„Къде е баща ми? Къде е майка ми?“, пита малкият Ахмед Шабат

Момчето продължава да пита за родителите си и иска да стане и да ходи, но родителите му са мъртви, а краката му са ампутирани. Такава е съдбата на 4-годишния Ахмед Шабат, чиито родители са убити, когато домът им в град Бейт Ханун в североизточната част на Ивицата Газа е ударен от израелски въздушен удар.

"Всеки ден детето пита „Къде е баща ми? Къде е майка ми?“. Но ние много се стараем да го накараме да забрави и да се приспособи към ситуацията, в която се намира в момента", казва чичото на Ахмед, Ибрахим Абу Амша, който е станал негов настойник.

Той разказва, че силата на взрива е хвърлила момчето в съседна къща и е убила общо 17 членове на семейството. Единственият оцелял е 2-годишният брат на Ахмед, пише Ройтерс, цитирана от bTV.

Преди войната в Бейт Ханун са живеели повече от 52 000 души. Според репортаж в израелския вестник „Йедиот Ахронот“ там все още има едва една обитаема сграда.

Абу Амша казва, че той и други членове на семейството му са приели двете малки момчета в дома им в бежанския лагер Нусейрат, южно от град Газа. Той обаче е ударен от друг израелски удар.

И двата крака на Ахмед са фатално ранени. Тъй като животът на момчето е в опасност, то е откарано в болница в Дейр ал-Балах - град на юг, където за него се грижи ортопедът д-р Ахмед Заян.

"Приехме това дете, то беше с отрязани долни крайници", разказа лекарят в болницата, говорейки в събота, когато течеше подготовката му за операцията на Ахмед.

Д-р Заян заяви, че болницата е препълнена с други тежко ранени пациенти и операцията на Ахмед ще се извърши не в операционна зала, а в стая, която обикновено се използва за раждане.

"Ще извършим ампутация поради тежки разкъсвания на десния крак. Ампутацията е над коляното. Същото се отнася и за левия крак", каза той.

По време на операцията д-р Заян разказва за предизвикателствата на такава сериозна операция на малко дете и за това колко тежка е била войната за персонала на болницата.

"Медицинският персонал е изтощен. Има недостиг на хора. Някои от тях са загинали мъченически или са били ранени - било то лекари, медицински сестри или анестезиолози", казва той.

Ахмед вече се възстановява. До леглото му неговият чичо го гали по лицето и му подарява играчка – кола, но момчето я изхвърля.

"Той ми каза няколко пъти, че иска да стане от леглото и да ходи. Питал ме е неведнъж, а аз съм му казвал, че трябва да изчакаме, докато кракът му се почувства по-добре или след като вземем лекарството. Той не усеща, че е загубил краката си, но ще трябва да се постараем много", разказва Абу Амша.

"Детето загуби не само родителите си, но и краката си. Та той все още е дете. Какво е направило, за да заслужи това?", пита чичото на Ахмед.