Данните за дейността на съдилищата, публикувани от Висшия съдебен съвет, дават точна информация за постановените решения по дела за несъстоятелност в окръжните съдилища в страната.

Окръжните съдилища в страната решават средно по около 1 200 дела за несъстоятелност годишно в периода 2010-2017 година.

Динамиката в делата за несъстоятелност, очаквано, е свързана с икономическата конюнктура и бизнес цикъла – в лошите за икономиката години, с известен лаг, се увеличават и делата за несъстоятелност, докато в силните години те падат. През 2010 г. окръжните съдилища решават 23 дела за несъстоятелност на 10 хиляди предприятия като броят им се увеличава до пика през 2013 г., когато стават 42 дела на 10 хиляди предприятия, а след това започва спад до 24 дела на 10 хиляди предприятия през 2017 година.

Картата на страната по средногодишен брой на решенията по дела за несъстоятелност на 10 хиляди нефинансови предприятия за периода 2010-2017 г. показва известна клъстеризация на областите, т.е. струпване на делата в определени области.

Със сравнително висок относителен брой на делата за несъстоятелност са две групи от области в Северна България. Северозападната група е представена от областите Монтана, Враца и Плевен, а североизточната – от Русе и Разград. Във всички тези области окръжните съдилища средногодишно решават по над 50 дела за несъстоятелност на 10 хиляди предприятия.

Същевременно в други групи от области се наблюдава сравнително нисък относителен брой на решенията по дела за несъстоятелност. Това са групата на областите Габрово и Велико Търново, както и групата на областите по южната граница на страната (с изключение на Смолян) – Благоевград, Кърджали, Хасково, Ямбол. Всички окръжни съдилища в тези две групи решават средногодишно по под 20 дела за несъстоятелност на 10 хиляди предприятия.

Важно е да се отбележи, че делата за несъстоятелност по правило се гледат изключително по седалището на неплатежоспособния или свръхзадължен търговец. Свободата за длъжника да смени седалището и адреса си на управление и след това да поиска откриване на производство по несъстоятелност го поставя в изключително преимущественото състояние да избира съда, пред който да се гледат делата му. Така кредиторите, създали договорни отношения с вече несъстоятелния търговец, са длъжни да се съобразят и с този негативен за отношенията им факт.

Окръжният съд във Враца е този с най-голям относителен брой на постановените решения за несъстоятелност в страната. През последните пет години съдът постановява по над 50 решения годишно,  което, съотнесено с броя на нефинансовите предприятия в областта (малко под 6 хиляди), прави по средно 100 дела за несъстоятелност на 10 хиляди предприятия годишно. За целия разглеждан период, 2010-2017 г., окръжният съд във Враца постановява средногодишно по 88 решения за несъстоятелност на 10 хиляди предприятия, което е близо тройно над средната за страната стойност и значително над втората област с най-много решения – Монтана.

Изследване на в-к „Капитал” от януари 2017 г. обяснява тази тенденция с миграцията на дела от Софийски градски съд (СГС) към Окръжен съд-Враца. С оглед счупването на порочния модел на управление в СГС при председателството на Владимира Янева се е търсил друг съдебен оазис за занижен контрол от страна на съда в производството по несъстоятелност.

Окръжният съд в Монтана постановява средно по 30 решения за несъстоятелност годишно или 67 решения на 10 хиляди предприятия за периода 2010-2017 година. Именно той е съдът с най-голямо намаление на делата по несъстоятелност за разглеждания периода – от средно 80 годишно в периода 2010-2013 г. до двойно по-малко през последните три години. Въпреки това и през 2017 г. относителният брой на решенията остава близо двойно по-висок от средния за страната.

Към групата на Враца и Монтана с най-много решения за несъстоятелност може да се причисли и съседната област Плевен с 56 решения на 10 хиляди предприятия средногодишно за разглеждания период.

Вторият клъстър от области със сравнително много решения за несъстоятелност е този на окръжните съдилища в Разград, Русе, Силистра и Търговище. При всички тях се наблюдава сравнително висок относителен брой на решенията в началото на периода, който впоследствие намалява значително, но е съпроводен и с намаление на броя на работещите предприятия в областта. Така средногодишният относителен брой на решенията по несъстоятелност намалява близо двойно, но остава значително над средните за страната нива.

Окръжният съд в Благоевград е този с най-малък относителен брой на делата по несъстоятелност с по 10 дела на 10 хиляди предприятия средногодишно в периода 2010-2017 година. През последните години относителният брой на делата намалява значително заради едновременно намаляване на броя на делата и увеличаване на броя на нефинансовите предприятия в страната. През 2017 г. те достигат до 6 дела на 10 хиляди предприятия, което е четири пъти по-ниска стойност от средната за страната (24 на 10 хиляди предприятия).

На второ място по най-малък относителен брой на делата по несъстоятелност е окръжният съд във Велико Търново с 15 дела на 10 хиляди предприятия средногодишно за периода 2010-2017 година. В съседната област Габрово делата по несъстоятелност също са със сравнително нисък относителен брой.

Другият клъстър от области със сравнително нисък относителен брой на делата по несъстоятелност се състои от Кърджали, Хасково и Ямбол със съответно 16, 17 и 18 дела на 10 хиляди предприятия годишно за периода 2010-2017 година.

Като цяло данните показват, че няма силна връзка между икономическото развитие на областта и относителният брой на делата по несъстоятелност, разглеждани от окръжните съдилища. В този случай ясно изразените предпочитания към един или друг съд могат да се дължат или на възможността за влияние върху определени съдебни състави, или на степента на натовареност на съдиите, която предопределя бързината на производството.