До него се стига сравнително лесно

Тази неделя в рубриката „Дотам и обратно” по NOVA Ники Василковски ще ни разходи до най-дългия въжен мост в България. Поемаме към язовир „Студен кладенец”. Обгърнат в мъгла сутрин, този шедьовър на природата е събрал цялата прелест на Източните Родопи. Далеч преди построяването на язовирната каскада, още през 12 век, средновековният град около манастира „Свети Йоан Продром”, в сърцето на днешен Кърджали, е бил уязвим за вражески нападения. Един от подстъпите бил проходът „Железни врата” по долината на река Арда. Имало нужда от укрепления, които постоянно да бдят за нежелани набези.

Поемаме на изток от Кърджали към една такава крепост - Моняк, която всъщност е една от най-високо разположените в Родопите. Възвишението се откроява рязко сред околния пейзаж с острите си скали над язовира. Каменистият път започва малко след село Широко поле и върви стръмно нагоре.

Сред руините виждаме западния вход на крепостта с двете каменни кули. Под напора на времето частично са оцелели резервоарите за вода и близо 300 метра от крепостната стена.

Моняк е част от историята на Четвъртия кръстоносен поход и битките на цар Калоян с рицарите на Латинската империя. Някои историци вярват, че именно тук кръстоносците избират Анри Фландърски за император.

Възвишението Моняк се извисява на 586 метра надморска височина. На запад белее силуетът на Кърджали. Оттук има и пряка видимост и към останките от замъка Вишеград, който също е контролирал преминаващите през прохода Железни врата.

Погледът ни привлича необикновен мост, пресичащ един от тесните участъци на язовира. До най-дългото въжено мостово съоръжение в България се стига лесно от село Широко поле. За ориентир може да се използва ЖП линията покрай водоема. По нея все пак минават влакове. По-безопасно е да се върви по пътеката в гората до спирка „Момина скала”.

Въженото съоръжение е дълго 260 метра и ако вървим спокойно ще вземем разстоянието за около 5-6 минути. Това време обаче е крайно недостатъчно, ако искаме да разгледаме всичко, което се вижда наоколо – бреговете на „Студен кладенец”, къщите на село Лисиците в далечината и град Кърджали.

Двата бряга на язовира са свързани с мост от 1975 година. 2 десетилетия по-късно той е пострадал от водна стихия и е заместен от нов. По него се стига до село Лисиците, в което има десетина къщи, притихнали край устието на река Върбица в прегръдките на Източните Родопи.

Само по себе си селото е забележителност. Постоянните му жители се броят на пръсти. Мястото ще очарова всеки с тишината и спокойствие.