Според западни наблюдатели президентският и парламентарен вот в неделя би могъл да промени геополитическата ситуация в света

За първи път от 20 години има реална заплаха за властта на турския президент Реджеп Ердоган. На изборите в неделя, които са едновременно за държавен глава и за парламент, той ще се изправи пред обединена опозиция с изравнени шансове да грабне победата. Очертава се оспорвана битка за първия пост в държавата, която по всичко личи, че ще се реши на косъм на балотажа на 28 май.

“Най-важните избори за 2023 г.”, написа влиятелното британско издание “Икономист” на първата си страница преди дни и извади извън кожата му Ердоган с откритата си подкрепа за основния му опонент за президентството – 74-годишния опозиционен лидер Кемал Кълъчдароглу. И наистина предсрочните избори на 14 май далеч надхвърлят решаването на съдбата на Турция. Те са ключови за сигурността на Европа и Близкия изток и биха могли да променят глобалната геополитика.

Ако обединената в Национален алианс опозиция успее да свали Ердоган, тя обещава големи промени не само във вътрешен план, но и във външната политика на страната, пише вестник „24 ЧАСА“.

Вотът бе замислен да носи цялата символика на съвпадението, че се провежда точно в годината, когато се навършва един век от създаването на модерната светска република на Кемал Ататюрк. Вместо това началото на 2023 г. поднесе огромна трагедия – разрушително земетресение, в което загинаха над 50 000 души, а над 1,5 млн. останаха без дом. Който и да спечели, съдбата на тези хора ще трябва да бъде решена в спешен план. Както и тежките икономически проблеми, в които е затънала Турция и които доведоха до безпрецедентна инфлация, загуба на покупателна способност на населението и рекордно обезценяване на турската лира. Много още въпроси висят на кантара на изборния резултат: ролята на страната в НАТО, отношенията със САЩ, ЕС и Русия, миграционната политика, отношението на Анкара към войната в Украйна и начинът, по който ще се подходи към напрежението в Източното Средиземноморие, коментира изданието “Политико”.

В началните си години като премиер Реджеп Ердоган управляваше в либерален дух и в икономически план успя да изправи на крака огромната държава, но постепенно започна да съсредоточава в ръцете си толкова неограничена и неподвластна на контрол власт, че превърна Турция от светска парламентарна република в подчинена на ценностите на ислямизма автокрация. Обратът настъпи около 2013 г., когато, за да се справят с антиправителствените настроения, управляващите се хвърлиха да налагат нарастваща цензура върху медиите, да ограничават независимостта на съдебната власт и да се саморазправят с политическите противници и инакомислещите с уволнения и затворнически присъди. Днес дори един критичен туит може да прати човек зад решетките.

През 2014 г. Ердоган стана първият всенародно избран президент на Турция и засилвайки позициите си, завъртя метлата със замах, за да изчисти администрацията и армията от всички онези, които бяха против него. Този процес стигна до кулминацията си след неуспешния военен преврат през юли 2016 г. и въведеното впоследствие военно положение, което продължи до 2018 г. Силният мъж на Турция използва този контекст на засилени страхове за сигурността, за да промени конституцията, превръщайки парламентарната система в президентска. Длъжността премиер бе премахната и изпълнителната власт премина в ръцете на държавния глава, който получи правото да управлява с декрети и да назначава свои хора не само в администрацията, но и в съдебните институции, полицията и службите за сигурност. Към всичко това се прибавя волунтаристичната икономическа политика на Ердоган, който през последните години през няколко месеца сменяше управителите на Централната банка и държеше лихвите максимално ниски, докарвайки инфлация от 85% по официални данни и поне двойно повече по неофициални. Много наблюдатели образно обявиха, че цената на картофите и лука е сред основните залози на вота в неделя, на който Ердоган се явява в ролята си по-скоро на султан, отколкото на президент.

От 2002 г. насам той и Партията му на справедливостта и развитието печелеха безапелационно всички възможни избори.

Първият пробив в тази хегемония бе направен на местните избори през 2019 г., когато мегаполисите Истанбул и Анкара паднаха в ръцете на опозицията. Това разклати позициите на управляващите и даде надежда, че те могат да бъдат победени с демократични средства. Дългогодишният ръководител на най-голямата турска опозиционна Народнорепубликанска партия Кемал Кълъчдароглу е обръгнал в битките с Ердоган, но никога досега не го е застрашавал. Само че този път зад човека, когото наричат “турския Ганди” и който в годините на скъпотия и лишения се обръща към избирателите си с клипове от скромната си кухня в контраст с палата с 1100 стаи на президента, се е обединила коалиция от 6 разнородни партии. В края на април прокюрдската Демократична партия на народите, която няма свой кандидат, обяви подкрепата си за Кълъчдароглу и това добави още един лъч надежда, че победата е постижима.

Кюрдският вот ще е много съществен, тъй като около 20% от турските граждани имат кюрдска жилка. Многогодишната вражда на турските власти с Кюрдската работническа партия стана причина представителите на малцинството като цяло да бъдат третирани като терористи, набеждавани и преследвани, и срещу тях да бъде настройвано общественото мнение. Неслучайно винаги когато почвата под краката на Ердоган става хлъзгава, той вади кюрдската карта. Голяма част от кюрдите ненавиждат настоящия президент, но около 30% гласуват за него. Дали и този път ще е така, след като районите с това население са най-жестоко ударени от обедняването и последиците от труса?

Кълъчдароглу обещава да сложи край на едноличното управление и да се върне към корените на парламентарната демокрация.

Той иска да освободи турците от страха от преследване и да им върне свободата на словото. Да деполитизира съдебната система, да върне независимостта на Централната банка и да намери механизъм за справяне със задушаващо високата инфлация.

В международен план надеждата му е да размрази преговорите на страната с ЕС, прекъснати заради нарушаването на човешките права от страна на управляващите. Обявява се за нова координирана с европейските съюзници миграционна политика, която ще защитава интересите на Турция, но няма да се основава на шантажа, че пришълците ще бъдат пуснати да нахлуят в ЕС.

Опозиционерът желае да смекчи и нарастващото напрежение със съюзниците от НАТО след обструкциите за влизане на Финландия и Швеция в пакта, които бяха вдигнати за Хелзинки, но останаха да висят по отношение на Стокхолм. Военните отношения на Анкара със САЩ се влошиха рязко през 2019 г. след покупката на руските противоракетни системи С-400. В отговор американците извадиха Турция от програмата на изтребителите Ф-35 и наложиха санкции на турската военна индустрия.

Двойствената позиция на Ердоган по отношение на войната в Украйна също дразни Вашингтон. С едната ръка той предоставя дронове на Украйна, а с другата се ръкува с Путин и отказва на налага санкции на Русия. Със способността си да балансира между двете враждуващи сили турският президент се превърна в незаобиколим участник в търсенето на някакво решение на кризата. Той бе решаващ фактор в уреждането на зърнената сделка и както украински, така и руски кораби сега порят водите на Босфора, натоварени с пшеница и слънчоглед.

Кълъчдароглу едва ли би се отказал от ролята на медиатор в конфликта, но се закани, че на Русия по-твърдо ще бъде припомняно, че Турция е преди всичко член на Атлантическия алианс. В момента връзките на Ердоган с Русия, Китай и Иран изглеждат доста по-сърдечни от тези със западните партньори. Но дори и при промяна санкции едва ли могат да бъдат очаквани, защото Анкара е силно зависима от Москва за доставките на газ, в туризма и ядрената енергетика.

Колкото до проблемите със Сирия, където турските сили нахлуваха 4 пъти, за да преследват кюрдските милиции, опозицията смята да се придържа към идеята за възстановяването на сирийската икономика, така че поне част от намиращите се в страната 4 млн. сирийски бежанци да се завърнат в родината си. Смята се, че политическите противници на Ердоган ще търсят някаква форма на диалог със сирийското правителство.

Независимо от социологическите агенции, които дават лека преднина за Кълъчдароглу на първия тур, никой не си и помисля да подценява Ердоган. Политик с пословичен инстинкт за оцеляване, той непрекъснато демонстрира, че няма намерение да изпуска властта, а и разполага с много механизми да я задържи. Един пример – миналия месец държавната телевизия е отделила 32 часа за отразяване на кампанията на президента и 32 мин за тази на противника му. След 20 години на власт първо като премиер и после като президент

Ердоган е окопал дълбоко своите хора

в централната и местната администрация, съдебните институции, медиите и бизнеса и е ясно, че също като него те не са готови да изгубят привилегиите си.

Независимо че с много от действията си хвърля турците в отчаяние за утрешния ден, държавният глава остава изключително популярен. Дори мудната и хаотична реакция на властите, изплувалият отново проблем за безсрамната корупция в строителния бранш и забавянето на спасителните операции при труса не успяха да окажат сериозно отражение върху нагласите за вот.

Едва ли ще има победител на първия тур тази неделя, а до втория в края на май един бог знае какво може да се случи. Затова и светът е затаил дъх: ще падне ли най-сетне Ердоган? Но какъвто и да е резултатът, едно е ясно – предстоят тревожни дни за Турция.

Кой срещу кого в неделя

3-ма останаха кандидатите за най-високия пост в Турция, след като изненадващо в четвъртък независимият Мухарем Индже се оттегли от битката. На вота свой представител могат да издигнат партии, които имат поне 5% на предишните избори, а независимите кандидати трябва да съберат 100 000 подписа. Изборите за държавен глава се провеждат в два тура. На първия печели онзи, който успее да вземе поне 50% от гласовете. Ако това не се случи, двамата кандидати с най-добър резултат отиват на втори тур. Влизащите в надпреварата трябва да са най-малко на 40 г. и да имат висше образование. За вота са регистрирани около 65 млн. избиратели. 5 млн. от тях ще гласуват за първи път – те са представители на най-младото поколение, живяло единствено под управлението на Ердоган. Вотът в чужбина вече приключи.

Реджеп Ердоган, 69 г. – настоящият президент се явява за трети пореден мандат, на което по конституция всъщност няма право. Освен ако парламентът не се съгласи на предсрочни избори, както и стана – от насрочени за юни те бяха изместени през май. Освен това управляващите твърдят, че след промените в конституцията през 2017 г. системата е била рестартирана и държавният глава е имал само един мандат, спечелен през 2018 г. Ердоган се явява от името на коалиция, в която участват неговата Партия на справедливостта и развитието и съюзниците ѝ от Партията на националистическото действие, както и още няколко по-малки формации. Лозунгът на Народния алианс е “За Турция веднага”.

Кемал Кълъчдароглу, на 74 г., е дългогодишен председател на най-голямата опозиционна Народнорепубликанска партия, която защитава завещания от Кемал Ататюрк светски характер на турската държава. Този път зад него застават още 5 партии, обединени в Национален алианс, наричан още “Масата на шестте”. Слабостта на това обединение е, че в него има партии с различна политическа ориентация, обединени основно от желанието да свалят Ердоган. В алианса са още Добрата партия, Партията на щастието, Демократическата партия, Партията на бъдещето на бившия външен министър Ахмет Давутоглу и Партията на бъдещето и прогреса на бившия икономически министър Али Бабаджан. Лозунгът на опозиционната коалиция е: “Обещавам ти, че пролетта ще дойде отново”.

Синан Оган, на 55 г., е турски политик от азербайджански произход, ултранационалист. Представлява коалиция Алианс на предците, в която влиза и крайнодясната и антиемигрантска Партия на победата.

Същевременно 26 партии ще търсят място в новия парламент от 600 депутати. Половината от тях са обединени в коалиции. Прагът за влизане в Меджлиса е доста висок – 7%, което обяснява защо малките партии се съюзяват. Освен Народния алианс на Ердоган и Националния алианс на Кълъчдароглу другата опозиционна коалиция, която има шансове за силно представяне, е левият Блок на труда и свободата. Водеща в него е прокюрдската Народна демократична партия, чийто лидер Селахатин Демирташ е най-прочутият политически затворник в страната. Според сондажите алиансът на Ердоган е най-вероятно да излезе начело и да има най-много депутати. Твърде възможно е обаче нито управляващите, нито опозицията да получат мнозинство.