Проблемите наистина са много в този град - Дунав мост, въздуха, заплатите, комарите, неработещите предприятия

"Боли ме да виждам тези празни, съборени, овехтели сгради." Това каза Ива Митева, която беше в Русе през уикенда и се включи в кампанията „Да изчистим България”, и посети празника на тортата Гараш. В разговор с Ахмед Алиев тя сподели, че градът има много проблеми, но и огромен потенциал, затова би искала да работи за него и да помогне за развитието му, предаде Дарик Радио.

- Г-жо Митева, защо в Русе?

Защото Русе е градът, който мрази лицемерието. Аз казах не на лъжата и на лицемерието в политиката. За съжаление лъжата се оказа, че няма точка на насищане. За съжаление напоследък все по-често си припомням разказа на Алеко Константинов “Пази боже сляпо да прогледа” и неговите размишления за грозното в човека и за духовното му падение. Видяхме егоизма, алчността, високомерието, неблагодарността в политиката и може би затова все още съм тук, за да кажа не на този вид политика.

- Ако лъжата е толкова много, как тогава да я отсеем на 2-ри октомври?

Знаете ли, моят колега Ивайло Вълчев каза, че хората станаха по-малко претенциозни, в този смисъл на думата, че вече не искат да дадат просто ей така гласа си. От моите срещи и разговори с хората виждам, че те все повече искат да вярват на личности, искат да видят, да пипнат, да чуят народния представител. Искат да гласуват за хора, на които имат доверие, искат да търсят отговорност от народните представители и не искат просто ей така да гласуват. Затова избирателната активност на 2-ри ще бъде ниска.

- И тъй като се опитваме да си говорим честно и откровено сега, въпросът ми е успявате ли да обясните на хората защо сме на избори?

Да, успявам да обясня и мисля, че хората все повече и повече ни разбират. И ми се струва, че започнаха да ни разбиват след като влязохме в кампанията. Защото всеки ден виждате излизат все по-скандални и по-скандални неща. Включително и тези заклинания, които чувам - не с тези, не с онези. Това показва, че пред нас са изправени едни хора, които искат да ни водят към неизвестното, а това определено не са хора, които биха могли да бъдат държавници.

- А вие казвате ли не с тези, не с онези?

Аз не харесвам този въпрос и не казвам това, и дори така силно се възпротивявам на тези червени линии, защото когато парламентът ви е толкова фрагментиран и когато хората са дали гласа си в толкова различни посоки ние трябва да ги уважим. Не уважаваме законите си, но поне трябва да уважим хората този път. Много ще е трудно, но и зимата ще е много трудна. Затова ми се струва, че наистина трябва да търсим единство. Много употребяваме тази дума и тук се сещам за девиза на българската епархия от 1890 г. мисля, в който се казва “Свобода в порядъка и единство в разнообразието”. И тъй като сме в Русе, всички знаем, че това е град на много култури. Тук се срещат изтока и запада, севера и юга. Тук живеят хора от различни етноси. Тук хората изповядват различни религии и въпреки това живеят заедно, и въпреки това са намерили общия език помежду си. Затова политиците сме длъжни да намерим общия език помежду си, да седнем на една маса и да говорим всички заедно, да търсим общата цел, общия идеал, общата идея. Дали ще е за определен период от време, това всички те ще решат. Но нека да си припомним, че има много държави като една Нидерландия и като една Белгия, в която управляват широки коалиционни правителства и те наистина се сформират много трудно, но там просто има висока коалиционна култура. Трябва да покажем имаме ли я и ние тази коалиционна култура, защото виждате, че заради многото партии в България способните хора са разпръснати навсякъде и ние трябва да направим така, че тези способни хора да ги съберем на едно място и да използваме техния потенциал.

- Това означава ли, че след 2-ри октомври вие ще направите всичко възможно да се сформира правителството, което да ни преведе през тези тежки времена, които пророкувате.

Ако питате мен лично - да. Надявам се да успея да убедя моите колеги, че това е правилното решение и правилният път. Това виждам в очите на хората. Медиите търсят сензацията, търсят скандалите, медийния спектакъл. Даже наскоро бях прочела, че изборите са конкурс за красота за грозни хора. Вижте колко е точно.

Медиите за съжаление търсят и много се впечатляват от едни напомпани фигури, от едни добре изглеждащи хора. Но като че ли дори в тази предизборна кампания не виждам задълбочения дебат, всестранното обсъждане на проблемите, чувам едни голи лозунги, едни заучени фрази, популизъм. Признавам си, че не гледам телевизия и не слушам радио, защото това, което ми се предлага за съжаление още повече ме отчайва. Трябва вече да чуем хората, да направим всички жертви и усилия и всичко възможно, за да преодолеем конфликтите помежду си.

- Добре, защо ние медиите да сме виновни. Ние ви даваме ефира. Това, което се случва в него си е ваше дело.

Защото винаги търсите пикантерията.

- А вие с охота ни я предлагате.

Може и така да е. На политика малко му трябва, за да се обърка. Но дори, знаете ли, в тези плакати, които виждам на Продължаваме промяната, там виждам огромна лъжа. Когато кампанията се крепи на лъжа, какво мислите че ще е управлението. И няколко пъти го давах за пример. Казват - повишихме пенсиите, питам, как ги повишихте с 67 депутати. И Корнелия Нинова също казва - повишихме пенсиите. Коя от двете политически сили повиши пенсиите? Без помощта на всички гласове в пленарна зала нямаше как пенсиите да бъдат осъвременени. За съжаление ние не направихме най-важното- не преизчислихме справедливо всички пенсии, така че всеки да получи това, което е отработил и което заслужава. За съжаление знаете какъв голям дефицит се залага в бюджета, и какво ще изплащаме от другата година. Другият плакат е “Направихме безплатни детските градини”. Е как ще ги направите отново с тези 67 гласа? Когато законопроектът за корпоративното подоходно облагане беше внесен от Любомир Каримански и група народни представители и с него се измени закона за местните данъци и такси. Да, имаше народни представители от Продължаваме Промяната, но законопроектът е на Любомир Каримански. Това, което не разбраха колегите от ПП е, че независимо, че си първа политическа сила, когато нямаш необходимите 121 гласа, тогава ти се съобразяваш и с най-малката партия. Това се опитвах да го кажа няколко пъти на Кирил Петков, но той нито ме чу, нито ме разбра. Защото така се прави добра политика, така се извежда народът напред, с чуване, с вземане най-доброто от всеки и с колективната игра. Тука видяхме едно огромно самочувствие в първата политическа сила и едно нежелание да се защитят националните интереси. Ако искаме да работим за хората, трябва да използваме гласовете на всички. След като влезе в парламента, народният представител представя целия български народ. Но този принцип като че ли не го виждаме на практика.

- Да, но и вие също не се вслушвахте в останалите, след април миналата година, когато бяхте първа политическа сила?

Може би всеки се учи от уроците си. Има неща, които и аз не мога да си обясня. Аз също смятам, че избързахме тогава, защото хората имаха много надежди. Явно решихме, че управление на малцинството ще бъде начинът, по който ще избегнем натиска, който биха ни оказвали останалите партньори. За съжаление острата реакция видяхте докъде доведе и ни тласна към поредните избори. Затова си мисля, че най-добрият вариант, който и хората биха приели, е наистина широко коалицианно правителство. Когато се е писала конституцията, се е предлагало когато три пъти не може да се сформира кабинет, президентът като обединител и като един арбитър да събере всички политически сили и да предложи широк коалиционен кабинет. За съжаление това не е било прието. Но това показва колко мъдри са били нашите велики народни представители и са предчувствали този ден, в който ще има такова голямо политическо неразбирателство в парламента и нестабилност. Смятам, че когато всички партии се обединят върху принципи, ценности, морал, когато имат задачи, които трябва да свършат, то тогава дори и възможността за корупция ще е по-малка. И нито една партия няма да си позволи да направи нещо без останалите. Това взаимно възпиране ще е налице, всеки ще контролила другия и обществото ще вижда кой в каква посока дърпа. Защото когато имаме коалиция от еднородни партии, те правят каквото искат и контролът е занижен. Затова ми се струва че това пък би могло да се окаже добър вариант за момента, в който се намира България.

- Казахте, че след избирането си народният представител престава да бъде представител на своята партия, а става представител на всички български граждани, но все пак какви са ангажиментите, които поемате към русенци?

О, много са проблемите. Аз вече ги казах и между другото единият от проблемите е този с Дунав мост.

Ще се ангажирам с поправки, ако трябва и в закона, по скоро се налага поправка в правилника за прилагане на закона за пътищата, за да може да се отчислява процент, мисля че 10% е добре, от приходите да отиват в общината. Не е нормално отчислението от таксите да се прави на калпак, а не на база натовареността, което наблюдаваме в Русе. Разбрах за решението на общинския съвет за престрояването на тировете по бул. “България”, това е добро решение, но трябва да се мисли за реорганизацията по републиканските пътища, за Русе - Силистра, но там трябва да се намеси АПИ.

Знам, че заплатата в Русе е с 200 лева по-ниска от средната и това наистина ме плаши и трябва да се работи в тази посока. Има доста неработещи предприятия, разбрах, че единствената корабостроителница не работи, бях в Операта и това, което видях също не ми харесва. Така че, ако влезем в парламента ще се борим тези пари, които са необходими на Операта, за да стане такава, каквато трябва да бъде една истинска Опера, да бъдат осигурени. Съжалявам, че не съм знаела, че тези пари в момента ги няма в държавния бюджет, защото щяхме да предложим да бъдат включени.

Това, което също трябва да направим - виждам колко паметници на културата има в Русе.

Боли ме да виждам тези празни, съборени, овехтели сгради. Трябва да се направят съответните поправки в Закона за културното наследство. В тази област нещата се случват доста бавно, преписки се бавят с години. Вече разговарях със зам.-министъра на културата за едни преписки, изпратени от кмета на Русе до Министерство на културата, там е и паметния знак “Стоян Михайловски”, да могат да се придвижат по-бързо. Необходими са поправки в закона за меценатството, за да може когато искаш да дариш в областта на образованието и изкуствата, да може да ти се приспаднат разходите. Има много хора, които искат да дарят, но не го правят именно поради тези причини.

Проблемите наистина са много в този град - въздуха, за комарите късно са дошли парите, много са.

Надявам се, че русенци сами ще дойдат при мен, ще ми кажат проблемите си, ще търсят отговорност. Аз съм човек, който когато поеме ангажимент прави всичко възможно да бъде изпълнен и настина много бих искала да работя за този град, защото има огромен потенциал и дори смятам, че всички депутати, които бъдат избрани от този град да се обединим и да работим за този град, защото само така ще се постигнат нещата.

- Казахте за възможността при една продължителна политическа криза и невъзможност за сформиране на правителство президентът да има възможност да предложи такова. Но нещо по-силно от това- за или против президентска република?

Аз съм за политическата система категорично. И още преди да стана народен представител съм си мислела, че ще дойде времето, когато всичко ще се разпадне и ще започне наново. Защото когато кърпите нещо, то е като кърпенето на едни стари гащи. Кърпите, кърпите и накрая се сцепват. Струва ми се, че сме на този етап. И това го показват избирателите с това, че не желаят да гласуват. Това не е защото ги мързи да отидат до урните, те просто протестират.

- Един последен въпрос - вашият колега Крум Зарков твърди, че е възможно да има конституционна криза след 3-ти октомври. Доколко опасността съществува?

Конституционна криза с оглед ако не може да се сформира кабинет, парламент, или от гледна точка на органите, защото 47-то Народно събрание не свърши много работа, не си избра съставите на регулаторни органи. Това, което ме смущаваше в 47-ия парламент, тъй като аз съм присъствала на коалиционните съвети, беше разпределението на регулаторните органи. За пръв път виждах разпределение на регулаторните органи изцяло в управляващата коалиция. Тогава си спомням, че се обърнах към г-жа Нинова и я попитах: “Вие спомняте ли си такова нещо в последните 30 години, защото сте били опозиция и аз самата знам, че винаги на опозицията са давани места в регулаторни органи и то не по едно”. Ще дам за пример Комисията за защита на конкуренцията, която се направи опит да бъде променена с промяна в закона. От 7 членове на Комисията Продължаваме промяната искаха 4 места и по едно за останалите партньори, тоест ПП искаше да контролира изцяло тази комисия. Такова нещо аз не си спомням последните 30 години. Същото беше и в останалите органи. Това беше може би и причината да не се попълни състава в нито един орган. Значи тук има изначално неразбиране на смисъла на независимостта на органите. Пък искаме да правим реформа в съдебната система, конституционна реформа и т.н.