Неуредиците около ваксините и надигащата се нова вълна ще повлияят и на предстоящия парламентарен вот

Трети месец след началото на ваксинационната кампания срещу COVID-19 България продължава да стои на последно място в ЕС по дял на ваксинираните граждани. С 4,86% ваксинирано население към дата 13 март според данните на ourworldindata.org страната се представя два пъти по-зле от средното ниво за Европейския съюз – 10,99% ваксинирани. Наред с бавното темпо кампанията е съпътствана от хаос и вземани на тъмно решения, които се премълчават до последния възможен момент по политически съображения – пазене на рейтинга на кабинета в предизборна ситуация. Кои са основните грешки, които България допусна при планирането и изпълнението на ваксинационната кампания срещу коронавирусната инфекция?

Отговорите дава Таня Петрова във вестник Сега

Европейската комисия – удобният виновник

България не уцели достатъчно добре микса от ваксини по линия на сключваните от Европейската комисия предварителни споразумения. Преценката какви количества да се поръчват от все още неразработени ваксини не е била лесна нито на ниво държава, нито на ниво Европейска комисия, но фактите са факти – количествата доставени ваксини в България от първите одобрени от Европейската агенция по лекарствата продукти са малко. Основната причина за това са ниските изначални заявки от страна на българското правителство.

Въпросите от какви съображения е изхождала държавата при заявките така и не получиха ясен отговор, но се разбраха достатъчно детайли, от които става ясно, че България е подценила двете най-напреднали във времето разработки – на компаниите „Пфайзер/БиоНТех“ и „Модерна“, като е поръчала много под възможното количество. Според одобрената от Брюксел формула България е имала право на 1,55% квота от общото договорено количество от всеки продукт – какъвто е делът на населението й спрямо общото население на съюза. При ваксината на „Пфайзер/БиоНТех“, от която ЕК първоначално поръча 300 млн. дози, по тази формула максималното възможно количество за България е 4 650 000 дози. Вместо това страната поръча едва 1 млн. дози от този продукт. Едва на 13 януари, когато ЕК съобщи, че се е договорила за още 300 млн. дози с „Пфайзер/БиоНТех“, правителството се поправи и допълни заявката с още 2 898 694 дози. Проблемът е, че тези допълнителни доставки няма как да се изпълнят веднага и количествата ще започнат да пристигат от второто тримесечие на годината нататък.

Сходна е картината и при втория одобрен от ЕК продукт за територията на съюза – ваксината на „Модерна“. От нея ЕК поръча 80 млн. дози, което прави квота за България от 1 240 000 дози, а страната реално е заявила 500 000 дози. И от тази ваксина в последствие бяха поръчани допълнителни количества – още 460 000 дози, които се чакат второто тримесечие.

Показателно на този фон е голямото количество ваксини, поръчани от „АстраЗенека“ – 4 518 232 дози. Одобрението на тази ваксина, която бе първата със сключен предварителен договор с ЕК, обаче се забави – разрешението от Брюксел за нея дойде в края на януари, а доставките започнаха февруари и бяха драстично орязани – компанията обяви, че заради производствени проблеми ще достави само 40% от предварително поръчаното за първото тримесечие. Негласното обяснение защо от тази ваксина са поръчани повече дози е далеч по-лесното съхранение на продукта на „АстраЗенека“ от иРНК ваксините.

Темпото на ваксинация още повече се забави заради решението да се пази голямо количество ваксини на „Пфайзер/БиоНТех“ за администрацията на предстоящите през април избори. Дози продължават да се задържат, въпреки че срокът за ваксиниране вече изтича, а интересът не беше голям.

Българското правителство се оправдава за неблагополучията с това, че договорите са сключвани в Брюксел, а не в България. България няма договор с компаниите, обичат да повтарят българските здравни власти. Това не отговаря на истината – дистрибуцията на ваксините не се извършва от ЕК, а по силата на договори между компанията производител и съответната страна-членка, защото организацията на кампанията навсякъде върви по различен начин.

България и още 5 държави в ЕС минаха едно ниво по-високо в тази игра на нерви, като обявиха механизма за разпределение на ваксините за несправедлив, а Австрия направо видя срамен "базар" за ваксини зад гърба на комисията и прокламирания принцип за пропорционалност. Общият призив на 6-те държави към ЕК (Австрия, България, Латвия, Словения и Чехия, към които по-късно се присъедини и Хърватия) обаче е само признание за допуснатите от тях грешки при заявките и Европейската комисия заяви това в прав текст. "ЕК е съгласна с твърденията на няколко държави, че принципът на пропорционално разпределение на ваксините на база дял на населението е най-справедлив. Именно такъв подход предложи комисията при сключване на предварителните споразумения. Страните-членки решиха да се отдалечат по своя воля от този принцип, предвиждайки гъвкавост и възможност да договарят различно разпределение. Според този механизъм ако дадена страна-членка реши да не се възползва от пълната си квота, дозите се преразпределят между други желаещи държави", обяви комисията. С други думи - страните сами са се отказали от ваксини, които в момента се оказват спасителни. 

Сбърканите приоритети

Здравните власти твърдят, че Националният ваксинационен план на България не се различава с нищо особено от ваксинационните планове на други държави, но това не е съвсем така. Най-рисковата група за ваксиниране – възрастни хора и хронично болни, остана назад като приоритет. Изключение бе направено за възрастните в домовете, които бяха ваксинирани на по-ранен етап. Има две причини за това отлагане във времето на най-рисковата група – липсата на достатъчно ваксини и голямото недоверие точно в тази група към ваксинацията.  

На фона на пренебрежимите количества ваксини, получени през януари, приоритетите са логични, тъй като на преден план са изведени по-малобройни рискови групи като лекари и учители на първа линия. Дори при тях обаче нямаше голям резултат, тъй като разяснителната кампания около ползата от ваксинирането закъсня много – правителството реши да се изчакат официалните документи от Европейската агенция за лекарствата, и недоверието първия месец бе голямо.  

Видимо раздразнен от постоянните упреци за бавното темпо, премиерът Бойко Борисов разпореди да се пуснат свободни коридори за масова ваксинация. Зелените коридори вдигнаха рязко броя на ваксинираните, но доведоха до огромни опашки в рискови ситуации, чакане, разкарване на хора. Коридорите просъществуваха броени дни и бяха прекратени заради изчерпването на ваксините.

Ваксинационният план бе допълнително миниран и от залагането в него на приоритетна група без ясен обхват – така наречените служители на критична инфраструктура. Те са предвидени като трети приоритет при ваксинациите след здравните служители, учителите и социалните домове, като изпреварват групата на възрастните и хронично болните. Във ваксинационния план не е посочено изчерпателно кой би могъл да попада в тази група и като критична инфраструктура бяха имунизирани всякакви фирми.

Правото на избор – лукс, който много други държави отказаха на населението си именно заради трудната логистика, в България съществува само на думи. Право на избор има, но само ако си готов да чакаш и да отлагаш ваксинацията за към края на второто тримесечие на годината. Това ясно се видя и при пускането на електронната система за регистрация за ваксинация със запазен ден и час. Гражданите имат право да изберат в системата коя ваксина предпочитат, но едва при появата си на място в конкретния ваксинационен пункт могат да разберат дали от нея има налични количества или не.

Личните лекари - неравнопоставеният партньор

Логистиката на ниво съхранение на ваксините на „Пфайзер/БиоНТех“ и „Модерна“, които се пазят на много ниски температури, сработи относително добре. Не така стои обаче въпросът за организацията на масовата ваксинация, в която следва да се включат общопрактикуващите лекари. Очаква се именно те да изнесат основната тежест на ваксинационната кампания в малките населени места, сред възрастните и хронично болните. От самото начало на ваксинирането личните лекари се оплакват от липса на елементарна информация, която да могат да споделят с пациентите си. Едва на 15 февруари те получиха препоръки от Министерството на здравеопазването за пациенти с различни хронични заболявания. Личните лекари се включиха в самата ваксинация на 22 февруари, но се оказа, че са получили твърде малко дози, а лошата организация ги принуждава да губят ценно време по опашки.

Още по-скандално е взетото на тъмно решение към личните лекари да не се разпределят изобщо количества от ваксините на „Пфайзер/БиоНТех“ и „Модерна“ заради трудния режим на съхранение. За това решение се разбра след масовото изчерпване на тези ваксини. Това на практика създава неравнопоставен достъп до ваксини, докато правителството уверява, че всеки има право на избор.

Последният удар

На 12 март правителството временно замрази ваксинацията с "АстраЗенека" заради съобщения за тромбози, които се разследват от Европейската агенция по лекарствата. За момента липсват доказателства за причинно-следствена връзка, но сигналите за проблеми се увеличават. Смъртен случай след ваксина на "АстраЗенека" се разследва и в България - пациентът, който е с тежки придружаващи заболявания, е получил остра сърдечна недостатъчност в нощта след ваксинация. И тук липсва свидетелства за пряка връзка, но тези случаи на свой ред подкопаха доверието в току що ускорилата ход ваксинационна кампания.
 

Каква е перспективата

Здравните власти обещават март да е последният труден месец. България очаква през април 1 млн. ваксини. Ако графиците се изпълняват, с това темпо властите твърдят, че ще могат да ваксинират 2 млн. българи до края на юни. Общото количество ваксини, поръчано от България, е  голямо – 18,5 млн. дози, като страната със сигурност ще дарява количества, включително и на република Северна Македония.

Въпросът, който остава на дневен ред, е ще има ли желаещи да се ваксинират. Въпреки недостига на ваксини и в момента има региони, в които интересът е много малък. В някои здравни инспекции има дни, в които за ваксинация не се е появил нито един желаещ. Опашките на чакащи за ваксина от зелените коридори създадоха ореол на ваксините като нещо желано, но за кратко. Ако делът на неваксинираните в България остане голям, може да се очаква продължаващ натиск върху здравната система и икономиката. Така страната рискува да живее с епидемията дълго след очакваното й отшумяване в Европа.