. след 2 ноември.

Комисията обаче беше създадена на 2 октомври и ще действа 2 месеца, т.е. до 2 декември. ГЕРБ можеха да се вместят в първоначалния си срок, ако бяха създали комисията месец по-рано. Те обаче не го направиха. Така цялата процедура се забави с поне месец.

Въпреки че ГЕРБ твърди, че забавяне няма, прочитът на ситуацията от страна на БСП и ДПС, от които зависи приемането на проекта за конституция, е различен.

По думите на депутата от ДПС Хамид Хамид с придвижването на проекта "ГЕРБ демонстрират живот в друга реалност".

Пред Свободна Европа той обясни, че управляващите, а и цялото общество са наясно с позицията на ДПС и тя остава непроменена. "Имаме решение на нашия ръководен орган, което е взето на 31 август и не е променяно по никакъв начин. Обявили сме го на ГЕРБ, че няма да участваме нито в подписи, нито в преговори, нито в каквито и да било инициативи, свързани с т. нар. проект за конституция", каза народният представител.

"Не знам какво се опитват да направят със задвижването на процедурата, но нямат връзка с реалността", каза той. И припомни, че ДПС е поискало оставките на правителството, президента и председателя на парламента. "Това би било добра основа за диалог нататък", каза Хамид.

БСП пък са сигурни, че управляващите печелят време във властта и избягват служебно правителство.

"Първата и основна причина е, че печелят време. Преливат от пусто в празно, играят със сроковете, за да създадат впечатление, че нещо случва в един напълно изпразнен от смисъл парламент. Целта е да добутат още няколко месеца и да няма предсрочни избори", коментира пред Свободна Европа заместник-председателят на парламентарната група на БСП Крум Зарков.

По думите му втората причина е, че управляващите искат да демонстрират "някаква чуваемост в протеста като трансформират искането за оставка и реформа в статута на главния прокурор в желание за изцяло нова конституция".

И още малко забавяне

Междувременно председателят на новата временна комисия в парламента Десислава Атанасова каза пред журналисти, че е получено писмо от Джани Букикио, председател на Комисията за демокрация чрез право към Съвета на Европа, по-известна като Венецианската комисия. В него се казва, че в отговор на молба на българския парламент нейните експерти ще изготвят спешно становище до средата на ноември по конституционните промени, засягащи съдебната система.

Венецианската комисия от години препоръчва да се гарантира възможност за независими разследвания срещу главния прокурор. Недосегаемостта на шефа на държавното обвинение беше в центъра на критиките в последния доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в България. В четвъртък премиерът Бойко Борисов обеща българските власти да се вслушат в препоръките на Венецианската комисия.

Депутати от ГЕРБ не изключват и още едно забавяне. “Ако ни препоръчат нещо, свързано с независимостта на главния прокурор, може би ще трябва да пренаписваме текстове, които да изпратим пак”, каза депутат, пожелал анонимност.

Официално от пресцентъра на ГЕРБ казаха, че партията не търси умишлено забавяне. “Още при внасянето на проекта, през септември, председателят на парлмента Цвета Караянчева го е изпратила на Венецианската комисия. А както Десислава Атанасова каза, становище ще има в спешен порядък, до средата на месец ноември”, заявиха от пресцентъра.

Кога ще се гласува проектът

Така най-ранната дата за гласуване на конституционния проект е в началото на месец декември. Това обаче е възможно да се случи само при положение, че от Комисиятата за демокрация чрез право към Съвета на Европа нямат забележки.

Също така досега ГЕРБ не са поемали ангажимент гласуването на идеята за свикване на ВНС да бъде непосредствено след приключване на дейността на комисията. Според правилника на парламента те могат да отложат това със седмици.

Ако започне кореспонденция с Венецианската комисия, срокът за дейност на временната комисия може да се удължи.

Така Народното събрание ще излезе в своята традиционна Коледна ваканция, която започва след средата на декември и приключва след новогодишните празници през януари. А след ваканцията дори управляващите да подадат оставка, защото не намират подкрепа за идеите си за “рестарт”, служебно правителство вече не може да има.

В случай, че ГЕРБ не съберат нужните им 160 гласа, което е предварително ясно и Борисов подаде оставка, президентът е длъжен да започне консултации за създаване на ново правителство в този парламент. Той трябва да връчи проучвателен мандат отново на ГЕРБ, а след това на още две партии. Така времето ще продължи да тече и България ще се доближи до месец март, когато трябва да се проведат редовните избори.