ДО

Г-Н ВЛАДИСЛАВ ГОРАНОВ

МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

СТАНОВИЩЕ

ОТНОСНО: Проект на Закон за допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност, внесен на 14.09.2017 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ГОРАНОВ,

Във връзка с подновеното предложение на Министерството на финансите - нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой да бъде намален от 10 000 лв. на 5 000 лв., ние от Българско либертарианско общество и Експертен клуб за икономика и политика изразяваме следното становище:

Българско либертарианско общество и Експертен клуб за икономика и политика категорично се противопоставят на предложението за изменение на Закона за ограничаване на плащанията в брой което предвижда въвеждането на горен праг на плащанията в брой от 5 000 лв., поради следните доводи:

1. Налагането на допълнителни ограничения върху разплащанията в брой няма да намали размера на сивата икономика, или поне не до такава степен, че да оправдае ощетяването на правата и свободите на гражданите.

Няма ясно установена зависимост между нивото на разплащания в брой и размера на сивата икономика. В държави като Германия и Австрия където размерът на сивата икономика е един от най-малките в цяла Европа, няма никакви ограничения върху разплащанията в брой. От друга страна, в държава като Гърция, която е първенец по стриктност на ограниченията върху разплащанията в брой, размерът на сивата икономика е един от най-високите в целия Европейски съюз. Всички данни и изследвания по темата индикират, че нивото на корупция е далеч по-определящ фактор за размера на сивата икономика и съответно в тази сфера следва да са съсредоточени усилията на държавните власти в България;

2. В някои от най-развитите икономики в Европа като Германия, Швейцария и Австрия не съществуват каквито и да е лимити върху плащанията в брой.

В най-голямата и развита икономика в ЕС, която е Германия, над 70% от плащанията се осъщестяват в брой. Това ясно демонстрира, че ограничаването на плащанията в брой далеч не е практика на "развитите икономики";

3. Не са представени каквито и да било оценки на въздействието на ограниченията върху разплащанията в брой до този момент.

Разплащанията в брой вече са били ограничавани на два пъти – веднъж при въвеждането на първоначалния таван от 15 000 лв. и още веднъж при свалянето на този таван до 10 000 лв. през 2015 г. Министерството на финансите не е представило оценка на въздействието на нито една от двете мерки. Не са представени никакви данни за това дали тези мерки са постигнали търсените цели, т.е. ограничаване на размера на сивата икономика и повишаване на данъчната събирателност. Освен това, МФ дори не представя прогноза за това какво ще постигне въвеждането на последно предложения лимит от 5000 лв.;

4. Затягането на ограниченията върху плащанията в брой ще създаде ненужни затруднения за малкия и среден бизнес.

Честа практика при малките и средни бизнеси е да се плаща в кеш за покупки на стока на едро, защото това е най-практичното и евтино решение. Ако малките и средни бизнеси са принудени вече да използват банкови услуги за тези разплащания, това би довело до изкуствено завишаване на техните административни и финансови разходи, което от своя страна ненужно би затруднило техните операции. Малкият и среден бизнес е част от двигателя на българската икономика, където се генерира голяма част от заетостта в страната, както и важна част от брутния вътрешен продукт на страната. Именно затова регулациите върху този сектор от икономиката на България следва да са сведени до абсолютен минимум и да не се налагат ненужни такива;

5. Налагането на все по-стриктни ограничения върху разплащанията в брой се явява субсидия за банковата система, която носи със себе си сериозни макроикономически рискове.

Принуждавайки гражданите да ползват електронни банкови услуги за всички по-големи разплащания може да доведе до оскъпяване на банковите услуги, в ситуация, в която държавата принуждава своите граждани да ги използват за всяко по-голямо разплащане. Освен това, приливът на ликвидност предизвикан по напълно изкуствен път, в резултат на повишената употреба на банкови депозити и услуги, носи редица макроикономически рискове. Този прилив на ликвидност може да доведе до формирането на балони в икономиката, подобни на този, който доведе до кризата през 2008/2009 г. Изкуственият прилив на ликвидност означава изкуствено намаляване на лихвите, което може да доведе до предприемането на инвестиционни проекти от бизнеса, в дългосрочен план не са рентабилни;

6. Налагането на допълнителни ограничения върху разплащанията в брой е грубо нарушение на финансовите права и свободи на гражданите.

В една държава където цари върховенство на правото гражданите не бива да бъдат третирани от властите като престъпници по презумпция. Основно финансово право на всеки гражданин е да се разпорежда със своята собственост както намери за добре, стига да не нарушава правата и свободите на своите съграждани. Ограничаването на това право е форма на недопустим финансов тоталитаризъм, който освен правото на свободен избор, нарушава и правото на финансова поверителност.

С УВАЖЕНИЕ,

СТОЯН ПАНЧЕВ,

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС ФОНДАЦИЯ „БЪЛГАРСКО ЛИБЕРТАРИАНСКО ОБЩЕСТВО“

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС „ЕКСПЕРТЕН КЛУБ ЗА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА“