Или аз не живея в България, или министърът на МВР Валентин Радев.

До този простичък извод стигнах като му гледах безочливото изявление, че в иначе красивата ни Родина, цари спокойствие и животът е безпроблемен.

Какво виждам аз, обикновеният човек? 

Освен дузина убийства за няма и два месеца от новата 2018 г., точно днес чета пореден нов доклад за корупцията, за която ни споменават във всички международни проучвания и ЕС продъжава да ни гледа под лупа, като паралелно спря да го прави за Северните ни комшии.

Този път докладът е съставен по искане на Зелените в ЕП, а България присъства още в заглавието му - "Борба с корупцията - от обещания към действия. Обърканата борба с корупцията в България и нуждата от воля в институциите на ЕС".

В доклада е записано, че по показателя на "Трансперънси интернешънъл" за усещане за корупция България се справя най-зле в сравнение с всички останали държави от ЕС.

Въпреки че борбата с това явление е сред водещите задачи на няколко български правителства, подходът остава почти непроменен и напоследък се политизира прекомерно, пише в документа.

Има законодателство, но липсва достатъчно приложение от страна на институциите, констатират анализаторите. България значително изостава от съседката си Румъния в борбата с корупцията, пише в доклада и се прилагат данни за обвинени и осъдени държавни служители по обвинения в корупция.

В северната ни съседка са повдигнати общо 1250 обвинения, докато у нас обвинени са едва осем души на обществени длъжности.

Можем да изброяваме дълго и много доводи за нищоправенето на управляващите, които очеизвадно не желаят да борят корупцията у нас. От немай къде признават афери като Суджукгейт, Кумгейт и т.н. и после тихомълком замитат всичко под килима. Успяха с много зор да осъдят сал един Вальо Топлото за „безстопанственост“. Докато отчетите на „Топлофикация“ сочат, че това иначе паразитното и недолюбвано от потребителите дружество е било печелившо за последен път точно по време на управление на Топлото.

И докато на Радев му е спокойно, в държавата продължават да се вършат безобразия като крадене на бизнеси, точене на средства от общински и държавни предприятия и т.н. и т.н. далавери, рушвети, подкупи, изнудвания.

Това на мен ми създава неспокойствие, докато на министъра комай не му пука.

Като майка се страхувам за децата на България, които се избиват, самоубиват, подложени са на насилие и агресия в училищата и домовете си.

Никак не ми е спокойно и като гледам и виждам как възрастните баби по селата вече се заключват с катинари и вериги, за да не бъдат нападнати, обрани и изнасилени.

Всеки ден се моля на Бог да опази и моите родители, които досега са получили поне десетина „оферти“ от телефонни измамници...

Когато вървя по тротоара лавирам между спрели автомобили, а не мога да сляза на пътното платно, защото там фучат джигити с бясна скорост, необезпокоявани от никакви охраняващи или пътни полицаи. На пешеходните пътеки пък има най-много прегазени българи, въпреки че законът уж казва това да е сигурното място за пресичащите пешеходци.

И т.н. и т.н. безспокойни неща за нас, простите хора, както казва сполучливо народът.

Разбира се, не очаквам до всеки гражданин да бъде турен по един полицай.

Наясно съм и че живея в държава, в която машината – автомобилът, е поставен на по-висок статус от човека.

Надявам се обаче на известна доза приличие в изявленията на министри, които назначава партията на власт, в случая ГЕРБ и коалиционните им партньори.

То означава поне да не демонстрират просташко благополучие и ведрост пред народа си, 80 на сто от който живее несигурно, в страх и съображения за живота си, за работата си, за децата си, за утре...

Надявам се също така един ден в България за всички да станат реалност думите на Уилям Чанинг, че спокойствието е висша форма на щастие. Ама не като в онази песен на незабравимия Тодор Колев „...щастлив като глупак...“

Аделина Делийска