Oколо 1700 осъдени престъпници, избягали от българското правосъдие в последните 20 години, се издирват и в момента в България и по света, сочат данни на прокуратурата. Това са убийци, рекетьори, наркобосове, похитители и други опасни бандити, които, вместо да изтърпяват наказанието си, се наслаждават на свободата си, пише 24 Часа.

В много от случите тези подземни тартори харчат натрупани от престъпления милиони и тънат в лукс в най-екзотичните кътчета на земното кълбо, където и да ги заловят, няма да ги екстрадират у нас. Повече от 10 г. тече дебатът защо в България не успяват да бъдат вкарани зад решетките най-знаковите престъпници. От началото на 2015 г. отново серия от бягства повдигнаха въпроса какви нови законови промени ще гарантират справедливо възмездие за всеки, пристъпил закона. За да насочим вниманието към проблема и решаването му, в поредицата “Бегълци от правосъдието” ще ви разкажем за някои от най-прочулите се или останалите в сянка бандити, които успяха да се изплъзнат от наказание, какви пробойни в законите използваха и защо не са в затвора.

Сигнали от 10 държави, че са засекли дупнишките бизнесмени, са проверявани от изчезването им до днес

12 декември 2011 г., София, трима върховни съдии се събират на заседание, за да решат ще влязат ли в затвора вече прочулите се Братя Галеви, които са подсъдими като тартори на банда за рекет. Магистратите са категорични, че Галеви са виновни, но обсъждат намаляване на присъдите на дупнишките бизнесмени, без да подозират, че изобщо няма да се стигне до излежаването им.

Декември 2011 г. на отдалечените на хиляди километри Вирджински острови, Сейшелите и остров Гърнси почти едновременно започва масиран трансфер на пари от различни банкови сметки на свързани офшорни фирми.

По същото време бившите барети Пламен Галев и Ангел Христов привидно си живеят живота без никакви притеснения. Те са на почивка в Гърция и провеждат конферентни разговори с Вирджинските острови. Тези беседи не би трябвало да усъмнят случаен наблюдател, защото дупнишките бизнесмени официално са представители на няколко офшорни фирми от тези задморски територии на Великобритания.

Това, което привидно изглежда като лъскав живот на заможни предпиемачи, обаче е трескава подготовка на бягство от страната. Вместо обичайните бизнес разговори за нови инвестиции всъщност “братята” от Дупница изпразват всичките си банкови сметки в далечните екзотични острови Гърнси и Сейшелите, Вирджински острови, както и авоарите си в сигурна финансова институция в Швейцария. По-същото време Галеви са в южната ни съседка не на почивка преди коледните празници, а за да подготвят “изпаряването си” по най-сигурния начин.

Пламен Галев и Ангел Христов са започнали често да пътуват до Гърция, като всеки път минават през ГКПП Кулата, за да са сигурни, че ще пресекат вътрешната за ЕС граница безпроблемно. Вече са намерили хора, които да им изработят неразпознаваеми фалшиви документи под чужди имена, избрани са и няколко средно скъпи автомобила, които “не бият на очи” и са купени на името на фиктивни собственици. С тези возила бившите командоси планират да се “изпарят” от страната за часове, без да бъдат засечени.

5 месеца по-късно трескавата подготовка се превръща в перфектно изпълнен план на едно от най-успешните бягства от правосъдието в България. С авоари за повече от 50 милиона в непроследими сметки на повече от 10 банки в четирите краища на света и без следа изчезват осъдените на 5 години за рекет Братя Галеви, разказват спецполицаи, които са се опитвали да хванат дирите на осъдените престъпници в първите часове след изчезването им.

3 години по-късно, вместо да търкат наровете на някой затвор в България, те си живеят живота между Дубай и Република Южна Африка, като дори и да ги хванат на едно от тези места, няма да ги екстрадират, обясняват антимафиоти, които са ги разследвали.

“24 часа” научи, че за последните 36 месеца в българските служби са били получавани повече от 10 сигнала за местонахождението на Галеви в различни държави както в Европа, така и в Африка, Азия и Южна Америка, но така и до твърдо локализиране и искане за екстрадиция не се е стигнало до момента.

Освен “изпраните” 35,5 милиона лева, прехвърляни от счетоводителката Христинка и безработния инвалид Методи, Галеви са успели да изнесат от страната още близо 15 милиона лева, научи още “24 часа” от разследващи. Общата сума от над 50 милиона се съхранявала в отделни сметки в различни банки в поне 10 държави, като авоарите се местели на определен период от време, обясниха запознати. До момента е установено, че пари на Галеви са прехвърляни през Швейцария, Канада, Литва, Латвия, Обединени арабски емирства, Великобритания, Вирджински острови, Кипър, Сейшели, Китай и ЮАР

Странно е обаче, че изнесените незаконно от страната 35 милиона са прехвърляни от 2003 до 2010 г., а крупното пране на пари е засечено едва след изчезването на дупничаните в началото на май 2012 г., и то от агенти на ФБР, коментират спецполицаи. Разследващи разказаха, че американските федерални агенти получили информация за странно синхронизирано изпразване на сметки на свързани фирми в офшорните зони на Сейшелите, Вирджинските острови и на още няколко екзотични дестинации, така била подадена информация на българските власти, които започнаха разследване за пране на пари.

Почти всички милиони, изкарани от престъпната дейност на Галеви, обаче са изчезнали заедно с притежателите им. До момента е проследен само пътят на авоарите, но парите вече са прехвърлени в непроследими сметки.

Единствените печалби на дупнишките бандити, които държавата може да прибере, са 5 млн. лева в имоти, които Галеви оставиха в България и които са запорирани от комисията за отнемане на престъпно имущество.

Възходът на “братята”, които нямат истинска кръвна връзка, започва в зората на демокрацията в началото на 90-те години. Тогава пътищата на завършилия машиностроене в Кърджали Пламен Галев и на бореца от Сандански, завършил спортното училище на “Левски”, се пресичат в елитния отряд на баретите.

Двамата остават там за кратко до 1993-а, но от този момент до днес не само че бизнесът им е изцяло съвместен, но буквално живеят като кръвни братя, заради което всички започват да ги наричат с общия прякор.

Щом излизат от редиците на командосите, Пламен Галев и Ангел Христов започват работа като антимафиоти, но още докато са под пагон, започват първите сигнали, че рекетират и бият хора в Дупница и региона.

“Още с влизането едрият от Сандански (б.р. Ангел Христов) ме ритна в лицето..

Почнаха да ме ритат, опитах се да избягам, но ме хванаха. Преди да ме изведат, ми казаха да донеса 10 хил. лева”, разказва пред следствието още през 1994 г. потърпевш бизнесмен, който бързо изоставя дейността си и бяга от града. Същата година друг дупничанин е пребит от Ангел Христов и негови хора, защото е набеден от приятел, че е откраднал пари:

“...шурна кръв, Геле (б.р. - Ангел Христов) ме хвана за носа и започна да го върти. издаваше хрускащ звук. Каза, че хрущялът е счупен и ще го извади”, разказва друга жертва на Галеви.

Дела по тези случаи са образувани едва 3 години по-късно, но в крайна сметка са покрити без последствия за “братята”. Галеви пък набират все по-страховита популярност в региона, като основно бият и рекетират за пари бизнесмени, които да си плащат за охрана.

“За да си жив и здрав и за да работи ресторантът, трябва да ни даваш по 20 хил. лева месечно”, заповядва Ангел Христов на ресторантьор според свидетелски показания от 1995 г. Кръчмарят казва, че няма възможност, а рекетьорите започват да го бият. Той се опитва да стигне до телефона, но е съборен и ритан като куче.

Пълзи по пода, за да се скрие под масата, но те продължават да го бият, след това си тръгват. В полицията пострадалият нарича биячите си “баретите на Галев” и “групировката на Галев” и разказва, че събират пари за охрана от заведения, а който не е съгласен, му трошали обекта. Ангел Христов обаче нагло твърди в показанията си, че всъщност потърпевшият няколко пъти паднал, изправял се и падал, защото бил пиян. И даже се наложило той да го бута, защото му се изпречил на пътя. Този случай стига до съда, но Христов и двамата му авери са оправдани благодарение на съдебните заседатели. При много от другите дела за побои и рекет пък свидетелите рязко получават амнезия или се отказват от показанията си.

По същото време има и оперативни сигнали, че Галеви покровителстват производство на синтетични наркотици и топят в полицията конкуренцията в бранша, за да продават по-големи количества. Доказателства за това обаче няма събрани никакви.

Така в началото на XXI век бившите барети са вече заможни бизнесмени и представители на няколко офшорни дружества, строят огромно имение в с. Ресилово и буквално завземат Дупница. Почти абсурдна е и историята как прокурор от Кюстендил наричал Галеви хората от Второ РПУ, след като охраната на “братята” почти го изхвърлила от пътя към имението в Ресилово. Галеви вече съветват кмета на града и планират да се включат в местните избори. Малко по-късно бившите барети се прочуха и на национално ниво, след като се разбра за тайната им среща с тогавашния вътрешен министър Румен Петков, който след това подаде оставка.

Съвсем логично, след като са натрупали повече от няколко милиона от разнообразна престъпна дейност, двамата дупнишки предприемачи започват да обмислят схеми за “изпиране” на печалбите. Така по данни на прокуратурата от началото на 2003 г. Пламен Галев и Ангел Христов започват да ръководят и престъпна структура за пране на пари чрез фиктивни сделки с луксозни коли втора употреба.

Главно действащо лице в тази дейност е счетоводителката на Галеви Христинка Ангелова и 60-годишният инвалид Методи Ковачев, ползван като “бушон”. На негово име е регистрирано едноличното дружество ЕТ “Мелита - Методи Ковачев”, чрез което са извършвани финансовите трансакции.

60-годишният инвалид отказва да посочи как е бил вербуван да участва и какво възнаграждение е получил за това. Най-вероятно Христинка Ангелова е тази, която го е намерила. Смята се, че Ковачев се препитавал основно от това - давал регистрираните на негово име дружества в услуга на бизнесмени за нечисти сделки. Той се води собственик още на фирмите “Вида Гуми” и “ИММС-Импекс”, регистрирани в столичния “Гео Милев”.

За 8 г. Ковачев - от 2003 до 2010 г., извършил над 600 трансакции на суми от порядъка от 30 до 100 хил. долара. Незначителна част от парите са в евро. Повечето са в долари. Основно правило било да не се превеждат много пари накуп, за да не бие на очи.

Методи носел парите кеш и ги превеждал винаги от едно гише в софийски клон на една банка

Обслужвала го винаги една и съща служителка. Основание за преводите били договори за доставка на автомобили втора употреба и авточасти. Контрактите били съвършено еднотипни. Сключвани са с две американски компании - “Виеро” и “Малоне”, швейцарската фирма “Аймакс” и компания в Кипър. От съответните страни отговарят в съдебни поръчки, че такива фирми не съществуват.

Така до края на 2010 г. Галеви успяват да прехвърят в чужбина над 35 млн. лв. по банков път. Още близо 10 милиона лева се смята, че са изнесени от техни хора на ръка, без да се надвишава лимитът от 10 000 евро.

Докато тече трескавият превод на милиони в чужбина, у нас Галеви все пак са арестувани, а после и дадени на съд като тартори на банда за рекет, действала от 2007 до 2009 г. 6 месеца след като са прибрани на топло, дупнишките бизнесмени измислят хитър начин да излязат на свобода, като се кандидатират за депутати. Въпреки че не станаха народни избраници, Галев и Христов останаха на свобода до края на делото на 1-а инстанция, когато на 4 ноември 2010 г. кюстендилските магистрати оправдаха ексбаретите.

8 месеца по-късно следва истински студен душ за Братя Галеви, когато софийският апелативен съд изцяло отменя първоинстационното решение и осъжда Пламен Галев и Ангел Христов да лежат общо 12 години зад решетките. Двамата остават безмълвни в съдебната зала, когато чуват решението. Най-вероятно обаче още в следващите месеци дупнишките бизнесмени са започнали да обсъждат възможността за бягство, ако Върховният касационен съд потвърди присъдите им.

“Минимум 5-6 месеца преди 3 май е започнала подготовката на Галеви по напускането им на страната”, категорични са разследващите.

Проучили са държавата, където ще се настанят, изпратили са доверени хора да оглеждат имоти и да ги купят на името на подставени лица. Подготовката е включвала и изготвянето на фалшиви документи за самоличност, с които безпроблемно да пребивават, изнасянето на бизнеса и парите, тегленето на суми от сметките, пак чрез подставени лица, прехвърлянето на натрупаните авоари в чужди сметки през няколко държави и банки, докато станат на пълно непроследими.

Активната подготовка за измъкването на Галеви е започнала през декември 2011 г. Всичко е било изпипано до най-дребния детайл в следващите 5 месеца, а Галеви няколко пъти са тренирали маршрута за бягство през Гърция.

Така часове след като ВКС обяви решението си, Галеви вече не бяха в страната, а докато Съдебната охрана се задейства да ги потърси в имението им в Ресилово, двамата бивши командоси вече са летели с полети с прекачване към ЮАР, твърдят запознати с разследването. Смята се, че Пламен Галев и Ангел Христов са напуснали поотделно страната, защото така рискът бил по-малък. Събирането на “братята” е станало вероятно едва след като са напуснали пределите на Европейския съюз.

Днес, освен че са издирвани с червена бюлетина на Интерпол, за “братята” има издадена европейска заповед за арест, задочно ги съдят за още престъпления, има и дело за конфискация. Вече 3 г. представители на правоохранителните власти у нас повтарят неизменно, че рано или късно Галеви ще бъдат заловени.

Практиката в последните 25 г. обаче показва, че вероятността известните бегълци от правосъдието да си понесат последствията е минимална.