Вече половин година в Европейския съюз (ЕС) функционира един нов орган, на който се възлагат надежди да се справи с престъпленията с евросредства, включително корупцията

Идеята за Европейска прокуратура започна да се обсъжда преди няколко години и бързо спечели симпатии и в България. За това помогна изборът за европейски главен прокурор на Лаура Кьовеши, която вече беше станала символ на борбата с корупцията в Румъния, пише Борис Митов в Свободна Европа. 

Още с първите си стъпки на поста тя показа, че раздираната от протести и коруцпионни скандали България ще бъде разглеждана с особено внимание. Кьовеши първо върна повече от половината номинирани български делегирани прокурори, а след това избра именно София за своето първо официално посещение.

Преди десетина дни се оказа, че още в началото на мандата европейската главна прокурорка е настояла българският ѝ колега Иван Гешев да не контролира комуникацията между институцията ѝ и властите в България. Искане, което за момента не е известно да е отправяла към друга страна членка.

Защо Лаура Кьовеши не желае българското държавно обвинение да препраща всички сигнали от София до Европейската прокуратура?

Този въпрос стана актуален на фона на все по-засилващите се политически заявки за продължаване на съдебната реформа, която да засегне конкретно поста на Иван Гешев. Пост, който повече от десетилетие е критикуван от редица европейски институции заради твърде голямата власт, която съсредоточава, а и заради липсата на ефективни форми за контролирането му.

Проблемът с комуникацията

Новият разследващ орган на ЕС започна работа на 1 юни, а ръководителката му Лаура Кьовеши избра именно България за първата си официална визита като европейски главен прокурор след едва 9 дни.

Месец по-рано базираната в Люксембург институция беше отхвърлила общо шестима от предложените ѝ от Висшия съдебен съвет (ВСС) десетима делегирани прокурори. Така се наричат обвинителите, които излъчва всяка от 22-те страни членки, подкрепящи Европейската прокуратура.

Макар че по време на посещението си в София Кьовеши отправи публичен призив единствено по повод необходимостта от попълване на българската квота, месеци по-късно стана ясно, че това не е бил единственият поставен от нея проблем.

На 19 ноември правосъдното министерство съобщи, че по лично настояване на европейската главна прокурорка е нотифицирало МВР и митниците, за да могат да комуникират директно с базираната в Люксембург институция. До този момент препращането на сигнали от България ставаше единствено чрез отдел във Върховната касационна прокуратура (ВКП).

"Като цяло мога да кажа, че сътрудничеството ни с България е много добро, в началото имахме известен проблем, че всички дела трябваше да минават през прокуратурата и в началото получавахме само малки дела", коментира преди ден Кьовеши, цитирана от правосъдното министерство.

В понеделник тя проведе онлайн среща със служебния министър Иван Демерджиев и екипа му, за да обсъдят "засилването на взаимодействието между българските власти и Европейската прокуратура".

"[Кьовеши] не беше доволна от това, че постъпват при тях твърде малко и твърде маловажни сигнали по линия на прокуратурата и поиска да разширим нотификацията. Това е плод на изпълнение на това изрично нейно желание", коментира Демерджиев пред Свободна Европа.

Той уточни, че разширяването на кръга от институции, които да комуникират директно с Европейската прокуратура не е обичайна практика, а "по-скоро Кьовеши изрази такова желание и резерви по отношение на начина на работа до момента".

Помолен да поясни какво според него е имала предвид европейската главна прокурорка с определението "малки дела", Демерджиев каза: "Маловажни случаи, които не са интересни на никого".

Очакване за по-качествени дела

По време на онлайн срещата между двамата Кьовеши е изразила увереност, че директната връзка между подчинените ѝ в Люксембург и българските разследващи органи "със сигурност ще подобри не само сътрудничеството ни, но и качеството на делата".

По думите ѝ "сега, когато тази възможност е разширена, ще можем пряко да обсъждаме различни въпроси с органите на първа линия при установяване на престъпления".

Първоначално ВСС одобри предложение на Прокурорската колегия за разкриване на нов Осми отдел на ВКП, който да отговаря пряко за предаването на сигнали към Европейската прокуратура. Става въпрос както за вече започнати разследвания, така и за все още неприключили проверки. След нотифицирането на МВР и митниците обаче, този отдел на практика беше заобиколен.

Конституционно регламентираната структура на българската прокуратура е пирамидална и на нейния връх стои главният прокурор. Въпреки че всички обвинители и следователи се водят за независими в своята работа, Гешев има право да упражнява "надзор за законност и методическо ръководство" над тях.

Именно тази йерархия и голямото влияние на главния прокурор във ВСС стои в основата на европейските критики срещу държавното обвинение в България. Поведението на Гешев  провокира редица съмнения за прилаган от него двоен стандарт по отношение на бившите управляващи от ГЕРБ и техните опоненти. Съмнения, които в крайна сметка доведоха и до избухването на миналогодишните протести с искане за оставката на Иван Гешев.

На този фон много хора в България хранят надежди, че това статукво може да бъде разчупено точно с помощта на Европейската прокуратура. В нейните правомощия е да разследва всички престъпления, които засягат по някакъв начин финансовите интереси на ЕС.

За да се случи това обаче, до нея трябва да достигат качествени и навременни сигнали, които впоследствие да бъдат разследвани ефективно от българските делегирани прокурори.