Ние очаквахме по-голям икономически растеж, за съжаление това не се случи, казва експертът

Политологът Иван Начев, експерт по политическа интеграция на Европейския съюз е бил ръководител на Департамент "Политически науки“ в Нов български университет и директор на магистърска програма "Европейска интеграция“ в университета. По темата "Повече ни обединява или разделя европейската интеграция на България? той даде интервю за Радио Фокус.

Европейската интеграция е процес на взаимодействие между социалните и политическите институции на държавите в Европа. Как оценявате връзката вие и взаимодействието помежду им днес?

Връзката е доста слаба, като се има предвид отговорността на българските институции за цялото това участие. Но така или иначе, от гледна точка на това как ние оценяваме като цяло интеграцията, тя по-скоро ни обединява, отколкото разделя. Имам предвид поне като граждани ни обединява повече, тъй като всеки един от нас има възможност да учи, да пътува, да работи, да създава семейства и какво ли не друго в други държави членки на Европейския съюз.

Как се отразява процесът на европейската интеграция върху развитието на България?

От гледна точка на икономическото развитие – доста добре, тъй като бих казал Европейският съюз е най-големият, ако не единственият инвеститор в българската икономика. От гледна точка на нашите очаквания – не толкова добре, тъй като ето, ние сме вече 16 години държава членка на Европейския съюз и очевидно ние имахме много по-големи очаквания от гледна точка на повишаване на нашия стандарт, на възможностите ни тук за развитие вътре в България. Така че ние, гражданите, не усещаме много добре позитивите на интеграцията, за разлика от голяма част от бизнеса, който усеща това.

Казахте, ние очаквахме повече, но какво се случи – дайте малко повече конкретика, ако може.

Ние очаквахме по-голям икономически растеж, ние очаквахме бързо повишаване на доходите, по-висок жизнен стандарт. За съжаление, това не се случи, може би по две причини. Първата причина е тази, която вие споменахте в началото. В крайна сметка тя е свързана с мястото и ролята на България и институциите на България в Европейския съюз, в процеса на вземане на решения, в защитаването на националните политики. Няма ситуация, в която Европейската комисия да може да нарежда на държавите членки какво да правят, тъй като Европейската комисия изпълнява онези решения, които са взели преди това държавите членки. В тоя смисъл тя много малко може да носи отговорност за това как ни се отразява на нас в България. Вторият проблем, разбира се, е със спазването на правилата, които са общоевропейски, и това доведе до закъсняването например и невлизането на България в "Шенген“, което ни се отразява негативно, разбира се, и до закъсняването на влизането на България в еврозоната, което също така се отразява негативно и на българската икономика и в крайна сметка на нас като български граждани.

Невлизането казвате, нали така?

Невлизането, да, точно така, невлизането.

И сега въпросът, който днес поставихме като акцент на нашата тема, е повече ни обединява според вас или повече ни разделя европейската интеграция на България?

Повече ни обединява, въпреки че в контекста на изборната кампания, която започна и която предстои, ние виждаме, че има политически формации, които се опитват да ни разединяват, наблягайки именно на това, което преди малко казах – ние имахме едни очаквания, а се получиха други неща, или не ни се изпълниха бих казал напълно очакванията. И те използват страховете на хората, съответно тази неудовлетвореност от всичко това, което стана през тези 16 години, за да говорят за това, че не трябва да се интегрираме повече, или да говорят за това, че трябва да се правят референдуми за това или онова, включително референдум да напуснем Европейския съюз. На тези хора много лесно можем да им зададем въпроси кое крепеше българската икономика, кое крепеше изобщо българската сигурност, ако погледнете в някакъв по-нов контекст, кое изобщо помага на България в последните 20 или 16 години, или 30 години даже по пътя към демокрация, и отговорът веднага ще бъде: именно Европейският съюз е бил този, който винаги е бил до нас. Ако ние се откажем от него, какво и къде искаме да отидем и какво искаме да постигнем, разбира се?

Ако погледнем политиките на София, г-н Начев, и ако тя е добър пример за това, как може той да се мултиплицира в другите общини на страната ни?

Малко трудно може да се мултиплицира, тъй като София, за съжаление, привлича най-голямо количество инвестиции в България, така че другите общини не бих казал, че са равнопоставени. Много често цели области са неравнопоставени, ако гледаме в контекста на София. Хората в малките и средните населени места не живеят добре, както живеем да кажем ние в София или тези, които стоим в кабинетите и разсъждаваме върху Европейския съюз и върху европейската интеграция. В този смисъл, нужна е повече децентрализация, първо, наистина общините да получат много по-голяма самостоятелност, разбира се, подкрепа от страна на държавата, финансова, за да може да развиват тази своя самостоятелност, и не на последно място, възможности за инвестиране – говорим не само за европейско инвестиране, но и за национално инвестиране в хората, които живеят в тези населени места и които са изправени действително пред големи трудности, трудно намират работа, трудно живеят, трудно могат да се развиват. И това може да се мултиплицира именно по този начин, като правителството или Народното събрание, или институциите, които преразпределят средства, си дадат сметка за това, че извън София и няколко големи града има и други населени места.