Последиците за България може да са тежки без патриоти в парламента

Приятели, изумен съм от повърхностния подход на уж интелигентни хора към политиката. Народът ни периодично зарязва здравия разум и се държи като хипнотизиран: ту по славното минало на Царя, ту по мускулите на Бат Бойко, ту по песните на Слави, който не можел да пее, но го правел с чувство. И всеки път смята, че новата му тръпка ще реши всички, ама всички проблеми, а няколко години по-късно е готов да убие с камъни предишния си фаворит. И тогава, в момента на своята ярост, избира новия си месия, а после пак всичко се повтаря по старому.

Защо? Защото политиката е триада от хора, идеи и дела, а нашенецът се спира само до първото и после се чувства като разлюбена и излъгана мома. По нашите ширини няма значение какви идеи изповядваш и към какво би водил страната, нито какво си правил до вчера – залог за политическия успех е да уцелиш подходящия момент и пръв и най-високо да завикаш: „Този е злодей! Позор! В затвора!“ Няма значение, ако до вчера си бил интимен с властника и какво си правил, важно е днес да си гръмогласен.

25 години се занимавам с политика постоянно, влязох в една малка и никому неизвестна в моя край партия заради идеите си и не съм ги сменял, не бих ги и сменил. За този период бях три пъти уволняван заради убежденията си, а 6 години буквално преследван, като основна опозиция на картела ГЕРБ-БСП в Русе. Е, и последните 4 години бях част от управленско мнозинство в парламента. През тези години при появата на всеки нов месия хората питаха: „Защо не сте с него?“, после казваха: „Добре, че не тръгнахте с него!“

Днес силата е в поредната вълна на омразата, тоя път срещу Борисов и ГЕРБ. Вината на Патриотите е, че преди 4 години приеха отговорно резултата от изборите и вместо хаос, създадоха програма и управляваха за да я изпълнят. Не беше безметежно и позитивно съществуване, често бяхме във война с „партньорите“ си, „сготвиха“ ни много компромати от страх да не станем твърде силни, но и постигнахме много. Знам, че никой не се интересува от делата ни, освен ако са лоши и може да ни ги завре в лицето, но пък и да няма такива, ще ни изкарат грозни или дебели, или нещо друго гадно.

И тази вълна ще мине. Но последиците за България може да са тежки без патриоти в парламента. Въпросът е идеен, а не за далавера, кюлчета и постове. Розово-либералното мнозинство от 45-тия парламент, което най-безотговорно допусна Турция отново да се меси в изборите ни, може да усили позициите си. Истанбулската конвенция се подкрепя ревностно от ДБ, Мая, ГЕРБ, ДПС и „европейското крило“ на БСП. Слави на практика се измъкна от отговор на въпроса, цитирайки Конституционния съд, но Конституцията може да се промени с такова мнозинство, а и да остане – достатъчно е да се пусне джендър идеологията в училищата и законите. Какво ще се случи с българското семейство утре?

Същото се отнася за външния натиск по темата Македония. ГЕРБ щяха да се поддадат, ако не бяхме ние. Това ще се случи сега, ако няма патриоти в парламента. А работните места в Маришкия басейн? Кой ще ги защити от Брюксел? А атомната енергетика?

Навярно, ако всичко това се случи и живеем още по-зле и бедно от сега, никой няма да забележи, защото пак ще сме заети да мразим някого или да се обясняваме, че няма алтернатива.

И за да има алтернатива и то патриотична и отговорна в следващото НС, основана на дела и идеи, създадохме КП „Българските патриоти“. Личностите (Марешки, Симеонов, Каракачанов) направиха крачка встрани и няма да се кандидатират за никакъв пост. Знаете защо. Вратата е отворена и за всяка друга патриотична формация, но другите май твърде държат на председателите си. Мисля, че това е добър шанс за рестарт на патриотичното движение, което да създаде нови лидери. Дали ще го подкрепите, ще решите сами, но много ви моля – замислете се, преди да се отдадете на критики и отрицание. Защото ние 25 години отстояваме каузи и нито забогатяхме от това, нито някога предадохме приятелите си или националния интерес. Впрочем никога не избягахме и от битките и щетите. Сменяхме средствата според обстоятелствата – днес средството е тази коалиция. Добра или лоша, след неуспеха ни за самостоятелно явяване, без нея няма как да бъдем полезни за каузата.

Искрен Веселинов