Снимката на 3-годишното удавило се момче Айлан Курди, лежащо по лице на брега, имаше огромен символичен ефект в Европа. Тя повлия много повече от големите трагедии на над 2500 бежанци от всички възрасти, които загинаха или са безследно изчезнали, опитвайки се да достигнат Европа, или 71 души, включително четири деца, задушили се в камион в Австрия.

Дори по-рано сдържани европейски лидери като премиера на Великобритания Дейвид Камерън реагираха с обещания да приемат повече сирийски бежанци. Добронамерени, колкото са, тези обещания представят в такава степен размера на кризата, в каквато го прави и отпуснатото телце на малкия Айлан.

Сирийският конфликт създаде над четири милиона бежанци. Като се прибавят към това число и още два милиона, бягащи от преследвания в Афганистан, Ирак и Сомалия, това се превръща в криза, с която няма европейска щедрост, която да се справи. Проблемът като че се влошава. Войната в Йемен, в резултат на която почти 80% от населението на тази държава се нуждае от хуманитарна помощ и дълготрайният конфликт в Либия достигнаха до своя пик на разселени и отчаяни хора. Където и да отидат, те могат да добавят още милиони към бежанското изселване от региона. Естествено, решението трябва да бъде прекратяване на тези конфликти със съпътващо съдебно преследване. Но нито един от тези конфликти не дава признаци да утихне скоро.

Смесени реакции

И така, бежанската криза не само изисква спешно решение, но също така повдига фундаментални въпроси за природата на политиките и ръководството в арабския и мюсюлманския свят. Западна Европа обичайно избягва каквато и да е връзка между конфликт и религия или расова идентичност, но други не са толкова сдържани. Високопоставени държавници от Източна Европа открито изразяват своето противопоставяне на приемането на бежанци мюсюлмани. Британският политик мюсюлманин Сайеда Варси припомни за инициативата Kindertransport (Детски транспорт), чрез която бяха спасени хиляди предимно еврейски деца от Европа по време на Втората световна война, като модел, към който да се стремим при настоящата криза. Тя, обаче, не може да открие съответстващ на тази инициатива пример в съвременната ислямска история. Главният равин на Великобритания Ефраим Мирвис чрез цитиране на свети писания призова евреите към създаване на благотворителност за помагане на бежанците. Почти нищо не е казано по този въпрос на Европа от лидерите в Близкия изток.

Но обикновените хора в региона изразяват своя срам и отчаяние в социалните медии. Развиващият се арабски хаштаг „Арабска съвест“ твърди, че арабският свят игнорира арабските бежанци, които търсят спасение на Запад. Друга акция призовава богатите страни от Персийския залив да облекчат своите правила за бежанци.Близо 12 000 съобщения в Туитър показват, че има широко като база искане за допускане на бежанци в Саудитска Арабия.

Облагодетелствани в Персийския залив

Защо някои мюсюлмански правителства изглеждат привидно безразлични към това положение и защо хората от региона бягат към Европа за сигурност и просперитет? Това не е само защото страните от региона нямат възможности за справяне с проблема. Регионът е невъобразимо богат. Тук са построени най-високите сгради, пищни дворци, осигурени са впечатляващи места за поклонение и са създадени толкова големи университети, че те имат свои собствени железници. Регионът не изпитва недостиг от жизнено пространство или работни места. Милиони професионалисти и работници биват внасяни от цял свят, за да обслужват начина на живот, амбициите и предприятията в тези държави. Някой може да спори, че Западът има отговорността да се справи с проблема, тъй като той е причинен от намесата на Запада в региона, варираща от договора Сайкс-Пико до сегашните войни в Ирак. Каквото и да е значението на тези аргументи, повечето страни в Близкия изток са облагодетелствани от историческите споразумения и сегашната западна военна намеса. В техен интерес е да се справят с последиците, дори и само за да бъде поддържано сегашното положение. Други може да твърдят, че бежанците представляват потенциална екстремистка заплаха. Само че заплахата е не по-малка за западните страни, които вече приемат тези хора. Всъщност, видимият провал на мюсюлманските правителства да се грижат за братята мюсюлмани, се експлоатира от пропагандата на екстремистите. В различни съобщения в социалните медии те твърдят, че това е още едно доказателство за "отстъпление“ и презрение към „умма“(ислямската общност), твърдейки, че единствено тяхната Ислямска държава или халифат могат да осигурят благополучие на мюсюлманите.

„Те искат да се завърнат“

Каквото и да правят западните страни за бежанците, това ще е само слепващ мазилката разтвор. Броят бежанци е вече твърде голям за жизнеспособна програма за преселване извън района. Размерът на бежанския поток и възможните нови източници на бежанци от Либия и Йемен могат да превърнат през идните месеци кризата в катастрофа. Най-мъдрите думи през последните дни принадлежат на 13-годишен арабски бежанец. Той не иска политическо убежище или подаяние. Просто пита ще спре ли войната в Сирия. Неговите добър външен вид, светъл ум и ясна артикулация символизират трагичната загуба на достойнство в неговия народ. Видеото на благородното му предизвикателство се превърна в заразително.

Всяка монета има две страни. Това може би е възможност за арабските правителства да демонстрират по-висш морал и политическо ръководство. Като се обърнат към нуждите на бежанците, те ще направят повече отколкото каквато и да е реторика за противопоставяне на екстремистите и ще легитимират властта си. Преди всичко, това ще позволи на тези режими да оправдават искането си за ислямска автентичност чрез прилагане модела на пророка - "Рахмат ул-аламиин" - милост за човечеството.

.............................

Автор на публикувания от телевизия Ал Джазира коментар е Афзал Ашраф, консултант в Кралския институт за изследване на отбраната и сигурността. Служил е в британската армия. Включен е в разработването на антибунтовническа стратегия в областта на опазване на реда и правораздаването в Ирак.