В живота всеки може да пропадне, но не всеки може да се спаси

Журналистката Весела Тотева е от хората, извървели пътя на хероина наобратно. Той е дълъг, болезнен, труден, но когато стигнеш до края, е сладък. Именно за него тя пише книгата си „Падение и спасение: Изповедта на една хероинова наркоманка“.

В студиото на „120 минути“ по bTV Весела и дъщеря ѝ Валя разказаха за пропадането в света на наркотиците, как се живее с такъв човек и колко коства оздравяването.

Според Весела написването на книгата не е смелост. „Смелост е да отидеш на война, в Афганистан, в Ирак, където отиват нашите военни. Моето не е смелост, а откровеност. Но аз винаги съм била такава, никога не съм се притеснявала от това, което съм“, каза тя.

Първата ѝ среща с хероина е, когато тя е само на 21 години. Тогава дъщеря ѝ е на три. Зарибиха ме „супер тъпанарски“, като по учебник, каза тя. Тъкмо се била развела и имала приятел с доста пари с неясен произход. Не работела, ходела при „Магура“-та, при приятелка сервитьорка. Там попаднала в компанията на магураджиите, които пушели хероин.

„Един ден се събудих с абстиненция“, разказа Весела.

През цялото време работела и се криела. „Мажех си ръцете с фондьотен, за да не се виждат белезите“, призна тя.

Успявала обаче да се грижи за Валя, защото била много дисциплинирана. Дори един лекар описал състоянието ѝ като тежка зависимост от хероин, но не и наркомания, защото не била развила стадното чувство да се събира на група, да краде, да проституира.

„Бях много малка, но бях наясно, че нещо с нея не е наред, защото беше видно, че не ѝ е добре и не е щастлива“, разказа Валя. Виждала и спринцовките, но не е знаела причината. Казвали ѝ, че майка ѝ е болна.

„Най-ранният ми спомен, който се е запечатал и който сънувам и до ден-днешен, е как тя си бие „лекарството“ в тоалетната, но имаше много кръв и много се стреснах“, добави Валя.

Весела спряла с наркотиците на 1 януари 2002 г. и от тогава е чиста.

Задавала съм си въпроса „Защо?“ много пъти. За мен това е дух, който влиза в теб, заживяваш с него и не можеш да избягаш. Ако се опиташ, той те намира. Не те пуска да си свободен. Много е страшно, каза тя.

За нея това, че е спряла е чудо и Бог ѝ е помогнал. Метадонът бил средството по пътя на спасението. „Всичко беше стигнало до дъното на дъната. Ако не беше метадонът, най-вероятно нямаше да съм жива. Той беше лекарството и средството, за да се върна. Но причината да се изцери душата ми, да съм свободна и да съм такава, каквато съм днес, е Бог. Нямам друго обяснение, повярвах, че съществува и за мен той някак си ме изцери“, каза Весела.

Днес тя е добре и е щастлива: „Оправих се, успях в живота, имам син на девет години, щастлива съм, работя прекрасна работа, имам страхотен, пълноценен живот“.

А ценният ѝ житейски опит ѝ помага в работата ѝ на продуцент насъботно-неделния сутрешен блок на bTV „Тази събота“ и „Тази неделя“.