Карането на колело е широко популярна форма на отдих сред хора от всякакви възрасти. Особено през лятото, за децата това остана една от малкото увлекателни и сравнително достъпни дейности, които ги извеждат навън от дома, откъсват ги от мобилните устройства и им осигуряват движение и време на открито. Това обаче е съпътствано и от някои рискове, които могат да доведат до наранявания и инциденти.

Едната група опасности са свързани с външната среда, като част от тях могат да бъдат преодолени до голяма степен с ползването на предпазни средства като каски, наколенки и лакътници, със запознаването с пътните знаци и повече внимание и концентрация. Другите рискове касаят пряко самия велосипед – доколко неговото проектиране и изработка са съобразени с утвърдените стандарти за безопасност и разбира се – как се поддържа впоследствие от собственика му.  

Съществуват видими несъответствия, които издават, че даден велосипед не отговаря на стандартите за безопасност и употребата му със сигурност крие рискове от различен характер.

Например, наличието на остри ръбове на спирачките, ръкохватките, рамката, предпазителя на осите на предното и задното колело или на багажника може да доведе до драскотини и дори порязване. Ако винтовете, които служат за закрепване на елементите на колелото, са без устройства за предотвратяване от развиване от типа на пружинни шайби, контра гайки или самозаконтрящи се гайки, също се създават предпоставки за сериозни инциденти. Освен това, всички тръби и твърди елементи като кормила, лостове и др., които могат да наранят колоездача и да доведат до вътрешни или външни наранявания, е задължително да бъдат защитени.

Имайте предвид, че където и да било по детските велосипедине се допускат никакви устройства за бързо закрепване от типа на държач на бутилка за вода, допълнителни огледала или звънци и пр. Причината е, че при кормуване, тази връзка е подложена на динамично натоварване и създава риск. Също така не могат да бъдат поставяни и устройства за закрепване на краката като каишки, например.

Има изисквания и по отношение на кормилото и елементите по него. Например, детските велосипеди трябва да са снабдени сръкохватки от еластичен материал, който да обира трептенията и да предпазва дланите от натъртвания. Външните краища на ръкохватките задължително следва да са уширени до диаметър не по-малък от 40 мм, за да се осигури задържането на ръката при евентуално приплъзване в едната или в другата посока. Освен това, накрайниците трябвада издържат на издърпване със сила от 70N, тъй като иначе може да се стигне до изместването или изваждането им от дръжките на кормилото.

Преди да изберете велосипед за своя малчуган, изключително важно е да се уверите и в това, че ръкохватките по никакъв начин не пречат на спирачния механизъм.

При детските велосипеди разстоянието между външната повърхност на спирачния лост в продължение на 40 mm и ръкохватката не трябва да е повече от 75 mm, а при по-големите – от 90 mm (вж. скицата). В противен случайръкохватките не могат да бъдат използвани ефективно от детето. Проверявайте не само при покупката, но и след това периодично доколкостабилно са прикрепени лостовете на спирачките.

Ако те се въртят свободно около тръбата на кормилото и не могат да бъдат фиксирани в избраното положение, е налице предпоставка за сериозен риск от инцидент.

Самото кормило на детските велосипеди трябва да има обща широчина между 350 mm и 550 mm, а при юношеските между 350 mm и 1000 mm. Разстоянието между върха на ръкохватките, когато кормилото е монтирано в най-високата допустима според указанията на производителя позиция, и повърхността на седалката в нейното най-ниско положение, не трябва да надхвърля 400 mm. При правилна регулировка кормилото следва да може свободно да се завърта поне на 60° на всяка страна от изправено положение, без да показва затягане, съпротивление или разхлабване на лагерите.

Стъблото на кормилото трябва да има постоянна напречна маркировка или постоянен ограничител, за да се осигури необходимата дълбочина на вмъкване в рамката с цел предпазване от изваждане.

Пространството между педала и предната гума или предния калник трябва да е не по-малко от 89 mm. При двуколесните детски велосипеди е задължително да има

предпазител на веригата, който изцяло да закрива нейната външна и странична повърхност, предното и задното верижни колела, както и вътрешната повърхност на задвижващото верижно колело и местата на зацепване на веригата с него.

Велосипедите за малки деца трябва да бъдат оборудвани с предни, задни и странични рефлектори.

Светлинни отразители следва да бъдат поставени и на педалите. Това важи и за велосипедите за юноши. Тъй като развиват по-високи скорости, те трябва да бъдат оборудвани с минимум две независими спирачни системи. Поне една трябва да действа на предното колело и една – на задното.

Отстрани на гумата на всеки велосипед трябва да е отбелязано препоръчителното от производителямаксимално налягане за помпане.

Важно е да го имате предвид най-вече при поддържката на колелото.

В случай че има  багажник, непременно проверете дали при натоварването му с максимално допустимото количество багаж велосипедът остава стабилен, включително и в движение. Ако е предвиден механизъм за сгъване на велосипеда, той трябва да осигурява възможност това да се случва по лесен и безопасен начин, без да настъпва увреждане на меките връзки и кабели. В никакъв случай заключващият механизъм не бива да осъществява контакт с колелата или гумите по време на каране, както и да се стига до неговото неволно разхлабване или отключване.

Задължително велосипедите трябва да бъдат продавани с инструкция за употреба на български език. В нея следва да се съдържа информация за подходящите терени за каране, указания за регулирането на отделните елементи като кормило, седалка и пр., препоръки за използване на предпазни средства, напомняне за редовна проверка на спирачките, гумите, управлението, джантите и предупреждение за увеличен спирачен път при мокро време, данни за позволеното общо тегло на ездача плюс багажа и т.н.

Много важно по отношение гаранциите за съответствие на велосипеда със стандартите за безопасност е наличието на два вида маркировки върху неговата рамка. Едната маркировка посочва серийния номер. Другата съдържа името на производителя или на неговия представител, както и номера на съответния европейски стандарт за безопасност.   

Изискванията относно проектирането, производството и продажбата на велосипеди, предназначени за потребители от различни възрасти, имат за цел да гарантират безопасността и да сведат до минимум възможни рискове.

Спазването на стандартите от страна на търговците се следи от контролните органи.

В България в зависимост от вида на велосипеда надзорът се осъществява от Комисията за защита на потребителите или от Държавната агенция по метрологичен и технически надзор. При съмнение относно съответствието на даден вид велосипед с изискванията за безопасност или при постъпил от европейската система за обмен на информация за опасни стоки сигнал задължително се вземат проби за лабораторен анализ. Ако се потвърди, че въпросните велосипеди са опасни за потребителите, то тяхното разпространение на пазара се спира и те биват унищожавани.