Интервю със серийния предприемач Ивайло Пенчев, съосновател и изпълнителен директор на Walltopia, публикувано в "Мениджър".

- Господин Пенчев, казвате, че се стремите да изграждате корпоративна култура ориентирана към създаване на предприемачи, на проактивни хора, които умеят да поемат отговорност за себе си и за организацията. Как го правите? 

- Вярвам, че ефективни са организациите, в които лидерите имат респекта и доверието на служителите. Как се постига това е тънка работа. Дълго време на младини се опитвах да убеждавам служителите, което е много енергоемко и по-скоро непродуктивно. Ако за всяка идея, която ти идва в главата трябва да ги убеждаваш да свършат каквото искаш, изпращаш посланието, че те са много важни и от тях зависи одобрението. Ако екипът е 5 души може да ги убеждаваш в правотата си и е добре да го правиш, но не можеш да убедиш 1000 души. Когато компаниите порастват, трябва да се вкара силна дисциплина. Преходът от малка компания, в която лидерите са приятели към модела на голямата да се работи с ясни правила и в подчинение е тежък. Ние сме в такъв етап. Когато компанията е голяма, по-малко уважаваш и повече изискваш. Въвеждаш по-строги правила и организацията става по-малко гъвкава. 

После има още един етап – оставяш голяма част от решенията да ги взема средно ниво мениджъри. Това е още една криза, защото средното ниво обикновено са по-неопитни и тепърва се учат от грешките си. Добре е да ги насърчаваш, но не е ясно дали трябва да ги предпазваш от грешките. 

- Какъв е стилът на вашето управление?

- Прям съм и изисквам от хората за бъдат прями. Да не са манипулативни. Да говорят каквото мислят и да не баламосват другите. Кардиналната истина да се споделя.  Ако смятам, че някой не си е свършил работата, защото го е мързяло, му го казвам.

- Какви са плюсовете и минусите на тази директност?

- Плюсовете са, че хората са информирани. Мисля, че тези, които работят с мен, печелят от това, че съм директен. Винаги знаят какво мисля за тях и не живеят в страх, че им кроя шапка. Според мен е много важно да кажеш директно на човек къде се е провалил и какви точно са последствията за него. В средносрочен план това успокоява хората и ги кара да се чувстват по-разбрани и по-малко тревожни. 

Тази директност обаче понякога отива в крайности. Ставаме груби, което не е хубаво. Като стимулираш такава кардинална откровеност, хората са откровени не само относно фактите, а и в чувствата. Едно е да кажеш на някого „зле си си свършил работа”, което е факт, друго е да продължиш с истината – тъпанар, абсолютно съм ти бесен за това. А това на нас ни се е случвало. Стараем се да го овладеем. Хората понасят истината за фактите, но с истината за чувствата е по-трудно.