Излитал е всяка седмица от същата площадка край Пловдив, имал над 1500 скачания с парашут

Помощник-началникът на отделение "Търсене и спасяване" в авиобаза "Крумово" майор Тодор Цачев е загинал с мотопарапланера си край Пловдив заради "подгънато меко крило", пише "24 часа - 168 истории". За смъртта на военния съобщи Министерството на отбраната, а негови колеги потвърдиха инцидента, случил се в извънработното му време.

Какво точно е станало?

На трагедията от 21 октомври е имало очевидец, който пръв се обажда на аварийните служби. Според него след излитането си 53-годишният Тодор е започнал да набира височина. Достигнал около 150 м, но в даден момент единият край на крилото му се подгънал. Последвала низходяща неуправляема спирала надолу. Направил две завъртания и на третото се забил в земята по лице.

"Това "меко крило", което служи за веществено доказателство в момента, на земята представлява топка от парцали и върви - разказва познат на Цачев, който е действащ военен. - Буквално го вземате в една торба и го прибирате. При самолет или вертолет е съвсем различно, сиреч остават отломки, може да се види конкретно кое се е повредило и т.н. Единственото останало здраво в случая с Тодор е моторът, който е бил на гърба му. За тези, които не са напълно наясно, парапланерът може да се оприличи на спортните парашути, с които любители ентусиасти скачат по празниците. Мотопарапланерът е подобен на тях, но е по-тесен и дълъг. Пак е с върви и човекът отново виси във въздуха, но при него има двигател, който е на гърба на пилота."

Според военния не е изключено в инцидента с майора да е имало "термика" (възходящи или низходящи въздушни течения - бел.ред.), която да е сгънала въпросното крило. При тази ситуация Цачев няма как да овладее парамотора си. Засега това остава само предположение.

"Говорим за една сложна площадка, която е напълно по силите на Тодор - обяснява запознатият за мястото. - От едната ѝ страна има електрифицирана жп линия, а от другата - високоволтов далекопровод. На земята има огради, дървета, канал за вода и промишлено предприятие. Излетял е в посока срещу вятъра. Не знам какъв е бил вятърът в онзи момент, но по принцип се прави така. След това е започнал да набира височина. Не сме наясно защо е избрал да лети в такива ветровити условия. Предполагам, че не е виждал заплаха, тъй като познава добре района и е работил много време там. Летеше всяка седмица и винаги тръгваше от тази площадка. Мисля, че не е имал съмнения в ситуацията. Беше много разсъдлив и нямаше да предприеме нищо, ако е имал някакви колебания. Професионалният му опит и техниката са неоспорими. Той сам е сглобил двигателя си, сам е избрал крилото си и го е регулирал за себе си."

Пред властите очевидецът разказал, че падането на Цачев било от 150 м височина. Колегите му с опит в полетите с парашути мислят, че са били 70 - 80 м.

"При падане от такава височина няма шанс травмите да са леки - обяснява близкият на загиналия. - При нея няма как да отворите и запасен парашут, дори да имате такъв. Тоест няма как да се напълни куполът му и да работи, просто няма време. Всеки запасен парашут има минимална безопасна височина за работа в зависимост от хоризонталната му скорост. В това отношение параметрите са много точни. Запасните парашути, с които разполагат пилотите в България, при подобни условия не биха гарантирали благополучен изход."

Военният е ходил до мястото, където пада Цачев. Казва, че приземяването му е било изключително тежко.

"Там има телена ограда, а той влита в земята, минава през мрежата и пада от едната страна на оградата заедно с двигателя. Куполът, който е бил увъртян, остава от другата страна. Никой не може да каже какво е представлявал той (куполът) във въздуха. Щяхме да знаем единствено ако имахме снимка на него."

Първи на местопроизшествието отиват пожарникарите. Установено е, че Цачев не е починал на място, както писаха медии. Намерен е с множество тежки травми. Направен е опит за реанимация на място, приложена му е и спринцовка адреналин, след което е закаран в болница. Там също правят опит да му помогнат, но към 14,30 ч. губи битката за живот.

Имал ли е запасен парашут в себе си предвид факта, че това е "високорисково" хоби?

"Нямал е такъв, винаги летеше без запасен парашут - обяснява близък на майора. - Този парашут се използва в случай че стане нещо, сиреч - отваря се и се спасявате, но с цената на травми при приземяването. Причината е, че стигате долу с по-висока скорост, а резервният е по-малък. По принцип Тодор не е задължен да го носи, защото няма такъв регламент, който да казва, че е неотложно да бъде с пилота по време на полет. Ще отбележа, че летенето с мотопарапланер може да се прави от всеки желаещ, но ако е без опит, трябва да бъде с инструктор. До каква степен крие опасности, не мога да ви кажа с точност. Въпреки че реактивната авиация не обръща внимание на метеорологичното време, свръхлеката силно зависи от него."

Какво точно е работил майор Цачев?

Той е помощник-началник на отделение "Търсене и спасяване".

"Когато екипаж на военно летателно средство претърпи бедствие или авария, ние отиваме, за да си ги приберем - обяснява негов колега. - Тодор отговаряше за процеса "търсене". Ако например сме във военно време, тогава се прибавя т.нар. "бойно търсене и спасяване". Това е само ако има въздействие на противника върху нас. Сега отговаряме единствено за локализирането и съответно спасяването. Тошо беше командир на екипа, който се занимава с тази дейност."

Според запознати майорът е работил в много тежки условия. Той е първият, който през юли 2003 г. се отзовава на инцидента с разбилия се военен хеликоптер Ми-17 край Разлог. Летателната машина падна в пламъците на Пирин, а екипажът изгоря жив. Тогава загинаха четирима души - командирът на полета, вторият пилот, борд инженерът, както и представител на Противопожарните служби. За катастрофиралия хеликоптер стана ясно, че е излетял от летище "Крумово", а трагедията с него е станала при втория изход над горящите гори. Властите съобщиха, че се е взривил при удар в земята, а не е избухнал във въздуха.

"Тодор има много богат опит - казва познатият му. - Виждал е всякакви гледки, не толкова лицеприятни, но като истински професионалист е вършил работата си и е помагал максимално бързо. Има много летателни часове. Той беше запален по авиацията и небето. Започва от сливенския аероклуб, когато е бил ученик. След това влиза в разширения състав на националния отбор. Учи и във военното училище, като става част от парашутния отбор. Имаше една реформа в разузнавателното подразделение, която наложи създаването на парашутен разузнавателен полк - Тодор остана в него. След това мина в учебния център на бригадата, после в "Крумово". Винаги се е занимавал с авиация. Много добър парашутист."

Цачев е направил над 1500 скока с парашут. Ходил е на състезания.

"В този ред на мисли всякакви теории за това, че е бил под въздействие на алкохол или наркотици, когато е предприел последното си летене с мотопарапланера край Пловдив преди дни, нямат общо с истината. При него това не може да се случи, защото той не докосва подобни неща. Преди самия полет дъщеря му го е видяла Прекалено отговорен е. Не бих казал и че е надценил себе си. Не му е в кръвта. Най-вероятно е преценил, че лекият вятър е в реда на нещата, както казваме ние: "леко подрусва", нищо странно или страшно. И друг път го е имало. Няма нищо изненадващо. Такива термики са го хвърляли с най-обикновени десантни парашути, че е обикалял по поляната дълго след това... Той е летял из цяла България."

Описват го като много спортна фигура - тренирал плуване, карал сърф, стрелба. Има голяма дъщеря на 27 г. Баща е и на още две момичета близначки, на 15 години.