Грабежът на България стана при управлението на Иван Костов, а запазената му марка беше приватизацията с работническо-мениджърски дружества (РДМ).

За периода на управлението му от 21.05.1997 г. до 24.07.2001г. са раздържавени изцяло или отчасти 3000 предприятия. Експертната оценка на стойността на тези приватизирани активи е била близо 20 000 000 000 лв.

За въпросната собственост в държавната хазна са постъпили малко над 2 000 000 000 лв. и още приблизително толкова са били дължими в алтернативни или отложени платежни средства, пише в свое разследване Телеграф.

Погледнато сумарно, активите на българската държава са разпродадени средно за 20 % от стойността им, като в близо половината от случаите разминаването е още по-драстично. Всичко това дава основание безапелационно да се направи извод, че приватизацията, която другарят Иван Йорданов Костов и кликата му сътвориха, беше най-лошата и крадлива в бившия Източен блок. Нещо повече – държавата е ужилена с още над 206 млн. лева и над 900 млн. долара от непостъпили в хазната инвестиции по тези договори.

Политическия капитал – в икономически

Костича се дразни особено, когато му припомнят тези числа, водещи към единствения възможен смислен извод – за огромен клиентелизъм, далавери и грабеж по време на неговото управление. Факт е, че този феномен не се получи в нито една от бившите соцдържави, с изключение на Русия. Българската приватизация в периода 1997 – 2001 г., имаше много повече общи черти с руския модел. Единствено мащабите бяха различни. В периода 1990-2000 г. в Русия са приватизирани 23 452 държавни предприятия. За този огромен обем обаче активи са получени 86 млрд. щатски долара. И в България се оказа, че основно партийно-политически „парашутисти” са получили основните дялове в приватизираните предприятия. По този начин приватизацията „Иван Костов стайл” представляваше процес, чрез който политическият капитал на някогашната политическа номенклатура се конвертира в икономически. Така старата олигархия – апаратът и управленските му кадри, запазиха властта си, докато удобно се настаниха, този път като собственици на приватизираните публични активи.

Философията на приватизацията, която беше извършена в периода на управлението на Костов, беше много добре описана неведнъж от неговия вицепремиер Александър Божков в друго негово култово изказване: „Ще продадем всичко за шест месеца, ако не ме питате на кого и за колко.” Когато се навлезе в детайлите на приватизационните сделки в периода 1997 – 2001 г., се вижда, че точно тази приватизация, направена от точно тези хора, по точно този начин, с точно тези следприватизационен контрол, си е била разбойничество в особено големи размери.