Съдебната власт продължава да гние и да обслужва определени политици, заяви журналистът

Толкова много коментари и възражения заваляха за промените в конституцията, че човек се обърква.

Средният нашенец бълва коментари из социални мрежи, според политическата си принадлежност. Лее се възмущение – „Само Велико народно събрание може да прави промени”. „Какви са тия в парламента, дето поправят конституцията?”. Искат президентът да прави промени, не „тия”. Да, ама не. По конституция не сме президентска република. И предложението да станем дори не събра подписи за референдум, пише Иван Бакалов в коментар, публикуван в E-vestnik.

Първо, не само Велико народно събрание може да прави промени в конституцията. Досега тя е поправяна пет пъти от обикновено народно събрание през 2003, 2005, 2006, 2007 и 2015 г. И досега не се е вдигал такъв шум. За какво са толкова крясъци сега?

Медиите не обясняват основни неща, а са само дръжки на микрофони – цитират президента, който казва, че има „посегателство” върху конституцията, промените били заплаха за националния суверенитет. Цитират съветниците му, че поправките били некомпетентни. Цитират Костадинов, че промените са противоконституционни. Цитират Слави Трифонов, че само Велико народно събрание може да променя конституция. Цитират Корнелия Нинова, че промените в конституцията били най-голямата вреда, нанесена от сглобката. И т. н., всякакви коментари против се леят, а поправките са приети съвсем по конституция, с квалифицирано мнозинство на три четения.

Какви всъщност са тези поправки и кое може да отмени Конституционния съд, пред чиито порти реват всички политици в момента?

Както всички поправки на конституцията от 2003 г. насам, и сега основните са за съдебната власт. Види се, в съдебната власт има проблеми. Не преследва и не наказва престъпления по високите етажи на властта. Не преследва дори и на по-ниските. Прокурорското съсловие е корумпирано и съучаства в престъпления, не си върши работата. Това се забелязва дори от чужди медии и наблюдатели, не и от българските.

Оказва се, че все пак има политическа воля нещо в прокуратурата да се промени. Котката да почне да лови мишки. Затова са тия поправки.

От една страна ПП-ДБ смятат, че с промените решават този въпрос.

От друга страна ГЕРБ-ДПС смятат, че приемайки промените, така се изпират техните Борисов и Пеевски, показват се като „праведни евроатлантици“, които се борят с корупцията.

Съгласяват се с тези поправки, с надежда пак да дърпат конците и да си изберат главния прокурор. В прокурорската гилдия, както показва досегашната практика, влиянието им е голямо.

Така ГЕРБ-ДПС приеха Висшият съдебен съвет (ВСС), да се раздели на съдебен и прокурорски. Какво е това ВСС масата хора не разбират, а политици хвърлят всякакви димки и обвинения. С две думи ВСС избира главен прокурор, шефове на върховните съдилища и кадрува в съдебната власт, наказва, назначава и уволнява съдии и прокурори. И досега е дал всички основания да се смята, че сред членовете му има корупция и ги притискат с тоягата и моркова.

С поправките пак ще има Висш съдебен съвет – само съдийски. С 15 членове (вместо 25 както досега). Петима от членовете му ще се избират от парламента (досега 11 от 25 се избираха от парламента). От една страна избраните от парламента във ВСС намаляват, а от друга в Прокурорския съвет надделяват.

Прокурорският съвет ще бъде от 10 членове, от които главният прокурор е член по право, двама членове избират прокурорите, един следователите и останалите 6 се избират от парламента. Тук са най-големите възражения – влиянието на парламента в прокуратурата надделява. Тоест законодателната власт и политиците в парламента, избират по-голямата част от членовете на Прокурорския съвет.

Точно по този въпрос Конституционния съд може да не приеме поправката, защото може да прецени, че засяга държавното устройство и това трябва да се приеме от Велико народно събрание. На това парламентът може да реагира бързо, като намали квотата на парламента в прокурорския съвет.

Каквито и да са поправките, те ще доведат до нов избор на членове на съдебен (евентуално и прокурорски) съвет, съкращават мандата на главния прокурор и правомощията му, ще има някаква промяна и разведряване по етажите на съдебната власт.

Дали са лоши такива поправки? След като прокуратурата не преследва престъпления, дава признаци за голяма корупция, чуват се реплики „ти си го избра”, главният прокурор вика на Борисов „шефе”, друг прокурор обяснява на главния, че трябва да подаде оставка, защото така иска „Банкята”, който пък нарича „братиньо” шефа на Конституционния съд и бивш главен прокурор, и т. н. Когато уж съвсем независимата съдебна власт с нейния ВСС действа така, може би е време законодателната власт да се намеси. Парламентът, все пак не е единен и ще избира членове на Прокурорския съвет с много караници, няма как тези членове да обслужват една партия.

Досега парламентът е поправял Закона за съдебната власт и конституцията няколко пъти, с надежда нещо да се промени. Но съдебната власт продължава да гние и да обслужва определени политици. И ако Конституционния съд отхвърли тези поправки, трябва да избираме Велико народно събрание, за да се промени нещо.

Другата поправка, за която най-много вдигат врява политиците, начело с Радев, е двойното гражданство за депутати и министри – това ограничение пада. И „Ауууу”, продават националните интереси и т. н. И президентът Радев и Слави Трифонов са предлагали това ограничение в конституцията да отпадне. Както е и в други европейски страни. Тоест, сегашните им възражения са чиста демагогия.

А няма ли сега депутати и министри, и дори президент, които са само с българско гражданство, пък работят за чужди интереси? Даже има цяла партия пета колона, която се строява пред трибуната в парламента и иска да спре работата му.