Не спирайте да вървите напред!, призова Мар Галсеран

Галсеран е една борбена, смела и непримирима жена. Тя е родена със Синдром на Даун и води тежки битки откакто е поела първия си дъх. Израснала е без приятели заради увреждането си, но пораснала именно заради тези трудности. Мар Галсеран разбива стени и преодолява бариери. Бариери в мисленето, в усещането за света и за способностите на хората. На 46 години тя успя да надвие всички предразсъдъци за себе си и увреждането си като се превърна в първия испански депутат със Синдром на Даун. Така показа, че граници за мечтите не съществуват.

Публикуваме интервю на NOVA с Мария дел Мар Галсеран Гадеа или, както стана известна пред света, просто Мар Галсеран - първата жена със Синдром на Даун, избрана за депутат в испанския парламент.

Много благодаря за времето, което ще ни отделите за това интервю. Всъщност, моята продуцентка се вдъхнови от историята Ви. Така решихме да се свържем с Вас, защото наистина успехът Ви удиви целия свят и от България искахме да Ви поздравим за Вашето постижение - че успяхте да влезете като депутат в парламента на Валенсия. Бих искала да започна с въпроса какво е чувството да постигнете нещо толкова значимо – да сте първата испанска депутатка със Синдром на Даун?

Това е много особен случай. Добре го разбирам - аз съм човек с увреждане, така че беше нещо нетипично да успея да вляза в парламента на Валенсия. За мен това беше шанс да покажа на хората като мен, че мога да се справя. Ето, че случилото се ми носи и интерес от различни места, дори от вашата страна.

Да, много Ви благодаря! И сега как се чувствате като депутатка? Как Ви приеха другите членове на парламента?

За отрицателно време станах много популярна. Аз самата се чувствам като една от тях, работя наравно с всичките си колеги от партията. Всеки в своята сфера, с всички се разбирам добре. Някои познавах отпреди, други - не. От септември насам, когато бях избрана, всеки ден опознавам по малко от тях.

Започнала сте политическата си кариера на много крехка възраст – само на 18 години. Защо избрахте именно тази сфера за своя работа, защо се насочихте точно към политиката? И защо постъпихте в Народната партия, как тя отговори на нуждите на Вашата кауза?

От много млада винаги съм се интересувала от политика. Беше ми много любопитна материята и се чувствах в свои води. С годините опознавах различни хора в политическите среди и, когато влязох в парламента, вече имах много контакти. Питате ме защо точно Народната партия? Защото се идентифицирам с нея, с вижданията ѝ. Отначало имах две цели – да работя съвместно с партията си, за да изпълнявам стриктно програмата. И на второ място, за да променя манталитета и вижданията на обществото за хората с увреждания като мен.

И мислите ли, че политиците могат да променят живота на хората или ролята им често е подценявана? Голяма ли е важността им за обществото?

Аз чрез постовете си винаги съм опитвала да променя мисленето на испанското общество. Не всички са вярвали в мен - имало е хора, които заради моя недъг са смятали, че не мога да се развивам. Гледам да ги опровергая. Има такива, които те преценяват на външен вид и смятат, че те познават, въпреки че не знаят нищо за теб и биографията ти, бързат да те съдят. Те обикновено те подценяват - смятат, че не можеш да работиш добре, защото имаш увреждане. Преди да съдите един човек, първо трябва да го опознаете!

Вие многократно сте казвала, че цял живот се борите да бъдете приета като личност, а не като човек с увреждане. В този смисъл, какви бяха най-големите трудности и предразсъдъци, с които трябваше да се сблъскате по време на своята борба?

В своя живот съм се изправяла многократно срещу ментални бариери. Хората постоянно ги издигат срещу лица с увреждания. Често съм ставала жертва на предразсъдъци относно моите способности, без да опитат дори да ме опознаят. Когато бях тийнейджърка, нямах типичните за възрастта си контакти с връстници. Обикновено в тази възраст младежите имат приятели, аз обаче нямах. Имах само съученици. Не искаха да се събират с мен, смееха се зад гърба ми. Това са типични трудности, които изпитват деца със Синдром на Даун. Аз също преминах през това.

А къде е по-трудно да живеете със Синдром на Даун – в професионалния или в личния живот?

В нито един от двата не е лесно. Но ако имаш обкръжение, което те приема заедно с твоите увреждания, хора които вярват в теб и смятат, че можеш да се справиш, тогава е по-лесно. За щастие, имам близки, които ме познават добре, знаят какво мога. Освен това имах късмет в партията да ме приемат много сърдечно и да ме подкрепят в каузата ми. Тук адаптираха средата, така че аз да се чувствам добре и на мястото си. Народната партия успя да ми покаже, че и ние, различните, които имаме увреждания, също имаме значение.

Вие сте помогнала на много семейства с деца със Синдром на Даун. Коя беше историята, която Ви разтърси най-силно и никога няма да забравите?

Била съм при много семейства, като най-често става дума за деца с проблеми в училище, с общуването, физически проблеми. Където и да отида и каквито и трудности да срещна, винаги казвам, че имат ли нужда от мен - ще съм до тях, за да им помогна с каквото имат нужда.

И кое е най-важното във Вашия живот, за какво мечтаете на този етап от живота си, в който сте достигнала един своеобразен връх в кариерата си? Каква е Вашата цел?

Моята цел понастоящем е в ролята си на парламентарист да помагам на хората в нужда чрез работата си във Валенсия. Иска ми се освен това, което е заложено партийно за 4-годишния мандат, да мога и да свърша максимално много общественополезна работа.

От гледна точка на един политик, депутат, могат ли НПО-тата да се справят без политическа помощ в борбата си за хората със Синдром на Даун, с всички предразсъдъци? Могат ли да постигнат резултати, без да имат политическа партия зад гърба си?

Ами, ако трябва да съм честна, партиите помагат, съдействат много, но трябва и много здраво да се работи, за да се получават реални резултати в самите организации. Смятам, че ефективност може да се постигне, ако се работи в колектив между политици и НПО.

А какво е това, в което хората най-много бъркат за хората със Синдром на Даун? Какво трябва да знае обществото за тях? Как да се сприятелим с такъв човек?

Аз разговарям с всякакви хора. Когато общуваме, няма значение кой с какво увреждане е - смятам, че всички сме еднакви, всички сме хора. Все пак да имаме предвид, че обществото е разнообразно, хората са различни. Без значение дали човек има недъг, или не, можете да се сприятелите, стига да поискате да го опознаете. За приятелството няма граници.

Какво Ви разсмива и какво Ви натъжава в ежедневието Ви - в работата и в личния Ви живот?

Определено ме натъжава манталитета на обществото що се отнася до различните хора. За мен хората с увреждания трябва да са интегрирана част от него и не виждам проблем да си комуникираме. Аз мога да говоря с всекиго. Ако някой ми иска съвет - му го давам, изслушвам го, комуникацията ни е напълно нормална. Можем да се разбираме прекрасно.

Като една силна жена, която е преминала през много трудности, имало ли е момент, в който сте си казвала, че не можете да продължите? Тогава какво Ви е вдигало? Какво Ви дава сили?

Определено това е семейството ми. Баща ми, братята ми, снахите ми, племенниците ми. Имам петима племенници. За мен най-важното в живота е моето семейство. Те винаги са били зад мен, оставяли са ме и да греша, а после да се уча от грешките си.

Това е прекрасно. Ще прочета Ваш цитат, който мен лично много ме докосна и развълнува. При постъпването си в парламента казахте следното: „Моля ви да работите, да не се отказвате от нищо, защото можете да постигнете това, което сте си поставили за цел. В началото е трудно, но трябва да преодоляваш себе си, да си поставяш нови цели и задачи, защото, в крайна сметка, независимо на каква цена, с постоянство винаги постигаш своето!”. За мен това са много въздействащи думи и бих искала да Ви поздравя за тях. Те вдъхновиха мнозина от нас. Бих искала да Ви попитам какво бихте казали на хората със Синдром на Даун, които имат големи мечти, но имат и големи страхове, изправят се срещу предразсъдъците? Как да не губят вяра, че всичко е възможно и всичко може да се постигне?

Никога да не се предават и да продължават да работят, защото, макар и бавно, целите могат да бъдат постигнати.

Много Ви благодаря! За финал - в България хиляди хора страдат от Синдром на Даун. Борят се с много предразсъдъци. Какво бихте им казали като жена, постигнала толкова много и достигнала върха в политиката в Испания?

Хората с увреждания трябва да бъдат подпомагани във всичко, от което се нуждаят, съобразявайки се с техните способности. Не спирайте да вървите напред!

Много Ви благодаря за тези вдъхновяващи думи! Лично аз Ви се възхищавам и мисля, че и моята продуцентка също! Много Ви благодаря и за това интервю, и за отделеното време, защото сме наясно колко сте заета.

Да, действително имам много натоварен график, дори трябва след малко да съм на летището и да продължа активната си работа.

Много благодаря отново, желая Ви всичко най-добро. Продължавайте да помагате, да вдъхновявате и да се борите за хората и до скоро!

До нови срещи!