Първата истинска инфодемия - така на 2 февруари 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) определи настоящата информационна ситуация около коронавируса, причиняващ COVID-19.

До момента терминът се е използвал само неофициално и нямаше конкретна формулировка, уточнява bTV.

Инфодемия е събирателно на думите „епидемия“ и „информация“. В ситуация на инфодемия медийното пространство е изпълнено с прекомерен обем информация за конкретен проблем, което прави търсенето на решение и обективност доста по-трудно.

С първите случаи на COVID-19 у нас и разрастващите се огнища на болестта из цяла Европа начините ни на информиране стават все по-важни.

Болестта властва в българските социални мрежи седмици, преди да се докаже в действителност и така разболява с паника и стрес.

Фалшиви новини и дезинформация

Още от появата на заболяването в Китай интернет изобилства от конспиративни теории, чудодейни лекове и методи за превенция. Най-общо казано те могат да бъдат разделени на два вида – тези, които звучат по-правдоподобно и тези, които са откровено абсурдни.

По-опасни в случая са първият вид.

Още при първите случаи на COVID-19 онлайн се появи конспиративна теория, че вирусът е създаден в Националната лаборатория по микробиология на Канада. Оттам, той е пренесен тайно в Китай, където е пуснат сред местното население.

През 2013 г. Националната лаборатория по микробиология в Канада е провела мащабно проучване на вируса МЕРС – близкоизточния  респираторен синдром. Публикувано е и изследване по темата. Но, макар и да работят с коронавируси, от лабораторията никога не са работили с настоящия COVID-19.

Тази конспиративна теория беше толкова широко подкрепена в социалните мрежи и легитимирана от дадени таблоиди по света, че ръководството на лабораторията публикува официално изявление, за да отрече твърденията.

Този тип фалшиви новини са най-опасни в ситуацията на инфодемия – реално съществуващи места и изследвания се използват, за да придадат тежест на неверни твърдения. Така всеки, който се усъмни в тази теория, може да провери съществува ли такава лаборатория и дали наистина са провеждали експерименти с коронавируси в миналото.

Сред втория тип фалшиви новини можем да открием разнообразни конспиративни теории – вирусът е създаден от ЦРУ, той е Четвъртия конник на Апокалипсиса, 5G технологиите заразяват с COVID-19 и още, и още. Част от тези теории, колкото и абсурдни да са те, са тиражирани от таблоиди, като не се опитват да разбият опасния мит.

Оръжията на дезинформацията и фалшивите новини

Най-простата цел на една фалшива новина е да генерира посещаемост на уебсайт, блог или друго онлайн пространство. Кликовете на даден фалшив материал носят печалба от реклама, като това често кара съмнителни медии да използват откровено алармистки език, за да привлекат повече читатели.

Една новина за COVID-19 - реална или не съвсем, има различен ефект върху читателите и потребителите в зависимост от това как е написана. Заглавия с „шоков фактор“ дърпат повече читатели.

Изключително внимателно трябва да подхождаме към коментарите в социалните мрежи и начина, по който ние пишем там.

Чисто психологически, хората подсъзнателно изпитват любопитство към това, което може да им навреди. Това е част от инстинкта за самосъхранение и по този начин знаем къде е границата, която не трябва да се прекрачва.

Този вътрешен порив в комбинация с шокиращо заглавие веднага би накарало много от нас да прочетат дадена новина без да се замислят, че тя може да е напълно изфабрикувана.

Технологичните гиганти, СЗО и инфодемията

Предизвикателство за СЗО от здравна гледна точка и още по-голямо предизвикателство за технологичните гиганти от информационна – така най-просто можем да обобщим настоящата ситуация с новините около COVID-19.

От самото начало СЗО работи в тясно сътрудничество с „Фейсбук“ и „Гугъл“, за да намали разпространението на невярна информация онлайн. Оказва се, обаче, че това е изключително трудно най-вече заради огромният обем от източници.

При традиционната „борба“ с фалшивите новини, те се трият или маркират като неистински в социалните мрежи. В ситуацията с COVID-19 това беше възможно в началото на епидемията, докато тя беше ограничена в границите на Китай.

Онлайн се появи видеоклип на съмнителен пазар в Китай, от който уж е тръгнал новия коронавирус – оказа се, че клипът е сниман в Тайланд. „Фейсбук“ маркира това видео като фалшиво, но то все още може да бъде свободно открито многократно в социалната мрежа, както и в YouTube.

След като технологичните гиганти видяха, че е почти невъзможно да се справят с огромният обем фалшиви и подвеждащи новини онлайн, тактиката се промени.

В момента „Гугъл“ и „Фейсбук“ избутват недостоверните източници на информация, давайки предимство на истинските.

„Гугъл“ е активирал специална услуга с името Google SOS Alert, която при търсене по ключови думи в най-голямата световна търсачка показва на първо място резултати от официалния уебсайт на СЗО и други достоверни и проверени източници.

Проблемът за „Фейсбук“ е доста по-голям. Подобно на своите колеги от „Гугъл“, социалната мрежа дава предимство на достоверната информация.

Само преди дни Марк Зукърбърг обяви, че СЗО разполага с неограничена безплатна реклама, като по този начин ще се разпространява актуална и истинска информация за COVID-19. При търсене по ключови думи, „Фейсбук“ също дава приоритет на СЗО като първи резултат.

В страни, които вече са засегнати от епидемията, актуална информация излиза на общата стена на всеки потребител, като тя се взима директно от СЗО или местните здравни власти.

В борбата си с фалшивите новини и дезинформацията „Фейсбук“ работи с над 60 организации и независими журналисти от цял свят, сред които „Асошиейтед прес“ и „Ройтерс“. Те извършват т.нар. „независима проверка на фактите“, която се е доказала като най-ефективна за момента. Проблемът отново e в обема от информация. Тук не става въпрос за изолирано събитие, а за глобална новина, а независимата проверка на факти отнема технологично време, за да бъде изпълнена.

В другата си масова платформа - „Инстаграм“, от „Фейсбук“ отново дават приоритет на СЗО като източник на информация.

От социалната мрежа обявиха също, че временно се налага забрана на всички реклами за медицински предпазни маски. Целта е да се спре спекулата със защитните средства. Ще бъдат премахвани също всички съмнителни лекове на болестта и лъжливи съвети за превенция.

От „Фейсбук“ отиват и една стъпка по-далеч – затворени групи на тема коронавирус също ще бъдат блокирани от алгоритмите на социалната мрежа.

Световната здравна организация води и своя борба с дезинформацията на няколко фронта – в официалния уебсайт има цял раздел посветен на „разбиване на митове“ за различни болести, който изобилства с подробни обяснения защо конспиративните теории и лекове не са верни. Там, под формата на инфографики, могат да бъдат открити актуални данни за COVID-19.

Отделно, от СЗО съобщиха за опити за т.нар. „фишинг“ схеми – редица организации, фирми и частни лица получават фалшиви имейли от името на Световната здравна организация. В тях се иска достъп до лични данни или банкова сметка от името на СЗО.

Как да разпознаваме фалшивите новини и дезинформацията за COVID-19

Макар технологичните гиганти да полагат неимоверни усилия в борбата с фалшивите новини за коронавируса, интернет пространството продължава да изобилства с такива примери. Ето и няколко начина да различите фалшивите новини:

1. Проверете източника на информация – освен конкретната статия, проучете уебсайта, целите му и информацията за контакт.

2. Четете целия текст – заглавията често могат да бъдат подвеждащи.

3. Проучете автора – ако даденият материал е подписан, проверете съществува ли такава личност и какви са отзивите за него/нея

4. Източници – проверете приложените официални източници и сравнете дали подкрепят написаното.

5. Проверете датата на материала – повторно публикуване на стари новини не означава, че те съответстват на текущите събития.

6. Истина или шега – ако историята ви се стори необичайна, може да е сатира. Проучете автора и уебсайта, за да сте сигурни.

7. Предразсъдъци – помислете дали преценката ви не е повлияна от пристрастия.

8. Потърсете помощ – при съмнения сравнете информацията с тази на достоверен източник, в случая – СЗО.

9. Силна емоционална реакция – ако даден материал предизвиква у вас страх и притеснение, задължително сверете информацията преди да повярвате на написаното

Как да се информираме правилно

При всяко събитие, което засяга голяма група от хора, най-важно е как те се информират. Неправилното информиране води до неразумни и необмислени действия.

1. Изберете няколко сигурни източника. В случая с COVID-19 това могат да бъдат уебсайта на Световната здравна организация, този на местните здравни власти или на една национална медия. Ако искате да знаете повече за международната картина, можете да се информирате от доказани медийни канали като Агенция „Ройтерс“, „Ню Йорк таймс“, Си Ен Ен и Би Би Си.

2. Подхождайте със съмнение към всяка публикация онлайн, която не е подкрепена от достоверни източници.

3. Засичайте информацията с поне един достоверен източник.

4. Не се информирайте от коментари в социални мрежи и затворени „Фейсбук“ групи.

5. Мислете критично и задавайте правилните въпроси. 

Полезни връзки:

https://www.who.int – Официален уебсайт на Световната здравна организация

https://www.instagram.com/who/ - Официален „Инстаграм“ на СЗО

https://www.facebook.com/WHO/ - Официална „Фейсбук“ страница на СЗО

https://www.mh.government.bg/bg/ - Официален уебсайт на Министерство на Здравеопазването на Република България

https://www.facebook.com/Министерство-на-здравеопазването-1622143941376548/ - Официална „Фейсбук“ страница на МЗ на Република България

02 / 807 87 57 – денонощна информационна линия на МЗ по повод COVID-19