Ще разгледаме два популярни героя в родния ни хотелиерски бизнес. Морският селяндур и континенталния крадец.

Континенталният крадец се е сдобил с пари. Много пари. Праснал е няколко европрограми, няколко приватизации и няколко свинарника. Бил е малко депутат, кмет или нещо подобно. Продал е един-два завода за скрап и се е превърнал в аристократ. Аристократ-инвеститор, пише Емил Йотовски в Novini.bg.

Инвестира в построяване хотел на морето. Щото на морето е яко. Предварително има заменка за парцел на морето срещу две ниви в някое село, което и гугъл мапс не го лови. Ама законно. Да не си помислите нещо, ей!

Инвеститорът е построил хотел. Хубав хотел с лоши материали за по евтино, ама боядисан в приятен цвят. Пречиствателна станция към хотела няма, но има едни тръби в морето. По документи на 200 метра навътре. В действителност на петдесет. Морето пред хотела смърди ,но всичко е наред. Законно е. Хотелът има басейн. Басейн с хламидии. Хламидиите също са законни.

Персоналът на хотела е от евтиния. Тоест набрали са тъпунгери за без пари. Законно е. Кухнята е гадна. Също е законно. Алкохолът е ментак. Ако не сте виждали как се пълнят маркови бутилки с менте от бидони в селцата около слънчака, аз съм виждал. Не е много законно, ама нищо.

На петата година хотелът подгизва, хората са отвратени а персоналът от тъпунгери напуска, защото колкото и да си тъп все пак трябва да ядеш.

Континенталният крадец се опитва да продаде хотелът, но няма на кого. Пуска го в руски сайт за недвижими имоти, но за един месец получава само мейл с продукти за уголемяване на пениса.

Морският селяндур слага в гаража си три разтегателни легла и да го дава под наем срещу тридесет лева на вечер. Климатик няма, ама има вентилатор. Има също и мивка само със студена вода, ама кранчето е развъртяно и не тече. Къпането става в двора зад доматите. Там има варел боядисан с черна боя с кранче. На крушата има забит пирон да си държиш хавлията. Морският селяндур наднича от мазето в къщата (където живее през лятото) за да гледа циците на отседналите при него жени. Всичко е точно.

Морският селяндур събира пари и след няколко години (и един кредит, който впоследствие ще му изяде главата) строи къща на четири етажа. Кръщава я хотел. Защото е селяндур на всеки етаж има по пет стаи и една баня. За селяндурът това не е проблем. За почиващите не му пука – да се оправят. Селяндурът е доволен. Яде в двора на хотела домати и пие уиски. Обмисля да сложи в банята на втория етаж камера защото гледката на цици му липсва.

След няколко години при селяндура престават да отсядат туристи. Той ходи по автогарите и по шосетата с табела, че има свободни стаи.

Селяндурът няма хотелиерска култура. Той знае само да събира и умножава. Десет стаи по петдесет лева – петстотин лева на ден. Сто дни сезон (нали така) – петдесет хиляди. Селяндурът обмисля да инвестира в нова луксозна кола за да бръмчи.

Но сезонът тече, а стаите са празни. Селяндурът е в депресия. От банката са непоколебими и му взимат къщата. Хотела, така де. Чуди се кой му е виновен. Нищо не му идва на ум. Решава да направи рестарт на бизнеса, но този път офанзивата ще е по-широкомащабна. Ще започне да дава под наем освен гаража и кокошарника.