Къде изчезнаха 844 000 българи за последните 10 години?
- Редактор: Звездомира Николова
- Коментари: 0
Националната статистика обяви тревожни данни от последното преброяване на населението.
Къде изчезнаха 844 000 българи за последните 10 години? Как се стопихме с почти 90 000 само през 2021 г.? Отговорите търси bTV
Какво се крие зад цифрите?
Това, че България намалява не е нещо ново, но шокиращото е степента и мащабът, с който населението на България намалява. Това ни прави световен рекордьор по степен на отрицателен естествен прираст.
Смъртност и раждаемост
Всяка година в България се раждат около 64 000 деца, но умират 108 000 души. за съжаление този процес е устойчив през последните 20 г.
Какво се случва през последните 2 години?
Починалите през последните две години се увеличават заради пандемията от коронавирус. През 2020 г. те са 124 000, а през 2021 г. – 148 000.
Данните обаче все още не са окончателни. Очаква се починалите миналата година да достигнат 150 000 души.
Как намаляваме?
Естествен прираст през 2021 г.
Миналата година е рекордна в цялата ни история – починалите са 148 000, а родените – само 60 000.
Какво се променя с 844 000 българи по-малко?
„Изводите, които трябва да си направим от предварителната оценка на преброяването, са в две посоки. Първо, да се очертаят предизвикателствата, защото е много важно какво ще предприемем. И второ – какви мерки и политики ще предприемем, за да посрещнем тези предизвикателства“, коментира в „Тази сутрин“ Христина Христова, бивш социален министър.
„Очевидно те ще бъдат с компенсиращ характер по отношение на последиците, които ни поставя демографската криза“, допълни тя.
По думите ѝ у нас явленията са много засилени, но те са в целия ЕС. Според нея тези данни трябва да се отразят внимателно и в изготвянето на бъдещия бюджет.
„Явно при нас две основни последици има от демографската криза. От една страна, това е намаляването на населението, а от друга - застаряването. Три процеса водят до това – раждаемост, смъртност и миграция. Всички тези процеси в България имат негативни последици“, каза още Христова.
„Пенсионно-осигурителната система е едно от предизвикателствата. Трябва да има политики главно в посока съхранение на финансовата ѝ устойчивост. Това е едновременно и социална, и финансова система. Ето защо пазарът на труда трябва да се пригоди и за по-възрастни работници“, смята бившият социален министър.