Компаниите с най-висок дял на недвижими активи са постоянно по-малко продуктивни от останалите дружества от индустрията, показват данни

Обемите на американския жилищен пазар достигнаха най-високите си нива от 2006 г. насам през октомври. Инвестициите на китайски жители в недвижими имоти се повишават с 14% спрямо същия месец година по-рано. По цял свят много жилищни пазари намаляват колосалния икономически спад, подкрепени от рекордно ниските лихвени проценти, пише The Wall Street Journal, цитиран от Bloomberg TV Bulgaria 

В краткосрочен план подобни инвестиции насърчават икономическата активност в година, в която тя се доближи до колапс. Но има и значителни недостатъци. Фактът, че бумът на пазара на имотите може да представлява дългосрочен риск за финансовата стабилност е добре познат, но нарастващ брой изследователи предполагат, че дори на пазарите, на които няма бум, ръстът на цените и инвестициите може да има негативен ефект върху продуктивността.

Нови доказателства бяха публикувани от Банката за международни разплащания, като доклад на икономиста Себастиан Доер показва, че сред листнатите на борсата компании в САЩ тези с най-висок дял на недвижими активи са постоянно по-малко продуктивни от останалите дружества от индустрията.

Само по себе си това не би било проблем. Някои компании винаги са по-продуктивни от други. Но нарастващите цени правят по-лесно за компаниите, които притежават недвижими имоти, да получат достъп до финансиране поради все по-високото им обезпечение, така че многогодишният бум на цените на имотите усложнява проблема.

Данни от САЩ от 1993 г. до 2008 г. показват, че капиталът е бил пренасочен към изоставащите компании по отношение на продуктивността във времето, което влошава цялостната картина за икономиката. За всеки 10-процентен ръст на цените на недвижимите имоти, индустрията би записала 0,6% относителен спад на продуктивността заради ефекта от изкривеното разпределение на капитала.

Голяма част от изследванията предполагат подобен ефект в Китай, което сигнализира, че особено силният бум при недвижимите имоти в страната вече “изяжда” продуктивността и ефективността на работещата икономика. Според данни разходите по заемите в Китай нарастват за компаниите на места, в които бумът на жилищния пазар е особено голям.

Тези данни, които не се превръщат в основна тема на разговори сред властите, могат да имат огромно влияние за начина по който регулаторите и икономистите гледат на цените на имотите и инвестициите в недвижими имоти.

Ако основната гледна точка се измести към идеята, че бумът при недвижимите имоти предизвиква неправилно разпределение на капитал, което е толкова голямо, че се превръща в тежест за продуктивността, политиката по отношение на жилищния пазар и сектора на недвижимите имоти би се променила значително.