По принцип мразя да назидавам - но, какво очаквахме - да дремем 27 години пред телевизорите и да оставим шебеците да грабят, палят, изнасилват и разпродават, пък сега пищим, че ни съсипали държавата.

Че ни съсипаха живота, че ни ограбиха бъдещето.

Те я съсипаха държавата отдавна, ограбиха бъдещето и изпъдиха децата ни навън, но все не вярвахме, че ножът ще опре и до нашия кокал.

Обаче опря.

Вече ден не минава без Борисов да ни подложи поредната динена кора.

От Нова година насам до ден днешен ние живеем в кошмара да виждаме как ни изнасят покъщината на безценица и нищо да не можем да направим.

И това е цената на престъпното ни 27-годишно бездействие.

Някои се борихме и платихме цената на изолацията, безработицата, подигравките и натякванията на колеги и разни самозванци политици, че ако бяхме по-кротки и по-сговорчиви, животът ни щял да бъде далеч по-богат и кариерата ни далеч по-успешна.

Дори не могат да събудят бяс в душата ми, толкова съм изтръпнала.

Пък и оказа се, че свестните политици са още по-сгънати днес отпреди, защото имаха властта да се противопоставят, но не успяха да я наложат.

Мисля си, че нещо все не ни достига, за да откъснем сами главите на ламята.

И това което липсва на всички е волята да устоиш.

Въпреки всичко, въпреки присмеха, въпреки че изход не се вижда, просто да устоиш.

Без дребни сметчици.

Но вроденият еснафлък в душите на хората пречи да се държат като истински граждани и собственици на тази държава. 

"Ти ли ще оправиш държавата, бе, моме!" 

Един чичка тия дни се опита да говори с мен по темите, за които беше чел написаното от мен.

И удивително - беше ме следил из телевизиите. 

Празнувахме заедно славен юбилей - 140 години от заселването на с. Лешница, Ловешко, с българи.

Кебапчета, биричка, танци, молебен в църквата - толкоз народ скоро не беше събиран там от Великден.

Даже наши емигранти от Америка бяха дошли на празника.

Едната ми се падаше роднина и я питах - ще си идва ли насам.

"Никога", отговори ми тя. "Ще си идвам само, докато са живи родителите ми. После - никога повече!"

Гледах чичката право в очите. Мълча си.

Какво да кажеш на един чичка, който жените не ги брои за живи, камо ли да му дават акъл за нещата от живота. След малко го чух да ми казва:

"Не ме слушай! Ти върви, давай напред, че не остана кой да ни защитава..." 

До тук я докарахме - жените и бабите да се противопоставят на безобразията на властта и да защитават държавата.

Сигурна съм, че има свестни мъже, българи наоколо, ама къде са, когато стане напечено? Никакви не се виждат.

Нора Стоичкова, Фейсбук