„Ето ме и мен. Нямам си име, но ми викат Шиши, защото много обичам да си похапвам. Родих се заедно с моите братчета и сестрички в една студена и мрачна маза. Въпреки това ми беше хубаво там, защото мама ни пазеше и гледаше. Един ден обаче дойдоха лоши хора и заедно с моите братя и сестри, ни взеха. Изведоха ни навън и ни оставиха- гладни, изплашени и самички. Докато се въртяхме и се чудехме къде сме и защо мама я няма, чухме как някакъв човек се задава и хукнахме с все сили след него. Беше възрастна жена, която помолихме за закрила и топлина, а тя ни блъскаше с бастуна си. Не знаехме какво да правим и ни остана само да викаме с все сили, за да ни чуе мама. Тя обаче не дойде. Отнякъде се появиха други хора. Една какичка носеше кашон и ни пъхна в него, а група деца като нас самите, ни взеха и ни предложиха приятелството си. Играхме цял ден, но вечерта те трябваше да се прибират в своите домове, а ние вече нямахме такъв. За щастие се намери малко местенце и за нас- отново в маза, но все пак бяхме на скришно и сигурно. Обезпаразитиха ни и всеки ден идват да ни видят, но чух как си говорят, че не можели да ни задържат и спешно трябва да ни намерят домове. Реших да помоля едната какичка да разпространи нашата история, надявайки се да докосна сърцата и на други добри хора… защото въпреки трудностите и неволите, аз вярвам, че има много такива и знам, че ще си намерим дом- не само аз, а и другите две мои братче и сестричка. Светът е огромен и сърцето ми подсказва, че всеки един от нас ще си намери топъл и уютен дом. Ние можем да ви обещаем само, че ще ви обичаме безрезервно и за цял живот, а вие…вие просто ни дайте шанс.”

Ако историята на Шиши ви е трогнала поне малко, може да разгледате снимките на котетата в профила ми  и ако някое от тях открадне сърцето ви, пишете ми.

Малките са на около един месец и се намират в град Русе. Другото коте е чисто черно и изключително игриво и закачливо, а най-малкият хубостник е бяло-черен и много тъжен. Понеже е най-малкото, постоянно плаче и иска да се гушка. Имам нужда от помощта ви - нека им подадем ръка.

Споделяйте историята им, за да стигне до максимално повече хора и дано имат късмет да срещнат своите нови семейства. Бяха четири, но едното бе осиновено от мило семейство. Аз също като Шиши вярвам, че ще се намерят още такива сърцати хора, които ще предложат не само дома, но и любовта си на тези малки мъници.

Те имат огромна нужда от помощ, защото за жалост няма как да ги задържим, а не могат да стоят вечно в мазата. Имат нужда от обич и ако смятате, че може да им я дадете, аз съм тук и заедно с Шиши и компания ви чакаме!