Когато политиците са толкова уплашени, че не могат да погледнат ценовия риск в очите, те го наричат криза, за да оправдаят собственото си безсилие. Така работи системата на преувеличение на опасностите, коментира той

"България преживява втора продължителна политическа криза с дълбоки основи и надеждата, че ще бъде разрешена само от този нов кабинет, е подложена на съмнение... В теорията на частните диференциални уравнения кризата се описва с една разтваряща се спирала, тоест, нанасят се поражения, които непрекъснато се увеличават, това става все по-неовладяемо. Това е българската криза".

Това каза пред БНР Иван Костов, премиер от 1997 година до 2001 година.

По думите му, когато девалвацията на думите се прави от овластените институции, вместо да се овладее риск, се прави опит да се овладее криза и се правят трагични грешки.

"Това е причината да се наложи мораториума върху цената на електроенергията. Разликата между управление на рискове и овладяване на кризите е фундаментална. Рискът е вероятностна опасност, която може да бъде предотвратена и управляема. Кризата е случила се опасност. Кризата, за разлика от рисковете, е неуправляем процес, тя се овладява - възстановява се управляемостта чрез сложни процеси на идентификация на пораженията и тяхното неутрализиране, чрез идентификация на рисковете. Кризата се овладява чрез закриване и преструктуриране на цели части на системата, чрез стратегическо прегрупиране, отказ от цели, преориентация. От тази гледна точка у нас можем да говорим за криза в политическата и в институционалната система на държавата".

Според него здравеопазването е друга система в криза, защото не може да спре свръхсмъртността.

"Най-страшното е, че броят на населението намалява с по-високи темпове, отколкото в една обикновена ситуация. Спадът на населението е един неудържим процес. Всички институции не изпълняват задължението си към българското здравеопазване".

В предаването "12+3" по програма "Хоризонт" Костов допълни:

"Регулаторните органи стоят над изпълнителната власт и над законодателната власт по отношение на функциите, които изпълняват, и дълга, който имат към обществото. Законодателната власт влезе брутално в правомощията на тези институции. Пораженията могат да се окажат много тежки".

За бившия премиер ние вече сме общество на страха, "но целият свят се люшка между крайните си страхове и това ги прави особено чувствително към рисковете".

"Когато политиците са толкова уплашени, че не могат да погледнат ценовия риск в очите, те го наричат криза, за да оправдаят собственото си безсилие. Така работи системата на преувеличение на опасностите".

Начин за справяне с криза е като концентрираш власт, но това не е най-добрият начин, особено ако тази концентрация се обърне с обратен знак, допълни още Костов.

"Другият начин е децентрализация на властта, когато всеки поеме собствената си отговорност. Така демократичните системи се справят с кризи... В България се поема по първия стереотип".

Той е категоричен, че в момента няма криза на цените.

"Криза има, когато пазарът се опустоши, когато няма стоки, когато цените до такава степен изкривяват търсенето и предлагането, че се появяват огромни стокови дефицити, когато рухва пазарът. Това е ценова криза и сме го преживели през 1990 и 1996-1997 година. Сега имаме динамика на цените".

По темата за Република Северна Македония мнението му е, че позицията на България не е наш проблем:

"Европа не може да защити ценностите, които прокламира, например - мултикултурализма".

Бившият премиер изтъкна, че не е правилна позицията на Европа, която иска България да се откаже от това, че една от малкото държави през Средновековието, която е имала своя нация.