Любопитна история от 70-годишния живот на съоръжението

Каменни орлови глави за архитектурната украса на Дунав мост се озовали на село, вместо на порталните колонади. Тази история е една от любопитните в 70-годишния живот на съоръжението, наричано в миналото Мост на дружбата, припомня Телеграф. И ако не знаете какво е общото между внушителния Дунав мост и малкото русенско селце Кошарна, ще разберете в следващите редове.

Когато през 1952 г. започнало строителството на съоръжението, с архитектурното му оформление се заел талантливият български архитект Георги Овчаров. В идейния си проект той заложил издигането на внушителни портали с високи 21 метра колони, увенчани с различни декоративни елементи. Каменни орлови глави трябвало да красят колоните и едновременно с това да отвеждат покривните води. С изработката им се заел украинският скулптор Михайло Парашчук – един изключително талантлив творец, учил в ателието на Огюст Роден в Париж и свързал живота си с България от 1921 г.

За съжаление, през зимата на 1953 г. арх. Георги Овчаров умира и проектът му за декоративната украса на моста не е изпълнен докрай. Отпадат някои елементи, а сред тях са и каменните орлови глави на Михайло Парашчук. Те останали захвърлени в някакъв склад, а после се озовали в Кошарна.

По-възрастни хора от селото си спомнят, че най-напред двете каменни орлови глави се появили в кръчмата, носеща гордото име „Орлово гняздо“ заради впечатляващата си украса. Заведението държал един човек, който по някакъв начин се сдобил с детайлите, но едва ли е знаел нещо за историята им и за Михайло Парашчук. После кръчмата била разрушена, но двете орлови глави останали в селото. Едната била сложена на селската чешма, а за другата ще стане дума по-нататък. През лятото на 2010 г. от полицията в Разград съобщиха за задържани двама иманяри, търгували зад граница с културно-исторически ценности. В излъчените репортажи, които и сега могат да бъдат видени в интернет, се казва, че в дома на единия от мъжете е намерена „уникална каменна глава на орел от Римско време, тежаща 70 килограма, каквато досега не е откривана по нашите земи“. Първоначално никой не предполагал, че това може да е елемент от архитектурната украса на Дунав мост.

Във връзка с делото по този случай като експерт бил повикан археологът от Регионалния исторически музей в Русе Димитър Чернаков, който в този период извършвал разкопки в землището на Кошарна. Придружил го неговият колега от отдел „Най-нова история“ Владислав Атанасов, който разказа пред „Телеграф“ за по-нататъшната съдба на двете орлови глави.

„Спомням си, че когато пристигнахме, разбрахме, че на главата, намерена у иманярите, е дадена оценка като на античен предмет с много висока стойност. Втората глава си стоеше на селската чешма по един много странен начин, човката на орела сочеше към небето“, обясни музейният специалист.

Тогавашният кмет на Кошарна, като чул, че на „иманярската“ орлова глава, за която се смятало, че е от античността, е дадена толкова висока оценка, се уплашил и поискал от музея да приберат орела от селската чешма. Как можел да опази толкова ценен артефакт от далечната епоха? Така орловата глава от Кошарна се озовала в Регионалния исторически музей в Русе, а другата - на иманярите, отишла в Разградския музей след приключване на делото.

„Всички бяхме категорични, че това не е предмет от античността, че е от по-ново време, но колко по-ново, не беше ясно. Имахме голям късмет да попаднем на човек, който определи много бързо авторството на този детайл – Калин Николов, сега уредник в галерията „Квадрат 500“ в София“, допълни Владислав Атанасов.

Калин Николов им показал и украинска книга, издадена през 1975 г., в която имало публикувана фотография на орловата глава с текст: „М. Паращук. Голова орла. Деталь оздоблення Моста Дружби у Русе. 1960-i роки“. Годината била сгрешена, но илюстрацията отговаряла едно към едно на орловите глави от архитектурната украса за Дунав мост.

Скулпторът Михайло Парашчук пристига в България през 1921 г. с намерението да остане временно, но свързва живота и творчеството си завинаги с нашата страна, която става негова втора родина. На украинеца българските архитекти възлагат украсата на едни от най-красивите и обществено значими сгради у нас – той възстановява фронтона на Народния театър „Иван Вазов“, негово дело са елементите над трите врати на Софийския университет „Климент Охридски“, детайли от архитектурната украса на Българската народна банка, Министерството на отбраната, Военната академия „Г.С. Раковски“, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и много други сгради в София и в страната.

Парашчук умира през 1963 г. и е погребан в Централните софийски гробища. Посмъртно е награден с орден „Кирил и Методий“. На 12 септември тази година в Сливен ще бъде открита изложба, посветена на Михайло Парашчук. В нея ще бъде експонирана и каменната орлова глава от Регионалния исторически музей в Русе.