Тия дни първите ни хора се самоопияняват от заканите си по адрес на турския външен министър. 

На предизборен митинг миналата седмица в Текирдаг той казал, че Турция ни е принудила да направим отстъпките, отнасящи се до милионните задължения на Мюфтийството. 

И какво друго да каже, когато нашите първенци се държат, меко казано, нелепо: отначало изцяло опрощават 8-милионния дълг, сетне го разсрочват. 
Те все отсрочват, отлагат, протакат - това е един от любимите им похвати, с който подхранват Безредието. Времето сякаш няма никакво значение за тях.

Бойко загуби пет часа, за да изкрънка „извинение“ от турския вицепрезидент - но никой от обкръжението му не е намерил и 5 минути, за да му напомни, че

Империите никога не се извиняват, никога – особено, когато пет века са ти украсявали държавата с фес.

През последните три десетилетия някои тукашни поганци правят всичко възможно, за да забравим това. Но Империята никога няма да го забрави, тя и досега ни вижда с фесове, и така ще е до свършека на света. 

Когато отцеругателите пък искат да заличат дори Баташкото клане, Империята само се подсмихва доволно.

Извинение тъй и не дочакахме, няма и да дочакаме. 

Вместо това, турското външно министерство уточни, че министърът им е бил разбран неправилно. 

Но и в това изявление пак са ни наградили с една отровна фраза, обаче и на нея тук не й обърнаха внимание, ето я: „Сънародниците ни в България внасят специално допълнително значение на отношенията ни с България.“ Сънародници? 

Турците говорят за „сънародници“. И колко народа има тогава в България? Вие това чуйте - то е опасното.

А пък Захариева се „ядосала“, и уточнява: „Аз разговарях с Чавушоглу. Ако той си мисли, че ми е оказвал натиск, си е негов проблем“. 

Така се изразяват героите на Безредието - сякаш се разправят с продавачка в провинциален плод-зеленчук.

Според правилата на дипломатическите отношения, разговорите - дори и телефонни - между външни министри се записват. 

Ще бъде крайно интересно Захариева да публикува стенограма на въпросния разговор с Чавушоглу, за да преценим как й е оказвал „натиск“, как се е държала тя, как се е изразявала, колко е била ядосана и пр. 

Ще бъде забавно четиво.

Иначе, Захариева никак не се ядоса, дори внезапно оглуша, когато през март миналата година Ердоган безцеремонно притегли Кърджали към Турция. 

„Кърджали е част от душевните ни граници“ - обяви тогава той. 

И нещо повече: прати поздрави на всички жертви и потиснати негови братя, включително и от България, които се молили за успеха на Турция.

Тогава никой от нашите първенци не го подсети, че Кърджали все още е в България. 

Може би, защото бяхме във фазата на разгорещените прегръдки и пет пари не давахме, че се държи безцеремонно с Историята - колкото отново да ни подскаже, че изобщо не ни брои, понеже знае, че нашите ще мълчат като пукали. 

И те премълчаха обидата. 

И Захариева храбро я преглътна - Ердоган и София да поиска, тя пак ще мълчи. 

Сега обаче се ядосала за нещо доста по-маловажно – макар че и то подсказва, че Властта засилва Безредието с колебливи и взаимно изключващи се решения.

Пак Захариева казала, че засега няма да се вземат крайни мерки - няма да се прекъсват дипломатическите отношения. 

Отново лафове от плод-зеленчука. 

Това не е само хвалипръцковщина. Идиотщина подходяща дума ли е - или е прекалено мека?

Стенограмата, стенограмата - там е истината. 

Турският външен министър направи изявлението си в Текирдаг след срещата си със Захариева. 

Какво точно му е казано, как, дали не е използван типичния за Захариева бъбреж, след който можеш да получиш световъртеж, но не и Истината. Хаотичното отношение на Властта към дълга на Мюфтийството може да обърка всеки.

Не знаем дали е имало натиск от страна на Турция, но е факт, че нашите властници усърдно се самопритискаха. 

Безредието се храни с подобни взаимноизключващи се решения. 

Целта е всички да загубят представа, какво, всъщност, се случва наоколо.

През Ерата на Безредието/Прехода почти никога не научавахме, какво точно са бъбрели нашите по-първи хора при общуването си с чужди политици. Така е и досега. 

Най-много сами да преразкажат приключението си и, естествено, винаги приповдигнато.

Тези срещи сякаш са част от личното им имане - а не част от Историята, която би трябвало да бъде всеобщо достояние. 

Плащаме от нашите джобове воаяжите им, а нищо не научаваме.

Например, Цв. е много горд от непрекъснатото си търчане до САЩ – но никога не уточнява, какво е бродирал там, кого е похвалил, кого е ощипал, какви ангажименти е поел. 

Това трябва да минава за някаква тайна дипломация - обаче не е нищо друго, освен присвояване на един държавен/обществен трафик. 

В една нормална държава това би било абсолютно неприемливо поведение, но тук никой не му обръща внимание.

Обърнаха хастара на Белия дом заради предполагаеми контакти на предизборния щаб на Тръмп с руснаци. 

Тук е съвсем различно. Трябваше да минат повече от три десетилетия, за да научим, че един българин е натопил България за покушението срещу папата /генерал проф. Гудман във „Всяка неделя“/.

Истината е, че постепенно и окончателно, общуването със света се превърна в частна далавера.

И докато Безредието произвежда несмислен шум, не успяваме да чуем важни новини. 

В навечерието на президентските избори в Украйна, Москва съобщила, че никога няма да спре доставките на газ и дори ще намали цената поне с 25% - ако се промени статуквото в страната. 

А в изборите там води Зеленски, за когото се намеква, че ще промени отношенията с Кремъл. 

25 процента! Така действат Империите.

А нас ни баламосват с потоци - оттук-оттам, с отсечки, пресечки и пр. 

Дали да не поискаме да ни се извинят – и от другата Империя?

Автор: Кеворк Кеворкян