Автори: Андрю Тилман и Ориана Павлик / "Ю Ес Ей тудей"; за написването на материала е допринесъл руският кореспондент на "Дефенс нюз" - Матю Боднър.

Рано сутринта на 30 септември руски тризвезден генерал бе приет в американското посолство в Багдад, за да предаде лично демарш до САЩ. Неговото съобщение бе кратко, просто и ясно – Русия започва въздушни удари в съседна Сирия до час; препоръчва се американските военни части да напуснат района, пише FBR.bg.

Това бе дързост от страна на ядрена сила, невиждана от десетилетия, и възроди в съзнанието на мнозина мрачни спомени и тревоги от времето на Студената война.

Със започването на руските бомбардировки в Сирия, Путин започна и индиректна война със САЩ, като зае противоположна позиция в многостранния конфликт. Това е голям риск за Москва, твърдят експерти.

Руската военна кампания в Сирия разчита на снабдителни линии, изискващи въздушни коридори както в иранското, така и в иракското въздушни пространства. Единствената друга алтернатива е връзка по вода с Крим, но отиването и връщането на един плавателен съд ще коства 10 дни. Колко дълго може да бъде поддържана тази практика на този етап е неясно.

Този въпрос, както и много други, се повдига в светлината на все по-решителните действия от страна на Путин, който иска да върне на нацията си статута на световна сила. Той действа смело и безскрупулно от Украйна до Прибалтика и от Сирия към по-широкия Близък изток.

Все по-агресивната позиция на Русия провокира щателен преглед на американските отбранителни стратегии и разходи за „непредвидени обстоятелства“ – с други думи, в случай на конфликт с Русия. Пентагонът отново си задава въпроси, които сякаш бе забравил през последните 20 години:

• На какво са способни руснаците?
• Къде би могъл да възникне конфликт с Русия?
• Как би изглеждала една война с Русия в днешно време?

Не се заблуждавайте, експертите са единодушни, че американската армия ще надделее над руската в директен сблъсък. Но съвременните войни не са обикновени директни конфронтации. Географските особености, политиката и терена неизбежно дават превес на една от страните.

Понастоящем САЩ харчат близо 10 пъти повече от Русия за националната сигурност. Америка има 10 самолетоносача, а Русия – само един. Американската армия разполага с голямо технологично предимство, а Русия се счита за слаба в това отношение по много традиционни критерии. Москва обаче разработва някои нови технологии, които биха могли да ѝ помогнат в дръзката подривна дейност спрямо 25-годишния статут на САЩ като единствена и абсолютна световна сила. И ето, Русия отново се движи по пътя към това да се превърне в основен военен съперник на Вашингтон.

„Вашингтон е загрижен, че, било то и само на местно ниво, Русия би могла да надделее“, разяснява бившият служител на Пентагона, Дейвид Охманек, който понастоящем е анализатор в сферата на отбраната за корпорация „РАНД“ и наблюдател на руско-американските взаимоотношения.

Зад двете сили стои сериозен ядрен арсенал. Русия е запазила, а дори и модернизирала, набора си от ядрени балистични ракети и бомбардировачи, а сега прави същото и с ядрените си подводници.

И макар останалата част от арсенала на Москва да не е толкова впечатляваща, колкото набора ѝ от ядрени оръжия, все пак руснаците има с какво да се похвалят и в други насоки, пояснява Охманек. Той визира най-вече руските изтребители, подводници, системи за въздушна отбрана, както и средствата за „електронна война“.

Оръжейните производители от съветската ера остават популярни в световен мащаб. Руският космически сектор например благоприятства много от износ към незападни нации, които винаги се обръщат към Москва, ако искат, да речем, качествени изтребители, които са по-евтини от западните им аналози. Понастоящем годишно Китай харчи за отбрана повече, отколкото Русия, но внася почти целия си арсенал от там.

Да опитваме да направим директно сравнение между американската и руската армии, е малко като да сравняваме ябълки и портокали. Руснаците имат много по-различни стратегически цели и техните военни структури са отражение на това. Русия се вижда като „земна сила“, тя упражнява сериозно влияние в диапазон, който се разширява навън от евразийското ѝ „сърце“ и се простира в Източна Европа, Централна Азия, а вероятно и в Близкия изток.

Да се върнем отново на самолетоносачите. САЩ имат 10, а Русия – само един. Американските машини работят на ротационен принцип в световен мащаб, докато руснаците не се стремят към нищо подобно, а залагат на разработката на подводници, които да подпомогнат „подводните им ядрени сили“ и да застрашат потенциални врагове в съседни води като Черно, Балтийско и Средиземно море.

Друг проблем за Пентагона е способността на Русия да води и „електронна война“. Не е ясно доколко Москва може да блокира радарните и разузнавателни системи, които стоят в основата на американската военновъздушна мощ, но това е едно от главните притеснения на Вашингтон.

Като цяло армиите на двете страни не са равностойни, но разликите между тях са се стопили значително през последните години.

Бързото основаване на руска оперативна военна база в Сирия смая САЩ. Само за няколко седмици руските войски издигнаха вероятно постоянна база в Латакия, на средиземноморското крайбрежие на Сирия. Там вече бяха изпратени десетки изтребители, танкове и сглобяеми временни жилища за войниците.

Наскоро Москва обяви плановете си за военноморско обучение по Средиземноморието тази есен, но не уточни броя кораби, които ще участват, нито определен регион, в който ще бъде проведено.

Новоотворената база ще позволи на руснаците да ръководят разузнавателни мисии с пилотирани и безпилотни летателни апарати в Близкия изток.

В по-широк план Москва демонстрира дългосрочен интерес в разтварянето на чадъра си и над Близкия изток. Твърди се, че руснаците скоро може да изпратят в Латакия едни от най-новите си и най-напреднали ракетни системи земя-въздух. Това тревожи Пентагона, защото противоречи на първоначалните твърдения на Русия, че има за цел да се съсредоточи само над сирийски бунтовнически групировки като „Ислямска държава“ и нейните клонове.

Русия разпредели в Сирия самолети СУ-30, способни да поразяват въздушни и наземни цели

Ключов фактор в уравнението е алиансът между Русия и Иран. Москва зависи силно от въздушното пространство над Иран, за да може да достигне Сирия, и се предполага, че готви някакъв вид подкрепа от Техеран, най-вероятно под формата на пехотинци.

Хибридна война

Въпреки всичко това, някои виждат маневрите на Путин в Сирия, като по-широкомащабен гамбит, който има за цел да осигури сделка с Украйна. На този етап Русия е окупирала части от Украйна, а Вашингтон все още счита инвазията от март 2014 г. за неправомерна.

Конфликтът в Украйна и американската тренировъчна мисия там дават на Пентагона нов поглед над враг, с когото може да се спречкат другаде в не чак толкова далечното бъдеще. Но критиците са на мнение, че кротката реакция на САЩ спрямо руската агресия – както в Крим, така и в Донецк и Луганск – не пречи на Москва по никакъв начин. Русия започна нов вид хибридна война в Украйна. Война, която включва артилерия и бронирани бойни машини, дронове и кибератаки, информационни удари и „марионетки“.

Малобройните американски войски, работещи с украинското правителство, за да отблъснат проруските сепаратисти, са в непознати води. За тях този вид война е нещо напълно ново, напълно различно от скорошните сблъсъци в Ирак и Афганистан.

Украински войски патрулират района около химическата централа в Авдеевка, северно от Донецк

Русия е разположила хиляди войници и големи танкови дивизии по украинската граница, които обстрелват пограничните градове и от време на време прекосяват границата, за да се бият заедно със сепаратистите.

Вашингтон наложи санкции на Москва, изпрати войски в Украйна и увеличи броя на военните учения в Източна Европа, но на този етап не предоставя муниции и оръжия за офанзива, нито пък заплашва Русия с военни действия. От анексирането на Крим през март 2014 г., САЩ са предоставили 244 млн. долара за обучение на украинските войски и за сектора на отбраната като цяло.

В Украйна обаче действат между 30 000 и 35 000 подкрепяни от Русия сепаратисти, 9000 от които идват директно от Руския фронт.

Това е нов вид война и американските искат да научат каквото и колкото могат за руските тактики.

Въпросът остава – коя ще е следващата гореща точка?

Вече повече от година САЩ и европейските им съюзници правят нова оценка на военния баланс по източната граница на НАТО, която обикаля бивши съветски сателитни държави. Вследствие на това, НАТО и САЩ увеличиха военното си присъствие в страни като Полша, Прибалтийските републики, Румъния и България.

Путин и войските му застрашават Прибалтийските републики, които са едни от най-новите и слаби партньори на НАТО. Русия вече неколкократно изпраща военни самолети над Прибалтика, подводници в Балтийско море и изразява съвсем открито подкрепата си спрямо рускоговорящите малцинства, което още повече засилва напрежението.

Агресията в Прибалтика, и особено в Естония, в която живее голямо рускоговорящо малцинство, е по-неясна, сякаш размита, и контрастира рязко с руските операции в Украйна и Сирия. Много военни и политически наблюдатели са на мнение, че Путин може да приложи хибридни военни действия, като организира руските малцинства в Прибалтийските републики в своя подкрепа.

Американски отряд обучава естонски войници

Това разпали притеснения на Запад, че крайната цел на Путин може да е да пречупи НАТО със сила, ако заплахите му не свършат работа. Алиансът все още не знае как да отвърне, а страните-членки имат различни виждания за руското поведение и кога то прекрачва дадени граници.

Русия, разбира се, разполага и с друг вариант – традиционна война. Военният баланс в Прибалтика понастоящем дава превес на Русия във военновъздушно отношение, така че Москва евентуално би могла да изтласка НАТО от Прибалтика, ако това е нейната цел.

Москва твърди, че разполага със 750 танка в Западния военен район, но не е ясно каква част от техниката е в оперативно състояние.

Русия разполага и с прибалтийския си военноморски флот, който обаче не е нищо повече от сянка на някогашното си величие. С падането на Съветския съюз, бреговите инфраструктури, свързващи Калининград и Ленинград, бяха изгубени, заради новооснованите и независими държави.

Днес флотът е разделен между Калининград и Санкт Петербург и е най-малкият от главните руски флотове. Той разполага само с две малки дизелови подводници, едната от които се използва главно за учения, шепа ескадрени миноносци, фрегата, четири корвета и няколко спомагателни кораба.

За традиционна война, Москва ще трябва да си помогне с арсенал от Северния флот, който често патрулира из Северния атлантически океан и Балтийско море.

Заплахата може да стане голяма, ако истинската цел на Русия е да изтласка НАТО от Прибалтика и да наруши Член 5 на Северноатлантическия договор, който е основната бариера, възпираща членките от атаки една спрямо друга, защото това ще бъде наказано със съвместни действия от всички останали.