През 50-те години на миналия век живеех и работех като учител в Никопол", разказва Ангел Ангелов от Габрово, цитиран от  Ретро.

През лятната ваканция имах много свободно време и често ходех на градския плаж на река Дунав.

В един много горещ ден отидох на плажа, разхладих се във водата и легнах на пясъка да се пека. В това време дойде един нов камион „Ифа”, произведен в Германската демократична република.

Шофьорът го паркира перпендикулярно на брега на реката, като задните му колела бяха влезли във водата. Натегнал ръчната спирачка и оставил двигателя да работи, защото акумулаторът бил слаб и не можел да пали. Работници започнаха да товарят камиона с пясък, а шофьорът седна да обядва.

В това време работещият двигател разклати лоста на ръчната спирачка и тя започна да отпуска. Изведнъж камионът тръгна на заден ход към водата. Шофьорът скочи уплашен да го спира. Уви! Камионът бързо потъна на дъното на реката.

Шофьорът отиде някъде и скоро доведе млади турци рибари, които са много опитни плувци. Те взеха едно стоманено въже, гмурнаха се под водата и закачиха с него камиона. На брега закачиха въжето за един трактор „Зетор”. Той се напъваше, но не можа да помръдне ифата.

Тогава два камиона ЗИС-6 се скачиха, вързаха стоманеното въже за тях, те потеглиха и започнаха да вадят потъналия камион. Показа се кабината му, предните колела стъпиха на брега. Тогава се скъса куката на камиона, за която бе вързано въжето, и той отново потъна във водата. Рибарите пак се гмурнаха и този път завързаха въжето за желязната ос на предните колела на камиона.

Зисовете потеглиха и го измъкнаха на брега. Единият ЗИС го закачи с въжето и на буксир го отведе в двора на Пътното управление. Там двигателят на новата „Ифа” бе разглобен и почистен от пясъка и тинята.

А виновният шофьор за наказание заплатил ремонта на камиона.