Воденето на дела става безпредметно. Това е основният аргумент на антикорупционната комисия (КПКОНПИ), която под ръководството на бившия главен прокурор Сотир Цацаров се отказва от искове на обща стойност 356 млн. лв. срещу бившия собственик на фалиралата КТБ Цветан Василев

Благодарение на този отказ сделката за "Виваком" (БТК) става възможна и на 31 юли бе съобщено, че телекомът вече е част от "Юнайтед груп", пише Mediapool.

Как се стигна до тук?

Действията на КПКОНПИ са, меко казано, странни. От години и антикорупционната комисия, и прокуратурата използват всички сили и средства, за да "заковат" Василев. Наказателното дело срещу него започна, докато шеф на държавното обвинение беше Цацаров и под вещото ръководство на Иван Гешев, който по онова време наблюдаваше мащабното разследване. Въпреки че то продължи няколко години, името на депутата от ДПС Делян Пеевски нито веднъж не бе споменато в обвинителния акт с автор Гешев.

Междувременно КПКОНПИ също се задейства. През 2015 г. тя внася срещу бившия банкер Василев иск за отнемане на имущество за над 2.2 млрд. лв. Тогавашният ръководител на институцията Пламен Георгиев се хвали, че подобно дело няма в цяла Европа.

КПКОНПИ е постоянна в усилията си, макар че ѝ се налага да чака. Делото за конфискация реално не тръгва, защото през март 2018 г. Софийският градски съд отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС в Люксембург с въпроса дали българското законодателство за конфискация отговаря на европейските правни стандарти. Така процесът е блокиран за две години. През март 2020 г. Съдът на ЕС излезе с решение, че няма противоречие с правото на Съюза.

Междувременно обаче по казуса КТБ се точат и други дела. Те са заведени от синдиците на банката в опит да попълнят т.нар. маса на несъстоятелността, т.е. парите, които трябва да се върнат в банката и евентуално с тях да се разплатят негарантираните влогове.

Така по искане на синдиците са заведени и други две дела, но с различно основание – Законът за банковата несъстоятелност.

По едното те настояват за запор върху 127 596 069 броя акции от капитала на БТК, които се равняват на 44.1%. Техен собственик е "Вива Телеком България", едно от дружествата под контрола на Василев. Стойността им е 125 млн. евро. Запорът е наложен на 2 декември 2015 г.

Отделно от това от люксембургската офшорка V2 Investment се търсят 125 млн. евро, отпуснати чрез кредит от КТБ. С тях през 2012 г. е закупена "Виваком" (БТК). Въпросните 125 млн. евро V2 Investment трябва да получи чрез принудително изпълнение върху акциите на друго дружество от веригата фирми, участвали в придобиването на БТК – InterVInvestment, отново офшорка в Люксембург. През март 2016 г. съдът допуска и това обезщетение. Така парите остават на съхранение у инвестиционното звено на руската външнотърговска банка ВТБ в Лондон, която също участва в смяната на собствеността на БТК след фалита на Корпоративна банка. Иначе казано - V2 Investment трябва да вземе едни пари от InterVInvestment, но върху това вземане е наложен запор, за да се обезпечи второ такова – искането на синдиците за връщане на същите пари в банката.

През декември 2018 г. съдът уважава искането на синдиците срещу V2 Investment, а решението влиза в сила почти година по-късно. Два месеца преди това, през октомври 2018 г., КПКОНПИ решава, че ако се представят доказателства за връщането на 125-те млн. евро на КТБ, ще прецени дали да не отмени някои от мерките.

Доказателства са представени и на 1 юли 2020 г. комисията решава да се откаже от три иска – срещу InterVInvestment за 108 941 181 лв. (43. 2% от капитала на "Вива Телеком България"), срещу "Вива Телеком България" за 124 931 220 лв. (43.2% от капитала на БТК) и 122 368 930 лв. от InterVInvestment (остатъчна сума от продажбата на капитала й). Общо – малко над 356 млн. лв.

"Интересът на КПКОНПИ от водене и от участие в горепосочените производства е налице до момента на възстановяване на претендираната сума на КТБ (в несъстоятелност), като след това воденето на дела от страна на КПКОНПИ и държането на наложените обезпечителни мерки по веригата на собственост, отговарящи до размера на капитала, съотносим с отклонените от банката средства, стават безпредметни", пише в решението на комисията.

Месец след вдигането на запорите "Виваком" отново е продадена.

Къде са проблемите?

Първият и основен въпрос е: Как така едни и същи пари, които държавата търси от Цветан Василев чрез различни способи, изведнъж от незаконни стават законни?

През 2015 г. КПКОНПИ твърди, че това имущество е незаконно придобито. Този иск е следствие от прокурорското обвинение за присвояване срещу Цветан Василев. Най-просто казано – след като отговаря за присвояване от собствената си банка, веднага се подозира, че всичко или поне част от онова, което е придобил, е станало по този начин.

Дотук добре, но в крайна сметка КПКОНПИ се отказва от претенцията си. А всъщност парите, за които през цялото време се хвърлят такива усилия (онези 125 млн. евро), са върнати на банката по възможно най-цивилизования начин – чрез гражданско дело, но заведено от синдиците. Тук не се твърди нито незаконно имущество, нито нещо подобно. Казва се, че някой дължи едни пари и трябва да ги върне. Което в крайна сметка се случва.

Ако се върви по логиката на описаните събития, за всяко спечелено от синдиците дело, КПКОНПИ би трябвало да се отказва от претенция срещу Василев. Което, разбира се, повдига въпроса за нейната ефективност изобщо.

Двойно подсигуряване

До лятото на 2014 г. някогашният "Мистър Икономика" Цветан Василев нямаше особени проблеми с която и да е институция, въпреки многократните сигнали, че нещата в банката му не се случват по най-законния начин. След разрива с Пеевски ситуацията се изплъзна от контрола на банкера. Изведнъж всички държавни структури впериха поглед в КТБ и последва координиран натиск. В крайна сметка банката изчезна, но фалитът не беше краят, а само началото на преразпределение на имущество.

Имайки предвид солидната институционална организация срещу Василев, нищо чудно усилията на КПКОНПИ да са били един вид "вариант Б" за част от активите. Иначе казано – ако не стане чрез синдиците, ще стане през комисията "Антикорупция". Дори обаче да се приеме, че подобни действия може да са водени от чисти мотиви, каквато едва ли е ситуацията, те пак трудно могат да се оправдаят. "Законно е, когато ние решим", не би следвало да е поведението на администрацията. Ако обслужва обществения интерес.