КАК ИЗВЕСТНА СОФИЙСКА БОЛНИЦА МЕ ВЪВЛЕЧЕ В ИЗТОЧВАНЕ НА ЗДРАВНАТА КАСА, БЕЗ ДОРИ ДА ИМА НУЖДА ОТ ПОДСПИСА МИ. А МИМИ СИ ОТИДЕ, ЗАЩОТО КАСАТА НЯМАЛА ПАРИ.

В петък ми правиха гастроскопия в известна столична частна клиника. С направление съм и Касата покрива всичко. Решавам, че ще ще изкарам изследването като мъж и се отказвам от пълната упойка. Дават ми да подпиша документ, който уточнява, че гастроскопията може да продължи до 40 минути, но реално са ми казали, че няма да е повече от пет и си тръгвам.

След шестчасово чакане пред кабинета идва моят ред.

Няма да описвам с подробности колко приятно е да ти вкарат тръба от твърд каучук през устата до стомаха и да го разгледат отвътре. Лошо преживяване, но свършва за пет-шест минути и лекарката ме уведомява, че, слава Богу, както е очаквала, рак на стомаха няма. В понеделник трябва да мина да си взема епикризата.

Днес обаче отивам за документа и ме посрещат с това, че за да си го получа, дължа такса. Объркан съм – не съм за преглед, няма да ми правят никакви процедури, даже няма да посещавам доктора – просто си взимам документа и си тръгвам. Питам каква е тази такса.

- Потребителска. – отвръща ми дамата, която отговаря за епикризите – На вратата си пише, четете.

Отвръщам й, че съм видял бележката, според която всеки ЛЕЖАЛ В БОЛНИЦАТА дължи по 5.80лв. на ден, обаче аз съм бил за петминутна процедура и съм си тръгнал.

- Да. – отвръща ми тя с досада, сякаш не разбирам елементарни процеси от ежедневието – Вие сте си тръгнал, обаче по документи сте лежал в болницата.

С най-спокоен глас и съобщавам, че това е източване на Здравната каса и аз не съм съгласен да съм част от него.

- Вие сте се подписал. – отвръща ми категорично тя и ми дава да разбера, че въпросът е приключил. Или си плащам таксата за мнимото лежане, или няма да си получа епикризата.

- Сега искам да извадите документите ми за хоспитализация и да ми покажете къде съм се подписал, защото в противен случай сте извършители на престъпление, в което ме правите съучастник. – възможно е тук вече леко да съм вдигнал оборотите, защото в джоба си стискам 1000лв., които сме събирали с приятели точно за дете, чиито родители едвам сколасват да го крепят, докато дойде ред за белодробната му трансплантация. Има нужда от 2000 на месец само за лекарства и процедури, за да го поддържат в кондиция. А под носа си виждам най-елементарния и тарикатски начин да се източва Касата, която уж няма пари да се погрижи за него.

Вадят се документи и ми се посочва думата „хоспитализация“. Започвам да се смея. Вероятно защото имам татуировки, дамата смята, че съм излязъл от някой фитнес, а не от училище. Веднага и посочвам, че това, което съм подписал, е информирано съгласие, че ако нещо се обърка по време на процедурата и се нуждая от спешна помощ, може да се наложи да ме хоспитализират. Казвам и, че ще ида да платя двайсетте лева такса за ЛЕЖАНЕ В БОЛНИЦАТА, само защото искам да имам документ, който да потвърди измамата им.

За моя изненада, НА КАСАТА НА БОЛНИЦАТА НЯМАТ ИНФОРМАЦИЯ ДА СЪМ ЛЕЖАЛ В ЗАВЕДЕНИЕТО. Много ясно. Не съм. Бързо се въртят телефони и след две минути вече съм в системата – лежа в болницата от четири дни, нищо че междувременно всеки ден съм тичал по пет километра в парка. Няма как, плащам.

Връщайки се в отделението, дамата с епикризите вече сериозно е сменила тона. Много по-разговорлива е и ми обяснява много мило, че всъщност няма нищо лично и просто изпълнява процедурата. Ясно, имала е време да ме провери в Гугъл и обвързаността ми с медийния свят вече ме прави достоен за обяснение.

Взимам си епикризата и ВЕЧЕ СЕРИОЗНО ЗАПОЧВАМ ДА СЕ ЯДОСВАМ – не само че съм лежал три дни в болницата, но си има и история. Първият ден съм бил неразположен, хората ми дали витамин С, сол и глюкоза и, слава Богу, оцелял съм. След ПРОВЕДЕНАТА ТЕРАПИЯ са ме изписали. Признавам, успокоих се, че ми е минало, докато съм бил там. Ако бях умрял в болницата, докато всъщност тичам по пет-десет километра на ден в парка, и го разбера с цели два дни закъснение, щях да се почувствам много неловко.

Докато децата ни умират от липса на средства, болниците източват Здравната ни каса толкова нагло, че вече дори не се нуждаят от подписите ни за това. Чувстват се абсолютно безнаказани.

Една проста сметка – ако от мен са взимали по 6лв. на ден за хоспитализация, значи държавата е давала минимум по 20лв. За три дни това са общо 80лв. За гастроскопия обаче в този ден бяхме около десет-дванайсет души. Това прави чиста печалба от около 1000лв. за три дни, без никакви ангажименти от страна на болницата. За трийсет дни стават 10 000лв., а за година 120 000лв.

Само тази една-единствена болница точи по 120 000 лв. на година от Здравната каса с една глупава гастроскопия, която се извършва в рамките на 5-10 минути.

А ние отделяме от залъка си за трансплантациите на обречени от системата деца, за които се твърди, че е твърде скъпо да бъдат спасени. Като Мими. Като Ванко. Като онова дете от Варна, за което също пратихме пари, но вече дори забравих името му, защото сме делили от залъка си за толкова много.

Това не е кражба. Това е предумишлено убийство.

Михаил Кънчев