Детски гласове, смях, викове, плач и тъпани прогонват нощем тишината от глухите улици и запустели къщи на сeло Шишенци, Видинско.

Някога в Дюрино - старите махали на селото, докато сватбари виели кръшно хоро и пеели песни, черкези се появили ненадейно и по време на набеза си изклали празнуващите. И до днес, когато живите в селото вечер си легнат, сватбарите се пробуждат от дълбокия си сън, за да довършат кървавото си хоро и да допеят недопетите си песни, разказват местните хора.

Населението в този обезлюдяващ край на България днес наброява едва 50-60 души. Повечето местни са синеоки, разказва пред приложението на "Труд" „Зодиак“ 64-годишният Боби. По думите му са правени няколко опита да се запише с техника странното явление нощем, „но записите не се получават, защото нещо пречи на техниката да отрази това, което човешкият слух улавя“.

Отвъд Шишенци се простират само празните погранични полета до Сърбия. Това е едно от най-загадъчните и зловещи места у нас. Неспокойните духове на изкланите сватбари привличат самодиви, а легендите разказват за клето злато, вкопано в земята, заради което над селото тегне проклятие. Който пипне съкровището, сполита го беда, убедени са хората.

Обезлюдените къщи ревниво пазят спомена за бившите си обитатели. Денем по глухите улични на селото се чуват стъпки, шумолене, радиоточка, кудкудякане и кучешки лай, но стопаните отдавна ги няма. Следите от човешко присъствие са само привидни и сякаш всеки момент някой ще се появи иззад ъгъла на съседната къща. В село Шишенци животът на живите постепенно отстъпва, а на негово място се заселва ирационалното битие на самодиви, неспокойни духове и легенди за старо имане.

Нощем местните хора се заключват. Виждали високи жени с дълги бели роби, които танцуват в кръг с вдигнати към небето ръце. Ритуалът им продължавал десетина минути. След това една по една самодивите се губели в мрака. Други разказват, че щом излязат до лозето, чуват тъпани и сватбарска музика да се носят из нивите, без да е ясно откъде идва.

Жени в бели роби навестяват местните

Легендите разказват, че в село Шишенци изчезват мъже. Някои от тях по-късно били открити, но нямали спомен за нищо. Постепенно започвали да си припомнят странни истории, които не звучали логично. Веднъж овчар разказал как една вечер закъснял да прибере стадото и при залез слънце видял край местността Бънчова чешма самодивско хоро. На следващия ден хората от селото отишли там. Земята около чешмата била отъпкана под формата на пръстен.

Местните разказват, че жени в бели роби ги навестяват и танцуват хора, защото душите на изкланите още не са се успокоили и се връщат на земята за кървава сватба.

Проклятие тегне над всеки, който намери имане

„Преди години започнаха да правят в селото овчарник. Човекът, който с трактор разкопавал, намерил гробище в старите махали на Дюрино. Открил и клето злато. Месец по-късно се споминал“, разказва 64-годишният Боби. „На времето троянчанин, на име Шишко, пристига по този край, заселва се тук и така постепенно започва да се застроява това място и хората да се заселват тук, а селището кръстили на него - Шишенци“, продължава разказа си той.

По думите му имало традиция в неделя да се събира цялото село Дюрино на хоро. По онова време обаче пътят на черкезите е минавал именно от там и те плячкосвали и избивали всичко по пътя си. Така хората започнали да крият в земята златото си и който днес го намери, става жертва на проклятие. Златото било клето. При един от набезите на черкезите хората в бързината скрили имането си в кладенец, но и до днес не е намерено.

Самодиви сплитат гривите на конете

Вихрушка отнесла изкараните на паша животни

Конете в село Шишенци осъмват със сплетени гриви и опашки. Нощем някой влиза в обора и ги плете, разказват хората. По думите им това е работа на самодиви. Но никой не смее нощем да броди из дворовете от страх, че ще срещне самодива, която пее на животните, докато плете дългите им гриви. Според легендите в селото, който срещне красивите създания в бели роби, и ги погледне в очите, започва да губи зрението си. Преди няколко десетилетия такава участ сполетяла и овчар от Еленския балкан, който пристигнал в Шишенци, за да търгува животни.

През 1995 година пък се случило нещо друго необичайно, което по-възрастните жители още не могат да забравят. Посред бял ден, в разгара на лятната жега, се извила вихрушка, като торнадо. Изкараните на паша животни, изчезнали за секунди и никой повече не ги видял.