Като щастлив край на две не особено щастливи приказки звучи сега животът на Татяна Димитрова и Станислав Тодоров, които избраха да подредят семейния си живот във Велико Търново.

Той избягал от Финландия, тя - от Варна, и сега признават, че по-малкият като територия град Велико Търново им е донесъл повече щастие.

Двамата се срещнали първо в интернет, после и на живо при един нелеп инцидент със самозапалил се влак. На всичко отгоре двамата са родени на една и съща дата – 3 май, и тази година ще е първият 3 май, в който те ще празнуват заедно рождените си дни, пише "Борба".

„Тя, нашата история, има предистории, защото и двамата преди си имахме свои си животи и други семейства. Не е лесно от две разбити половини да направиш една нова и цяла, но на нас ни се получи“, казва Слави, който преди няколко месеца се върнал от Финландия, където живял и работил близо 17 години, запознал се с Таня, влюбил се в нея и я довел в Търново.

Иначе самият той е русенец, но израснал див и необуздан и съвсем млад заминал за Слънчев бряг да работи. Там срещнал финландката, която след това го отвела със себе си.

„Тя беше малка, на 17 години само, и беше на морето със своя роднина. Малко след това родителите й я пратиха отново в България, но за месец.

Междувременно ние с нея си пишехме, говорихме си, чувахме се и когато дойде време да си тръгва, баща й се обади и ми каза: „Виж сега, Алекс”. Финландците така и не успяха да си счупят езиците и да ми кажат Слави, затова ми викаха Алекс, че им беше по-лесно. Та казва ми той: „Алекс, дъщеря ми очевидно има чувства към теб. Ела ни на гости“.

И аз взех, че тръгнах, усмихва се Слави. И признава, че очаквал да види хора, които живеят в иглу, обаче цивилизацията го блъснала в лицето още на летището.

„Е, не че не попаднах в едно селце с 25 къщи. Чувствах се като Робинзон. Магазин даже нямаха и пазаруваха продуктите от първа необходимост от една бензиностанция. Като влезех вътре, всички млъкваха и ме гледаха, все едно наистина съм Робинзон Крузо.

Останах, да ме питаш защо…, ама аз по трудното си падам. Ако ти кажа колко пъти си събирах багажа и тръгвах през гората, пък баща й ме настигаше, сигурно няма да повярваш. Като завърши тя училище, се преместихме в град Лахти, който ми изглеждаше като Лас Вегас след това селце“, казва още Слави.

Там той започнал да учи финландски, а тя да учи в университета. Но любовта не потръгнала и те се разделили. Слави пак се замислил за връщане у дома, но учителката му по финландски го убедила да остане и да се бори.

„Знаеш ли, Финландия е страна, в която не мислиш за разходите. Плащаш си всички ежемесечни сметки и ти остават достатъчно пари. Стандартът им е висок, ама няма слънце. Случвало се е с месеци да не го виждам, а пък аз съм от слънчева страна.

Като прибавиш и това, че те не умеят да изразяват емоциите си, изключително са интровертни, когато наистина им дотежи много, те не знаят как да си го кажат и отиват и си купуват алкохол. Пиенето и самоубийствата са най-големите им трагедии“, разказва Слави.

Във Финландия той завършил и Училище за диагностика на двигатели с вътрешно горене и хибриди, после работил в сервизите на „Бош” и „Ауто Аси”. Пак се влюбил, станал баща на момиченце, но и този път не му провървяло в любовта. Раздялата се оказала тежка и болезнена и той този път наистина си събрал багажа.

Дошъл в Къпиновския манастир и останал един месец, за да излекува депресията си и натрупаните разочарования. а и на слънцето да се порадва.

„После се появих аз. Първо започнахме да си пишем и да си говорим в интернет. Докато един ден той не ми се обади, че тръгва от Сливен към Варна да се видим“, присъединява се към разговора Таня, която е на последната права в медицинското си образование. Както самата тя се шегува, сега пред името й има само буквата „д“. След няколко месеца ще се дипломира и титлата вече ще е цялата д-р Димитрова.

„Тази среща между нас двамата е като цирков спектакъл. Аз бях в Сливен по работа и реших, че искам най-после да я видя. Обаче от там за Варна има един автобус и той пътува 12 часа. Приятели ми предложиха да се кача на влака, на което аз първо казах: „Вие сте луди“. Обаче взех влака, който на 130 км преди Варна се запали. Локомотивът се самозапали и композицията спря насред нищото. Край нас – поле, пред нас – някаква запустяла гара с 12 котки, и в далечината се чува джамията на селце. Разбрахме, че има село, защото взеха да прииждат разни хора да си правят селфи с влака, дето е в нищото.

Никой не се сети да пита нас добре ли сме, имаме ли храна, вода, пък да ни предложат транспорт до Варна… забрави. И аз, какво да правя, звъня й. И тя взе, че тръгна, без да ме знае кой съм, какъв съм, колко пари струвам“, разказва Слави.

Таня веднага признава, че си пада по приключенията и запалилият се влак й се сторил точно такова приключение. За има-няма четири – пет седмици двамата се събрали да живеят заедно и Слави предложил да напуснат Варна и да дойдат във Велико Търново.

Самият той заобичал старата българска столица, докато бил в манастира и неговият приятел Новко му показвал красотата на града. Сега двамата имат сервиз в Дебелец, а с Таня – дом във Велико Търново.

Стажант във вътрешно отделение на търновската болница е в момента Таня Димитрова. Предстои й да премине и през педиатрията и да завърши. А тя учи отдавна и медицината също се оказала приключение за нея, защото кандидатствала два пъти.

Първо искала да учи за ветеринар и я приели в Стара Загора. Но я приели и в университета във Варна хуманна медицина, където тя се записала просто защото преценила, че ще й бъде по-лесно да се издържа в родния си град. Но после се появили Михаела и Самуил, които вече са на 9 и 6 години.

Тя прекъснала в IV курс, четири години по-късно кандидатствала отново, за да възстанови правата си. И сега вече е на финала. „После ли? Голямата ми мечта е да бъда анестезиолог и реаниматор. "Това го мога. Мога да понеса натоварването, освен това съм концентрирана, мога да взимам бързо решения в стресови ситуации. В реанимацията се срещат животът и смъртта. Реаниматорите въвеждат пациентите в състояние, за което не знаем много, и точно в това отделение се случват чудесата, каквито в кабинета не можеш да видиш“, казва Таня, когато обяснява защо е избрала да специализира в това толкова тежко отделение.

Таня и Слави признават, че им е интересно да живеят заедно. Той обича всяка клетка в нея, особено това, че не се сърди за глупости. Тя обича нестандартното му мислене и това, че е борбен. А неговата борбеност всъщност го прави един постоянен бунтар.

„О, аз съм спорил с кмета на Варна за дупките по улиците. Обаче направо съм готов да се бия, когато чуя: „Абе, човек, ти какво си мислиш? Това е България!“ Е, като е България, дай да тънем в мизерия, понеже някой го мързи да слезе до контейнерите и мята торбата с боклук от терасата. Виждал съм го с очите си!“, ядосва се Слави.

После казва, че ако някой ден стане кмет на Търново, първо ще направи ескалатори за посоката нагоре по стъпалата. Другото… после.