Темата за и против социалните мрежи сякаш отдавна не стои вече на дневен ред

Очевидно, че всеки е направил своя избор дали и къде точно да присъства в цялата джунгла от социални сайтове и приложения, пише hera.bg.

След кратък обзор из няколко десетки профила обаче, веднага става видно едно съвсем негласно разделение на два крайни фронта – на споделящите и на онези – значително ограничаващи достъпа до каквато и да било лична информация. Което на свои ред поставя питанки за степента и съдържанието, което всеки от нас би следвало да споделя в социалните мрежи.

Изхождайки от това, че социалните мрежи са място за общуване, то въпросът за споделянето би трябвало да има своя съвсем логичен отговор. Да, ама не. Защото на преден план излизат редица други въпроси, като:

Трябва ли цялото ти обкръжение, а понякога дори и целия свят, да е запознат със съкровени теми като емоционалното ти състояние, събиранията, връзките и разделите ти?

Доколко редно е в интернет пространството да присъстват снимки от личния ти семеен албум, включително и такива на невръстните ти, нищо неподозиращи голи дечица, играещи си на брега на морето например?

Необходимо ли е приятелите ти, твоите просто-познати, колеги от работата ти, работодателя ти и още по-лошо- непознати, да са осведомени къде и какво точно правиш във всеки един момент?

И колкото и споделянето да има социален характер, то също може да бъде нож с две остриета.

Така, както всяка информация за нас и за личния ни живот, може да бъде използвана в наш ущърб. В такъв случай не е ли по-добре да оставим поне една малка част от нас непоказана и неразкрита? Разбира се, че да. Особено, ако знаем, че над половината от работодателите си позволяват да „проучват“ настоящите си и бъдещите си служители чрез социалните мрежи. Или че мъжът, който ни е хвърлил око, вече знае всичко за нас, без дори да ни познава? Доколко подобни ситуации влизат в противовес с нормалното общуване или това вече се е превърнало в норма, оставяме на вас да прецените. Но, ако досега не сте си давали сметка за това кой може да попадне на информацията и снимките, които споделяте в интернет пространството, то е добре да се замислите.

Не става въпрос за това да не споделяте, а да внимавате какво и с кого го правите.

Как да се предпазим?

Преди всичко – не използвайте социалните мрежи без мисъл. Проучете настройките за споделяне и определете сами за себе си какво и с кого ще споделяте. Ясно е, че ако използвате фейсбук за бизнес и търсите последователи, то най-логичното нещо е публикациите ви да бъдат видими за всички. Но кому е нужно това, щом стане въпрос за семейния ви албум?

Подхождайте към профила си в социалната мрежа, като към своя дом. Така, както не каните всеки непознат в дома си, не би следвало да каните всеки срещнат в своето лично пространство в интернет. За съжаление интернет изобилства от безделници и недоброжелатели, които вместо за нещо смислено, използват социалните мрежи като свой осведомителен бюлетин. И това включва и вашия живот и нещата, които споделяте.

Дайте на децата си да разберат, що е то защита на личната информация в интернет и ги научете да бъдат бдителни по отношение на комуникирането в мрежата. В противен случай рискувате, и то съвсем неподозирайки, детето ви да влезе в статистиките за нарастващите случаи на виртуален тормоз.

Водете се от следната популярна мисъл: „Великите умове обсъждат идеи. Обикновените умове обсъждат събития. Малките умове обсъждат хора.“ и я приложете в ежедневието си. Със сигурност подобна стратегия, ще ви помогне да използвате интернет малко по-градивно, а информацията, която споделяте ще се превърне от храна за малките умове в катализатор на обществено значими промени. Нещо, от което днес светът има отчайваща нужда.

Нужда от споделяне или изграждане на мечтания образ?
Доколко сме ние в социалната мрежа и доколко градим образа, който винаги ни се е искало да бъдем, е въпрос, с който психолозите се занимават от години. Внимавайте да не попаднете в клопката на това, вместо за общуване, да започнете да използвате социалните мрежи за създаване и поддържане на имидж. Случили се това, то категорично сте се отдалечили от първоначалната идея за споделяне и комуникиране.

За финал:
Еднозначен отговор за споделянето на лична информация в интернет пространството със сигурност няма. Или ако има – то той е въпрос на лична преценка и усещане. Едно е по-важно да осъзнаем обаче – че не присъствието във фейсбук, туитър и прочее, а това в реалния живот – тук и сега, е това, което ще ни направи истински социални и щастливи.