Не знам как да започна това…. Как се пише за смърт на дете?!? А днес те се оказаха две - едното Стефан на Рени Григорова! Утеха и мир в сърцето ти! А другото….

На плаж сме…. Малко време в работните срещи! Шанс! На Китен! Буквално за секунди паника на плажа, тичат спасители, целият плаж настръхва! Вадят от водата едно почти мъртво момиче! Търсят още…

Няма да пиша за ужаса на майката…. За това да гледаш водата с огромна тревога и да се надяваш, че морето ще пусне от студената си прегръдка и другото ти дете….

Сега искам да викам!!! Защото на плажа до майката сме аз, моят невероятен приятел Gabriel A. Hillman и Съни! Разбирате ли? Гейб гледа с недоумение и казва мисля, че тук има нужда от теб и крясъците ти! Спасителите са в паника, няма бърза помощ, няма никой, никой!!!! В новините чухте как реагирали спасителите - да ви кажа ли как??? Никак! Във водата се хвърли един млад човек, който плака цял следобяд, че извадил едното момиче, но не могъл да извади сестра и! Бърза помощ дойде след като заплашвах по телефона и крещях на диспечери! Майката колабира в ръцете ми! Викаше детенцето си, няма сестра, само аз съм там, помагам с каквото мога! Моля се с нея, моля се за спасеното и момиченце Йоана, плача за неспасеното Рамира (тя вече е във вечния Мир), плача с голямото и момиче, което броди по брега и гледа през сълзи морето! И няма, няма няма помощ хора!

Нямаме държава, не останаха и Човеци!!! Освен едно семейство - невероятна медицинска сестра Ели и съпруга и!

Бясно ми е и ми е огромно мъчно…. Знам, че няма такъв термин, няма огромно мъчно! Но за държавицата ми е…

Нямаше грижа за Стефан, майка му беше оставена на грижата на майки като нея….

Не видях нито една работеща институция на плажа днес! Спасители в паника, полицаи…. Безпомощно кръстосващи, бърза помощ след час време, защото има една линейка и тя идва от Созопол, няма психолози…. Как ще продължат да живеят с болка тази майка и децата и!

Ииище изчетете по всички медии как били на неохраняем плаж, какво правели във водата две деца сами! Бях там, флагът беше жълт за съмнително море, спасителите не знаеха какво да правят, нямаше подготвени екипи да търсят във водата! Джет на гранична полиция ли - 20 минути във водата и приключи с обиколката…

Седях до тази майка и си мислех, на всеки може да се случи, можеше, ох можеше да е моето дете….

Сега прегръщам децата си и плача, защото утре, ако трябва да разчитаме на помощ - ми няма я!

Живеем в кочина, живеем в абсурд и все си мислим, че ще ни подмине!

Не сме застраховани! И ако Гейб знае, че във Флорида за броени минути на плажа ще има бърза помощ, спасители, пожарникари, помощ по суша и вода, че ще има психолози до семейството…. Тук си знаем - трябва да се оправяме сами!

До кога?!? До следващата детска смърт, до следващото погребано дете с увреждане, до следващият….. и свикваме с това бездушие!

Не искам да свиквам, не искам да живея в това! А вие? Ще спите ли?

Бог да ни е на помощ и да ни пази, но ние ще гледаме ли?

Тагвам всички, които могат да променят нещо! И малко журналисти, които искам да разкажат истинската история, а не лустросаните новини!

Почивайте в мир Стефан и Рамира!

MAIA STOITSEVA