В последните сто години се наблюдава една и съща тенденция – уеднаквяват се отглежданите земеделски сортове и породи животни

Художествена книга буди силни емоции, защото в нея са описани безброй вълнуващи истории за отделни хора и за цели народи. Никой читател не би могъл да остане спокоен или безразличен – всичко описано тук е истина, която касае и настоящето, и бъдещето на цялото човечество, пише Сега.

Тезата на Дан Саладино може да се изкаже доста сбито. В последните сто години в световен мащаб се наблюдава една и съща тревожна тенденция – на всички континенти се уеднаквяват отглежданите земеделски сортове и породи животни. В резултат от изкуствена селекция и генно модифициране, тези сортове и породи дават много по-големи добиви; особено в съчетание с торенето с изкуствени торове. Вместо хиляди видове пшеница, ориз, бобови растения, плодове и зеленчуци, сега по целия свят се отглеждат по 5-6 вида. Целта на това уеднаквяване е била да се реагира на все по-нарастващия брой на населението и нуждата от изхранването му, но днес хората продължават да стават все повече, а растенията и животните са стигнали до своя пик на производителност. При това съществува реалната заплаха от епидемии, срещу които не бихме могли да противодействаме. Почвата е все по-изтощена и зависима от торенето. В крайна сметка, от лакомия хората се обричат на глад; а заради алчността си е съвсем вероятно да стигнат до глобална бедност.

Не по-малко страховито и трагично е, че с изчезването на храните се губи и историята на цели цивилизации. Приготвянето на храната е свързано с културата, начина на мислене и на живот на местните общности, здравословния начин на живот, с легендите и с паметта, предавани през поколенията, а днес лекомислено заличени.

Подходът на Дан Саладино е наистина впечатляващ. По подобен начин пише книгите си Ерик Уайнър, познат ни с бестселъри като "География на блаженството" и "География на гения". Когато се сблъска с любопитен въпрос, свързан с различни цивилизации, той поема на път и на място проучва какво е било в миналото и какво е настоящото състояние на обектите на неговия интерес. По същия начин Дан Саладино обикаля всички континенти с изключение на Антарктида; посещава племена в джунглата и на различни тропически острови; споделя ежедневието в села високо в Андите и прекарва време в индиански и маорски резервати, за да види с очите си и да участва лично в проучването и в борбата за запазването на местни видове, технологии на приготвяне и рецепти за почти забравени специалитети.

Потресаващата истина е, че всеки път, когато една храна изчезне, заедно с нея в небитието са повлечени и хората, които са разчитали на нея. В книгата има много страници, посветени например на робите, принудително преселени от Африка; на маорските племена, загинали от глад след като овцете и зайците на европейците унищожават корена мъронг, който е бил обичайната им основна храна.

Всяко твърдение, всяка история или свидетелски разказ са подплатени с точни данни, цифри и дати. Само обяснителните бележки, цитатите и позоваванията в края на книгата заемат над 50 страници. Няма спекулации и конспиративни теории. Само добросъвестно посочени факти.

При все това има място и за надеждата. На страниците на „Изчезващите храни“ има много положителни и вдъхновяващи примери за спасени видове; разкази за умни и проницателни учени, за хора, които са проявявали невероятно себеотрицание, за да дадат своя принос за оцеляването на човечеството.

Това е книга, която всеки от нас трябва да прочете, за да си дадем сметка пред какво сме изправени и да положим осъзнати усилия да спасим живота на планетата и да дадем шанс на собствения си вид за храна, живот и бъдеще.