22 са традиционните народни художествени занаяти, които все още са живи в България.

Все по-рядко обаче се намират майстори на старинни оръжия и гъдулки, оплакват се от Дунавската задруга в Русе. За сметка на това все повече млади хора имат интерес към везбата, дантелата и дърворезбата, които са и по-приложими днес, предава БНТ.

Дунавската задруга на майсторите поддържа живи 13 от народните художествени занаяти у нас. 24 занаятчии от Русе, Варна, Костенец, Велико Търново и Горна Оряховица изработват дантели, кукли, дърворезба, медни съдове.

Татяна Колева – председател на Дунавската задруга на народните художествени занаяти: Една от нашите цели е да предадем традицията на занаята. За съжаление средната възраст вече е доста висока на майсторите и би трябвало да имаме последователи.

Интересът към традиционните занаяти обаче почти няма. Майсторите на старинни оръжия, гъдулки и гайтанджиите у нас се броят на пръстите на едната ръка.

Татяна Колева: По принцип към всички занаяти няма някакъв масов много голям интерес, защото то си е ясно, че от занаят човек не може да си храни семейството, а всеки млад човек, естествено, че първо гледа това.

За да привлекат интереса на младите хора, майсторите от Дунавската задруга заедно с 11 свои колеги от населения с бесарабски българи украински град Болград ще обучат в тънкостите на старинните занаяти ученици от Националното училище по изкуствата и Гимназията по дървообработване и вътрешна архитектура в Русе. Занятията ще започнат през юни.

Татяна Колева: Занаятите, които ще представят тук, ще бъдат дърворезба, изработване на изделия от камъшит или нещо като кошници. Тъкач ще има, кожар, работа с мъниста, кукли и керамика.

През лятото ще отворят врати и работилници за деца с участието на майсторите от Дунавската задруга.