В света не са малко местата, които спират дъха ти.

Заради природни гледки, културно наследство, останки от древни цивилизации или загадки. В България, за наша гордост и щастие, подобни места са много. И понякога си мисля, че един живот не стига дори да обиколим само всички прекрасни кътчета на страната ни, пише Наталия Малчева в Труд.

Сред задължителните, доколкото може да има такива, спирки са Ивановските скални църкви. Те са под егидата на ЮНЕСКО заради уникалните запазени стенописи, изрисувани върху помещения в скалите.

Намират се на 20-ина километра от Русе, в долината на река Русенски Лом, близо до село Иваново, в границите на Природен парк „Русенски Лом”. До комплекса води асфалтов път с указателни табели, а в подножието на скалите има паркинг за автомобили. За да се доберете до църквите ще трябва да се изкачите по стръмните стъпала към висините.И да си представите как преди векове са го правили монасите, но използвайки само дървени стълби или едва забележими малки издълбавания в скалите. Заради трудната си достъпност скалните манастири край Иваново могат да бъдат посетени само от началото на април до края на ноември. Работят без почивен ден. През останалото време от годината можете да влезете в църквата и да разгледате уникалните стенописи само след предварителна заявка. И то ако времето го позволява.

Рисунките върху скалните свети места разкриват изключителна артистичност и забележителна художествена чувствителност за живописта от 14 век и българското средновековно изкуство. Според ЮНЕСКО те са важно постижение в християнското изкуство на Югоизточна Европа и по своята експресивност превъзхождат всички други открити исторически паметници, характерни за стила на Палеолозите.

Безспорно най-известната църква от 5-те, образуващи Ивановските скалните манастири край Русе e „Света Богородица“. Първоначално отшелници през 12-ти век след Христа издълбали в скалите килиите си в опит да избягат от светската суета и да се доближат до Бога. И днес когато погледнете от високо към реката в краката ви и ширналите се гледки, ще разберете защо са избрали именно това място да се докоснат до Господ и да се почувстват по-близо до него.

Манастирът е основан от българския патриарх Йоаким

В началото на 13-ти век бил основан и манастира, чиито фрески днес са световноизвестни. Той е дело на монах Йоаким, който по-късно става български патриарх. Дарители на манастира са българските царе Иван Асен II и Иван Александър, като за първия мястото било предпочитано за размисъл и усамотение. И днес в скалните църкви край Иваново можете да видите техни ктиторски портрети. Манастирът „Св. Архангел Михаил“, както всъщност е официалното название на Ивановски скални църкви, всъщност обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест от храмовете са запазени стенописи, които разкриват особеностите от периода между 13-ти и 15-ти век.

Първите отшелници се заселили в местността през 12 век

През 14-ти век манастирът става център на исихазма. Мистичното течение в християнството проповядва, че всеки може да стигне до единение с Бога стига да се моли горещо и постоянно за това. Някога килиите били около 300, а църквите – 40, като пътеки край скалите водели от една в друга.

Малкото оцелели помещенията и самите скални църкви се намират на около 30 метра над водите на реката. Надписите по стените им и днес дават информация за отминали исторически събития.

Времето се опитало да ги разруши

Голяма част от Ивановските скални църкви са разрушени от дъждове, земни трусове, ледове и слънце. Имената на църквите били забравени през вековете и местните им дали нови названия. В църквата „Света Богородица“, която днес е най-посещаваната, можете да разгледате различни библейски сцени, изрисувани върху скалите. Сред тях са Тайната вечеря, Влизането в Йерусалим, сцени от житието на Св. Йоан Кръстител, Страстите Христови и Обесването на Юда, Слизане на Христос в ада.

Стенописите включват и голи тела, пейзажи, драматизъм в композицията, като заедно образуват изключителен шедьовър на търновската школа по живопис и монументално изкуство.

В църквата Господев дол, наречена на местността, в която се намира, можете да прочетете изповедите на монасите, издълбани в стените. В тази част от манастира е прекарал и последните дни от живота си цар Георги Тертер. Той е бил погребан и в комплекса. За това разказва и надписа на Иво Граматик. Той гласи: „Аз, Иво Граматик, писах тези слова... когато погина цар Георги."