Казва се Надежда, на 49 години вече, но е мъничка, дребничка, пъргава и още от студентската скамейка си я наричаме Надето. Така я наричат и пациентите – опознават ни бързо, че сме малко и през ден на работа

От фейсбук-група на медицински сестри и личната страница на авторката, публикувано в E-vestnik

От 2 ноември Надето е с положителен тест за ковид. Лекува се у дома, след изписана рецепта от личния лекар. От 8 ноември, неделя вечерта, се влошава дишането й. Едва изкарва нощта. Кашлицата е постояннна, мъчителна. Всяка дума е усилие. Надето не ползва привилегии, тя е пациент. Личната лекарка вече не си вдига телефона.

От Бърза помощ ѝ обещават транспорт, но да си осигури прием в болница. Където и да звъни, отговорът е „Няма места“. На риск, медиците от Бърза помощ я откарват в спешния кабинет на голяма болница. Правят снимка. Докато чака резултата я закачат за малко на монитор. За малко, защото мониторът е един, а има и други спешни, пълно е.

Сатурацията на Надето е 80. Получава така жадуваната глътка въздух – кислород. На 10 литра кислород сатурацията се застопорява на 89 и не мърда. Така Надето успява да дочака след 4 часа докторката, която е категорична „Приемам я“. След още 4 часа, късно вечерта, Надето е вече в болничната стая с още 3 жени. Докато чака, си пишем. Не може да говори. Всяка дума е усилие и предизвиква кашлица. Пише ми „Деско, страшно е. Пълно е. Една жена до мен е много зле. Няма персонал. Работещите на смяна са като пружинки, но не смогват.“

Вторник, 10 ноември сутринта. Пиша й:
– Наде, как спа?
– Зле, не ми стига въздух, но с кислорода е добре. Сатурация 90 на 7 литра кислородна маска. Вече имам терапия. Моят началник е поел разходите за ремдесевир и плазма, ако трябва. Сега ми включват първите два флакона. Думи нямам, как да му благодаря! Лекар и Човек!
(Оказва се, ремдесевир не е безплатен и един курс на лечение от 6 флакона е почти 5000 лв.)
Пишем откъслечно през деня. Гледам да не я натоварвам, да си почива. Вечерта пак е вдигнала температура – 37.5

Сряда, 11 ноември, сутринта:
– Наде, как си?
– Все така, въздух не стига, не мога без маската. Сатурация пак 90, на 7 литра кислород. Кръвното е добре и пулса е спаднал, вече е 82. Изписаха две женички, за да настанят други. Не са още много стабилни, но чакащи много. В отделението сме 40 и само 2 сестрички, доброволки. Много е тежко, изнемогват. Всеки пациент има много вливания. Сменям системите на жените в стаята, пускам инхалациите.

Започна Надето да помага. Едва диша, но помага. Маха за малко маската, за да отиде до съседното легло и да смени банката, да пусне инхалацията.

Четвъртък, 12 ноември сутринта:
– Наде, как си?
Улавям се, че с трепет чакам да ми отговори. Дано да ми отговори. Отговаря ми. Отдъхвам си.
– Все така съм, трудно дишам. Не мога без кислород. Сатурация 90 на 6 литра.
Поне не се влошава. Сестрите вече знаят, – в тази стая имат колежка, която им помага. В стаята другите жени са на назални катетри, но за нея не може – трябва ѝ повече кислород, затова маска.

Петък, 13 ноември сутринта. Стана ни ритуал:
– Наде, как си?
Тя все още е склонна да губи надежда, има нужда от кураж. У дома е оставила болната си майка и син, мисли ги и тях. Синът ѝ е с астма, майка ѝ над 80. Казва: – Не мога да помогна у дома, поне тук да помогна.
Сатурацията ѝ вече е 92 на 8 литра кислород. Няма голям напредък. Но няма вече температура.

Събота, 14 ноември сутринта.
– Наде, как си?
Нямам отговор.
Започвам да се притеснявам. Минаха 40 минути и нямам отговор.
Най-накрая ми пише. Въздишка на облекчение.
– Много мила баба лежи до мен. Не е добре жената. Влоши дишането тази нощ. Помагам ѝ. Болните никого си нямат тук. Чувстват се изоставени. Сестрите не смогват, нямат време. Много е тежко. Много интубирани, чувам сестрите като си говорят. Има една реанимационна стая на етажа, който се влоши първо там, после долу – в реанимация. Аз съм с 83 сатурация без кислород, 92 на 7 литра. Но ще се оправя.
Надето лежи в болница вече 6 дни. И не се предаде. Надето сменя системите и на лекаря-анестезиолог, който лежи в същата стая с обща отпадналост и назален катетър, и вдъхва кураж на всички.

Добра новина от последния час – без кислород сатурацията на Надето е 90…