Няма толкова дълбоко разделение на обществото в никоя държава-членка на ЕС, колкото в България.

Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в предаването „Събуди се“ на Нова телевизия.

„Над 35% бедност обикновено се свързва с африканската бедност. Освен че сме най-бедни, разделението на обществото между най-бедния и най-богатия е най-фрапантно. 48% от българите живеят с доход на глава от населението без да достигат 542 лв.“, посочи Димитров.

Синдикатът предлага промени в четири закони, засягащи работниците, заплатите, гарантиране на вземането на възнагражданията при фалит на компанията.

Президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов добави, че това са хората, които живеят под прага на бедност. По думите му, когато мерим България през някаква статистика, винаги получаваме грешни резултати, а причината е, че има много невидими фактори в нашето общество, които се извън всякаква статистика. Манолов коментира, че действително има фрапантно разделение между бедни и богати и че корупцията има огромен дял за тази несправедливост.

Пламен Димитров обърна внимание на идеята за замразяване на минималната работна заплата от 2018 г., като според него тя не бива да бъде замразявана, както правителството планира. „Това, че ще я увеличим с 40 лв. за следващата година е добър знак, но България продължава да бъде най-бедната страна в ЕС“, посочи Димитров. Президентът на КНСБ коментира, че заетостта не гарантира, че българите ще излязат от капана на бедността, което също е голям проблем. „В много държави изпадналите в бедност, нямат работа. При нас  62 хил. българи или близо 20% от работещите са бедни“, подчерта той. И добави, че работата в страната не гарантира, че хората ще излязат от бедността.

Той отбеляза, че минималната работна заплата е много важен индикатор, защото нейният ръст изтласква работещите бедни. Като друг проблем Димитров определи, че много от фирмите в страната  не изплащат заплати. Между 8 и 10 са неплатените възнаграждения.