На управляващото мнозинство му трябва много малко, за да се разтресе

Вече изкарахме три месеца, откакто работи сглобката на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. Мнозина в страната се примириха с властта на тройката – нали получихме редовно правителство; избутани бяха в историята служебните кабинети на Румен Радев; в парламента се събра мнозинство, а външната политика на страната навлезе в евроатлантическия коловоз. Вярно, границата между лагерите на промяната и на статуквото в политиката беше почти напълно заличена. Но вълнува ли някого това?

Ами, да, на доста хора им пука за неща като принципи и почтеност. Затова сглобката трябва непрекъснато да доказва, че функционира добре. Все пак единственото оправдание за нейното съществуване е, че трябва да се случат определени неща в държавата. Например, да се извърши дълбока правосъдна реформа чрез промяна в Конституцията; да се предотврати надделяването на проруските сили, които може да хързулнат България в орбитата на Кремъл; да се предприемат мерки за изваждането на страната от икономическата криза. Това са причините, поради които доста хора преглътнаха горчивото хапче, което им поднесоха политиците, коментира Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Лидерите на тройката обаче имат и други неща наум, освен да се занимават със съдебната власт, войната в Украйна и икономическото блато. Те са политици, все пак, да не забравяме това. Търсят слава, власт и влияние, а и имат да хранят „обръчи от фирми“. Първо обаче трябва да хванат лостовете на държавното управление. А към тях са се протегнали много ръце.

Сглобката изобщо не прави нещата по-лесни в това отношение. Напротив, страхотно ги усложнява. В управлението реално участват десетина партии, всяка от които е пълна с отворени усти, чакащи да ги нахранят. Апетитите са безкрайни, а възможностите да бъдат задоволени са доста ограничени. От тук следва и страхотната битка за постове и назначения, която до момента е основният белег на управлението на сглобката. А в началото водачите на ПП Кирил Петков и Асен Василев твърдяха, че цялата власт ще падне в ръцете на тяхната партия. Петков говореше мъгляво за някакъв борд за назначенията. И досега не се знае какво точно означава това, освен че заедно с Борисов в някакъв формат ще обсъждат разпределението на постовете, така че да няма нито недоволни, нито такива, които преяждат с власт.

Договорките обаче и до момента се правят по познатия задкулисен начин – разни хора обикалят по стаички и кабинети, водят скришни разговори, разменят си заплахи и обещания. За резултатите от тази съмнителна активност обществеността научава едва при гласуванията в парламента. Така стана, когато се извърши подялбата на БНБ, здравната каса и Сметната палата – големите кадрови „постижения“ на сглобката.

Най-голямата битка в тази игра обаче тепърва предстои. Овладяването на МВР и на специалните служби винаги е било кулминацията на политическия стремеж към властта. Тези ведомства държат силата и информацията – ключови ресурси за влияние в държавата. Който ги контролира, може да бъде сигурен, че ще се задържи на върха дълго време. Нали лидерите на ПП обясняваха в изтеклия запис на партийния пленум през май т.г., че ще правят местните избори с „наше МВР“, както и че са съгласували бъдещите шефове на спецслужбите с чуждестранно посолство. Кадруването в тази област стана още по-важно покрай загадъчното убийство на влиятелния бизнесмен Алексей Петров.

А в сектора за сигурност се пресичат интересите на най-важните хора в страната. Не само на партийните лидери и стоящите зад тях кръгове, но и на президента Румен Радев. След края на служебната власт, която използваше за своите амбиции, Радев се втурна да спасява каквото може от натрупаните от него позиции. А най-важният му лост е възможността да участва в назначаването на големите началници в сектора за сигурност. Това е причината, поради която ПП и ДБ от толкова време говорят за промени в законодателството, което регулира дейността на службите и на МВР – за да пресекат влиянието, което тези закони досега предоставят на Радев. Нали е очевидно защо той няма да отстъпи без битка?

Засега кадруването на сглобката в сектора за сигурност буксува. Започна подмяна на началници във втория ешелон, но големите постове засега не се пипнати. Най-драстичният ход беше заявката на кабинета да отстрани главния секретар на МВР – едно от многото висши назначения в сектора, към което Радев е съпричастен. Държавният глава на практика блокира процедурата и обвини управляващите, че искат да подчинят силовото министерство преди изборите.

И тук битката е не само между сглобката и президента, но и в лагера на самите управляващи. Наскоро Бойко Борисов се оплака, че ПП налага свои кадри във властта, без да се съобрази с него. „Ако това е сглобката, не виждам как ще продължим да участваме“, предупреди герберският бос. Такава му е стандартната тактика – когато получава постовете, които иска (като БНБ и Сметната палата), тогава сглобката е супер; когато не му отстъпват желаното, започва да прави заплашителни намеци. В отговор Кирил Петков се изпусна, че герберите са определили десетина зам.-министри досега, и постави ребром въпроса за спецслужбите. „Те (ГЕРБ – бел.а.) трябва ясно да се определят – с президента ли са или са за реформата в службите“, обяви той. Ден по-късно партията му ПП преоформи този призив в директен ултиматум към Борисов и хората му.

Е, ясно е, че герберите не се интересуват от президента, а от себе си.

Това всъщност е и проблемът на ПП – ако нещата опираха до това всички в сглобката да се обединят срещу Радев, нямаше да е толкова трудно; но интересите на отделните партии са прекалено различни. Ясно е например, че след като герберите позволиха на депутата от ПП Петър Петров да стане зам.-шеф на ДАНС, тогава те ще поискат най-висшата длъжност в агенцията за сигурност да отиде при техен човек. Както направиха с БНБ – гуверньор остана номинираният от ГЕРБ Димитър Радев, а ПП и ДПС си поделиха подуправителските места. Така вероятно Борисов смята да нареди схемата за всички спецслужби. А защо да не поиска и мястото на главен секретар на МВР? Колко му е – ще каже, че ПП е получила министъра на вътрешните работи и това трябва да се балансира с поста на главсека.

Така сглобката ще започне да се тресе. И нищо чудно да се подпали. А покрай това може да изгорят и всички големи планове – за Конституцията, за Украйна и за икономиката, с които тази странна коалиция дойде на власт.