България е държавата, в която развитият, агресивен, държавно спонсориран дарвинизъм победи, под патронажа и смелото ръководство на водещите я

По-голямата част от приятелите ми, образовани, цивилизовани, смислени хора се ваксинираха, да са живи и здрави. Още миналата седмица. Защото се наредиха на опашките, намериха къде е най-лесно, изчакаха и получиха заветната порция.

Майка ми, която е на 80 години, има напреднал диабет, на инсулинови инжекции е, преживяла е удар преди години, има сърдечни проблеми, не е.

Защото е трудно подвижна и едва излиза от къщи. Защото не може лесно да отиде до голяма градска поликлиника във Варна, да се нареди и чака с часове, още по-малко сред големи групи от хора.

Защото личният ѝ лекар не я е извикал в кабинета си (няма получени дози с преимущество за тази най-застрашена група), защото никой не се е сетил дори, че може би трябва да получи инжекцията на прага си. Вероятно няма да я ваксинират още с месеци, защото няма да може да се застане в нисък старт на зелените коридори.

В джунглата на България зелените коридори не са за слабите, затруднените, истински, тежко нуждаещите се. Ваксинирането по “зелените коридори” е израз на безпомощността на държавата да създаде организация, да работи по приоритети, да демонстрира, че може да функционира въобще.

Масовото ваксиниране по коридорите се прави за да се употреби “процента на успеваемост” в предизборната кампания, да се отчита проформа как обгрижваме гражданите си, избивайки мълком родителите им.

Не знам нито една държава, в която да прегърнаха такъв варварски, геноциден, срамен подход към най-слабите и най-старите.

Виолета Симеонова, към  страницата на авторката