ГЕРБ е първа политическа сила, но се налага всеки ден да го напомня. Защото в очите на много хора партията на Бойко Борисов е в губеща позиция и е пред невъзможност да състави правителство

Коментар на Полина Паунова за Свободна Европа

ГЕРБ получи най-ниския си резултат досега и за това има причини. Според едни това са протестите от миналото лято, а според представители на самата партия дори и те не са застраховани от износване.

Защо ГЕРБ стигна дотук? Нека започнем с данните.

Резултатите от изборите на 4 април показват, че коалицията ГЕРБ-СДС е първа политическа сила с получени общо 837 671 гласа. На предишните парламентарни избори през 2017 г. ГЕРБ получи над 1 147 000гласа. Т.е. за четири години управляващата партия е загубила подкрепата на над 309 000 души.

Точно наполовина пък са се свили избирателите на Бойко Борисов в сравнение с първите парламентарни избори, на той които се яви през 2009 г. Тогава ГЕРБ получи 1 678 641 гласа. Това е с 840 000 души повече отколкото миналата неделя.

И макар че Бойко Борисов напомни още в изборната нощ, че за пети пореден път е победител на изборите, ясно е едно – ГЕРБ досега не е била в толкова слаба позиция. Вероятно по тази причина в сряда лидерът на партията намери нов начин да интерпретира на резултатите. Според него те трябва да се разчетат „отзад напред“.

„Ако погледнем отзад напред, ГЕРБ е най-малко нехаресваната партия - седемдесет и няколко процента не я харесват. Но пък Мая Манолова 96% не я харесват, Христо Иванов 90% не го харесват“, каза Борисов.

Каква обаче е причината оценката за ГЕРБ да се промени – от феномен, за какъвто се приемаше партията през 2009 г., чийто лидер има рекорден за България рейтинг, до „нехаресвана“ партия?

Едно от възможните обяснения, че отминалите избори са първите парламентарни, които ГЕРБ прави без организатора Цветан Цветанов. Борисов обаче отхвърли това обяснение още в изборната нощ. Според него партията е доказала, че и „без втори“ (Цветанов беше заместник-председател на ГЕРБ) запазва лидерската си позиция.

Друго обяснение е, че многото скандали около управлението, сътрудничеството на ГЕРБ с ДПС, явната конфронтация с президента Румен Радев и поредицата изтекли записи на премиера и снимки на чекмеджета с пачки евро от спалнята му са ерозирали подкрепата за ГЕРБ.

"Непрестижно" е да се гласува за ГЕРБ

„Протестът на практика свали ГЕРБ“, коментира лаконично изпълнителният директор на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов.

С уговорката, че трудно се сравняват различни видове избори, той направи паралел между президентските избори през 2016 г., когато кандидат на ГЕРБ беше Цецка Цачева, и сегашните парламентарни избори.

„И тогава, и сега ГЕРБ вземат малко над 800 000 гласа. Което е свит вот, гласуването за избирателите им е било трудно“, обясни политологът. Според него „кандидатът на ГЕРБ тогава беше слаб", а сега самата партия е в слаба позиция.

„Истината е, че ако досега са успявали да обират периферни гласове, сега нямат никакви подобни“, каза Симеонов. Обяснението е, че „протестите от лятото на миналата година направиха гласуването за ГЕРБ от една страна непрестижно, а от друга неперспективно“.

Борисов загуби за първи път София

Тази тенденция е най-видима в София. В столицата Бойко Борисов губи избори за първи път. В цялата страна ГЕРБ запазва първото си място, но подкрепата за партията в София е спаднала почти двойно от последните избори през 2017 г.

Тогава в трите избирателни района на територията на София ГЕРБ има 203 458 гласа. Четири години по-късно подкрепата си за ГЕРБ дават само 120 411 софиянци.

В 23-ти и 24-ти многомандатни избирателни райони (МИР) в София ГЕРБ е дори втора политическа сила, като запазва лидерството си само в 25-ти район, където водач беше самият Борисов. Въпреки това сривът и там е видим. През 2017 г. в 25 МИР за ГЕРБ са гласували близо 70 хиляди души. Четири години по-късно подкрепилите партията са по-малко от 40 хиляди.

Първа политическа сила в София вече е "Демократична България". Пробивът на коалицията започна още на кметските избори през есента на 2019 г. Тогава ДБ спечели кметската надпревара в осем столични района на балотаж срещу кандидатите на ГЕРБ. Това са централните райони "Лозенец", "Оборище", "Средец" и "Триадица", както и "Овча купел", "Красно село", "Слатина" и "Студентски".

Наполовина е свита подкрепата за ГЕРБ и във втория по големина град в България – Пловдив. Гласовете там през 2017 г. бяха 61 074. Четири години по-късно партията е убедила точно 34 466 избиратели да я подкрепят. И в Пловдив водач на листата беше премиерът Борисов.

Според Първан Симеонов освен, че протестите от лятото са направили гласуването за ГЕРБ непрестижно, те също са направили така, че и министър-председателят да „не прилича на толкова перспективен лидер, колкото досега“.

Колко е "срокът на годност" на ГЕРБ

Обяснението на представителите на ГЕРБ е различно. По думите на вицепремиера Томислав Дончев във времена на криза по дефиниция избирателите разпознават управляващите като виновни. Това според него е една от основните причини за изборния резултат на ГЕРБ.

На второ място той постави „естествения ефект на изхабяване, който е факт“.

„В крайна сметка в България политическият срок на годност е по-къс от времената, които сме прекарали ние в политиката“, коментира Дончев пред Свободна Европа. И допълни, че през изминалите две години ГЕРБ са понесли множество политически удари – „някои от тях заслужени, а други – не“.

На въпрос дали сред заслужените политически удари се нарежда сътрудничеството на ГЕРБ с ДПС по ключови за страната теми – като промени в изборното законодателство, съдебната власт и начина на партийно финансиране, Дончев отговори така:

„Би могло и това да ни оказва влияние – да. Голяма част от политическите ни опоненти ни брандираха за сътрудничество с ДПС“.

Дончев смята също, че за влошения публичен образ на ГЕРБ роля е изиграл и президентът Румен Радев, който „до голяма степен е консолидирал всички недоволни от партията“.

ГЕРБ обаче запазва първенството си в ромските квартали и печели убедително в „Столипиново“ в Пловдив и „Факултета“ в София. Не само там обаче има „секции в риск“ - така изборни наблюдатели определят секциите, в които има необясними и големи промени в гласуването, т.нар. електорални амплитуди.

Подобни тенденции се наблюдават в Ихтиман, Лом и Монтана, например. На тези места първите места на изборите на 4 април се споделят между ГЕРБ и ДПС.

Томислав Дончев има обяснение за това.

„Не е изненадващо това явление [на подкрепа към ГЕРБ]. През изминалите години ромската общност получи възможности за работа и реализация“, каза той.