Ако гражданите искат да гласуват без страх, че бюлетината им ще отиде в кошчето за боклук, тогава следващата им кауза трябва да бъде премахването на партийния свръхконтрол върху електоралния процес, пише пише Людмил Илиев във вестник СЕГА.

Често гледаме на изборите единствено като на състезание, в което едни печелят, а други губят, като забравяме колко е важно дали участниците са спазили правилата на играта. В крайна сметка качеството на демокрацията не се определя единствено от това дали е налице възможността да бъде сменена управляващата върхушка по усмотрение на управляваните. Важно е и дали смяната е извършена честно и коректно, без съмнения, че изборният процес е опорочен умишлено или от некомпетентност.

У нас обаче има още много какво да се желае в тази посока. За това говори както нескопосаната работа, която (за пореден път) свършиха секционните избирателни комисии с попълването на своите протоколи, така и стотиците хиляди недействителни бюлетини. Втренчена в изборните резултати и политическите сметки за новото разпределение на властта, обществеността остана безразлична към тези неприятни факти. А така само прави услуга на политиците, които виреят отлично в изкривената изборна среда.

Но да караме по реда на събитията. Още в нощта след първия тур стана ясно, че нещата се движат както обикновено, което ще рече - лошо. В София членовете на секционните комисии започнаха да се стичат към зала „Арена Армеец”, където трябваше да предадат протоколите с изборните резултати, за да се преброят подадените гласове. Малко след полунощ от изборната администрация съобщиха, че едва около 10 на сто от подадените към момента протоколи били правилно попълнени. И другаде в страната положението не се отличаваше особено. От Хасково например се оплакаха, че изборните книжа без грешки се броели на пръстите на едната ръка. „Изключително неграмотно попълване на протоколи. Те просто попълват протоколите така, че да им излязат бюлетините”, коментира откровено председателят на Общинската избирателна комисия - Хасково Пламен Лечев.

От откъслечни информации, дошли оттук-оттам, стана ясно, че стресирани членове на секционни комисии се оправдават със „сложната система”, по която се изчисляват резултатите. Сложна е работата им, дума да няма. Но не чак толкова, че да не може да бъде свършена правилно след известна подготовка.

Тук стигаме до първото ниво на отговорност, което лежи на плещите на Централната избирателна комисия (ЦИК). Това е органът, на който е възложено със закон да организира и проведе обученията на избирателните комисии по места. Задачата е колосална - хората, които участват непосредствено в провеждането на изборите, надхвърлят 80 хиляди.

Става въпрос за доброволци, неангажирани професионално с изборната тематика. Иначе казано, изборният процес трябва да им бъде обясняван от А до Я.

Как се справя ЦИК със своята отговорност? Истината е, че нямаме никаква представа. Обученията са забулени в мъгла, далеч по-гъста от смога в София. Рядко е известно кога и къде се провеждат. Няма никаква информация какъв е делът на членовете на комисии, които са ги посетили, тъй като подобна статистика не се публикува (ако такава въобще се събира). Може и никой да не е ходил - няма откъде да знаем, още повече че отсъствията не се санкционират. ЦИК пробва да примами членовете на комисиите да се включат по-активно, като им обещае по 10 лв. допълнително възнаграждение при присъствие (доказва се с подпис на мястото на обучението). При такава мижава сумичка едва ли стимулът е проработил. А това беше нищожна част от 70-те милиона лева, които бяха заделени за местните избори.

Дори не сме наясно дали онези членове на комисии, които добросъвестно са отишли на обучение, са научили нещо. Просто ЦИК по никакъв начин не ги проверява за придобитите знания. За местните избори ни проглушиха ушите, че са въвели онлайн тест, чрез който членовете на комисии могат да тренират правилно попълване на протоколи. Ползвано ли е въобще електронното приложение? Няма кой да каже. При това положение какво друго можем да очакваме освен порой от сбъркани изборни протоколи?

Проблемът с недействителните бюлетини е другата мистерия на родния изборен процес, която остава неразгадана заради пълното бездействие на администрацията. Факт е, че никой не знае със сигурност защо делът им остава толкова значителен. И тази неяснота се дължи на нежеланието на ЦИК да позволи да бъдат отворени чувалите с ползвани на избори бюлетини и да се направи представителна извадка, която да покаже с висока степен на точност какви са основните причини да имаме толкова невалидни гласове. Общественият съвет към ЦИК проявяваше желание да свърши тази работа, но така и не стана ясно защо предният състав на комисията не му позволи. А няма признаци, че новите комисари, избрани тази година, дори обръщат внимание на проблема. Говорителят на ЦИК Александър Андреев наскоро успокоително заяви, че ако резултатите от изборите бъдат обобщени за цялата страна, щяло да се окаже, че процентът на недействителните гласове не бил толкова висок. Гадае, както правят всички.

Така погледнато, изглежда лесно да прехвърлим цялата отговорност на ЦИК. Малкото, което комисията показва от своята работа, не вдъхва особено доверие в ефективността й. В същото време обаче трябва да сме наясно, че има предел, отвъд който изборните комисари не могат да направят нищо, за да подобрят ситуацията. Просто нямат нито правомощия, нито ресурси за нещо повече. Няма начин например органът да организира пълноценно обучение в национален мащаб, още по-малко да тества членовете на комисиите, за да се види дали са научили нещо. Все едно да му възложим дейност, която е съизмерима с провеждането на националните матури.

И да прави, и да струва, ЦИК няма как да изпълни подобна задача, докато не се измени изцяло моделът, по който се изгражда изборната администрация. А в дъното на модела, както при всичко друго в нашата държава, стоят политическите партии. Тяхна е първата и последната дума по най-важните елементи на електоралния процес - от изборното законодателство до съставите на избирателните комисии (дори и на самата ЦИК - уж независим държавен орган).

Какво излиза в крайна сметка? Че моделът, по който правим избори в България, трябва да се промени, ако искаме вотът да бъде добре организиран и коректно проведен. Същият този модел обаче работи в угода на основните политически сили, които единствени разполагат с властта да го изменят. Няма какво да се чудим тогава, че партиите са заключили с тежък катинар изборната реформа, а ключа вадят само когато искат да прокарат нещо, което ги облагодетелства. Както направиха в началото на годината, когато ГЕРБ и ДПС пробваха да ликвидират преференцията. Нищо чудно да опитат отново и сега, след като от много страни започнаха да долитат гласове, които винят усложнените заради преференциите бюлетини за ужасяващо големия брой недействителни гласове.

Такава възможност ще им се представи скоро, тъй като предстои Изборният кодекс да бъде отворен за промени. Управляващите от ГЕРБ обявиха, че законът трябва да се ремонтира, за да се отстранят „всички негативни прояви, които сме отчели по време на изборите”.

Темата вече предизвиква напрежение. Наскоро президентът Румен Радев призова на среща всички, които са съпричастни към организацията на вота - и партии, и институции, за да разгледат нарушенията и проблемите и да се обединят около някакви решения. Отговорът на премиера Бойко Борисов беше: „Можеше да се направи същото след президентските избори. И аз имах съмнения, че ги купиха, но не правихме срещи тогава". Бруталният начин, по който лидерът на ГЕРБ изтласква държавния глава от дебата, означава, че управляващите искат да се захванат със законовите промени по свое усмотрение и на свой терен, без да им се налага да се съобразяват с никого.

Това поражда съмнения, че предстои нещо голямо. Ако гражданите искат да гласуват, без да се чудят дали бюлетината им ще се отчете правилно или ще отиде в кошчето за боклук, тогава следващата им кауза трябва да бъде премахването на партийния свръхконтрол върху електоралния процес. Иначе изборите ще продължат да служат на управляващата политическа клика, а не на избирателя.