За титлата за най-вкусно агне спорят 4 острова

В дните преди Великден този въпрос става изведнъж актуален, но той не е само български, а е глобален, пише 24 часа. Всъщност за титлата за най-вкусно агне спорят 4 острова, единият от които даже е много далечен.

А единият участник в надпреварата пък изобщо не е агне. А е яре - демек малкото на козата, силно презряно у нас животно. Но ако е опечено, дори и цяло и с глава, е практически невъзможно да бъде различено.

Всъщност включването на ярето е заслуга на гърците. Богатите атиняни по традиция отговяват Великденския пост с печено яре от остров Самотраки.

Гърците смятат, че то е най-вкусно, защото пъргавите животни ходят по планинските чукари и пасат само мащерка, която пролетно време е единствената избуяла трева на този егейски остров.

В Гърция съществува мит, че ароматът на месото на такова животно, пасло само мащерка, е различен от всичко друго и е направо целебно.

У нас, макар да се продават заклани ярета, те винаги се представят за агнета. Около ярешкото има много отрицателна конотация - че мирише, че предизвиква разстройство и все в този дух .

Магични качества се твърдят за агнетата от остров Исландия. Те са пасли предимно исландски лишей, богат на фумарова киселина - междинен продукт от т. нар. цикъл на Кребс при обмяната на въглехидратите.

И то придавало вълшебно действие и вкус на агнетата от тази северна страна. Исландците са най-красивите хора на Земята. Вероятно защото носят гените на най-храбрите викинги, тръгнали в неизвестното и открили Америка много преди Колумб, и гените на хубави келтски момичета, които тези смели викинги си крадели от Ирландия, че била по-близо от родната им Скандинавия.

В диетата им преобладавало агнешко, пасло оскъдната растителност на вулканичния остров. Islenskt lambakjot е първото прието от Европейската комисия название на храна от малката островна държава със защитен географски произход.

Исландската порода овца се смята за най-старата автохтонна порода изобщо на Земята. Родее се малко с финландската овца, но на остров Исландия овцете са наистина и буквално съвсем свободно отглеждани и са 100% на паша.

Малкото зърнени храни, които успявали да произведат викингите, отивали за бира. Поради суровия климат те освен вкусно месо имат и ценна вълна, от която се плетат характерните исландски пуловери и шапки. Които са много ценени, защото не се мокрят при дъжд и сняг. Малко боцкат, но на кого му пука.

Ирландия, наричана още изумруденият остров, има претенции да произвежда най- вкусното агнешко заради буйната си също зелена трева, поддържана от течението Гълфстрийм, което носи от Карибите едновременно дъждове и пази от екстремни студове. Много е забавно, но фермите в Ирландия повтарят марките местни уискита и даже има легенди за месото от агнетата, пасли по торфените бранища. Но в британоезичния свят най-ценени са новозеландските агнета.

Докато ние на 24 май празнуваме буквите, в Нова Зеландия отбелязват националния ден на агнето с център на тържествата град Крайстчърч. На този ден през 1882 година е пристигнал първият кораб със замразено агнешко в метрополията.

В Нова Зеландия се отглеждат овце предимно за вълна, но там има заселени и “Мутон Шароле” - френска порода с къса и дебела опашка, която бързо трупа лой по задните бутове. В Близкия изток е ценена много породата “Аваси”, чиято опашка е възглавница от лой и вода, подобно на камилската гърбица и служи за дълги пустинни преходи. Има я и у нас. Има и други късоопашати породи като немската Източнофризийска.

Макар българските ценители да си търсят за Великден агнета с дълги опашки. Тоест от румънската порода “Цигай”, разпространена традиционно и у нас. Или от черноглавата плевенска овца, от която през трийсетте години у нас е имало 12 млн. глави. Зоотехниците смятат, че най-вкусното месо от традиционните български породи е на т. нар. “Карнобатска овца”. Стопаните днес предпочитат най-много да отглеждат френската “Ил дьо Франс”, защото бързо расте и е комбинирана за месо, мляко и вълна.

Стари чевермеджии твърдят, че най-вкусно е българско агне с дълга опашка от Североизточна България, чиито родители не са били кръстосвани с високопродуктивни френски породи. Но съществуват и версии, че най-вкусни са агнетата от Родопите, по-специално от района на село Хвойна, където традиционно се гледа т.нар. маришка овца.

За това няма обективен измерител, но е сигурно, че животно, което е пасло на воля, месото му е богато на т. нар. CLA - свързана линолова киселина.

Изобщо месо от т.нар. grassfeeded (хранени с трева) животни е здравословна алтернатива на всякакви други протеини, добити от угоявано със смески животно, независимо дали е дребен, или едър рогат добитък. Силно подценявано е шилешкото месо. Тоест на агне на около година.

Библейската идея за жертвен агнец произлиза от Аврамовата жертва. Аврам бил спрян от ангел, преди да пожертва сина си Исак в планината Мория. И до олтара открил овен, който положил вместо Исак. Исак бил спасен заради вярата на баща си. Пасхалното агне в християнството символизира Христовото възкресение, което по своята същност е повторение на сюжета с Аврамовия син. Редно е великденското агне да е мъжко и да е отрасло, тоест да е повече шиле, отколкото сукалче.

В другите аврамически религии - юдаизма и исляма, е същото. Т. нар. Курбан Байрам е също повторение на сюжета с Исак. По стечение на обстоятелствата тази година Курбан Байрамът се пада 70 дни след Рамазан Байрам, който пък тази година е точно на православния Разпети петък.