Творбата, митарствала 60 г. по складове и килери, вече може да се види в смолянската галерия

Картина със сватба между християнин и мюсюлманка, която бе отречена по времето на соца и донесе куп неприятности на автора ѝ, бе изложена отново в галерията в Смолян, пише 24 часа.

“Родопска сватба” с размери 4 на 2,50 м митарства из складове и килери над 60 години. Смолянският художник Анастас Стайков я рисува няколко години, завършва я през 1957 г. Скандалът обаче не е заради младоженците от двете вероизповедания в центъра на гигантското платно от 10 квадратни метра с 80 фигури.

Авторът е обвинен от Съюза на художниците в натурализъм и бягство от соцреализма и е понижен в кандидат-член. Соцкритиците определят стила на творбата като буржоазен. От високо партийно ниво картината била отхвърлена. Дълбоко обиден, за около 15 години Анастас Стайков не докосва бои и четки, а след това започва да рисува в съвсем друг стил.

Дискусията около творбата му е най-продължителната в изобразителното ни изкуство - излизат над 30 статии в печата.

“Стайков се е плъзнал по външноизобразителната страна. Увлякъл се е по пъстротата на дрехите и е забравил, че изобразените в картината герои я решават. Тук въпросът не е в недобросъвестността на автора, а в загубената от него мяра във философския смисъл на думата”, пише тогава в. “Народна култура”.

Според Никола Дамянов, дългогодишен директор на историческия музей в Смолян, авторът Георги Попов имал партийна задача да напише унищожителна критика, дори бил запазен протокол с решението.

“Картината не е само злободневно интересна. За мнозина тя е и ще остане внушителен паметник на романизирана история и одухотворена етнография. Погрешно ще бъде да смятаме, че творбата на Анастас Стайков е архивен художествен документ на една отминала епоха. За зрителите картината е и оръжие, с което художникът ясно и целенасочено подпомага националната спойка на българи християни и българи мюсюлмани в Родопите”, заяви Дамянов наскоро на т.нар. втора премиера на “Родопска сватба” след реставрацията ѝ.

След “Народна култура” се изреждат и други издания, които изтъкват предимно идеологически аргументи при оценките си. Художникът е наречен ретрограден, още повече че през 30-те години на миналия век е живял в Париж.

Реакцията на публиката обаче е абсолютно положителн. Хората харесват картината напук на всички критики, които авторът ѝ е понесъл. В Пловдив, където през 1958 г. е показана творбата, 35 000 души плащат вход, за да я видят.

Обикновено при други подобни изложби в Пловдив по онова време максимумът от посетители е 2-3 хил. души.

Анастас Стайков лансира творбата си като “Мома се с рода прощава”. Заглавието е от познатата песен “Ела се вие, превива”, която се пее при сбогуването на невестата с дома и родителите.

Вляво се виждат роднините на младоженеца, който е християнин, а вдясно около къщата, под чардака - близките на булката.

От големите художници единствен Владимир Димитров-Майстора подкрепя родопския творец и заявява, че платното е истинска българска картина, истинска българска живопис. Въпреки многобройните вестникарски критики имало искане от чужбина да купят картината. Авторът обаче живеел с убеждението, че творбата му е национална ценност.

Платното все пак е било откупено от окръжния народен съвет в Смолян. Дълги години се търкаляло из избите на учителския институт. Тъй като не се побирало на стената, подгънали част от него. Било е и в Пангаловата къща, и в други учреждения из града. Картината била открита навита в кюнец за печка

Към края на живота си Стайков, който умира на 83 г., си я прибрал. В художествената галерия в Смолян попада през 1985 г. в окаяно състояние.

“Картината беше много повредена, защото е прегъвана един път на две, след това още на две места. И най-лошото - била е навита на руло с живописния слой навътре. По този начин се пука грундът и пада живописният слой”, казва директорът Иван Пеев. Сега творбата е изложена в зала 3 на художествената галерия в Смолян, където има пространство, отговарящо на размера ѝ, и достатъчно дистанция, за да се разгледа.

“Родопска сватба” отново се радва на засилен интерес, макар че вероятно е загубила част от блясъка си поради лошото съхраняване през годините. Реставрирането е продължило две години със средства от фонд “13 века България” и Министерството на културата.

Инициатор за реставрацията на картината станала дъщерята на художника Мария Стайкова, която живее в Австралия и е професор по биохимия в университета в Камбера. Миналата година тя дари на етнографския музей в Пловдив колекция, която баща ѝ е събирал.Той откупувал бъклици, стомни, павурчета, тепелъци, за да може да нарисува “Родопска сватба”.