"Идва ми да си сложа въжето и да се приключи тази мъка!"

С тези разтърсващи думи ни посреща инвалидът Стефан Пангаров в пазарджишкото село Цар Асен, пише България Днес.

Стефчо, както го наричат всички, е с нарушено зрение, умствена изостаналост и още куп заболявания. От десетилетия живее без ток и вода. Преди четири години остава и без пари. Заради многото си заболявания мъжът получава пенсия от ТЕЛК повече от 30 години. През 2015 г. решението на лекарската комисия е променено и процентите му за инвалидност са намалени на под 50%. Тогава държавата спира да превежда и малкото, на което разчита 58-годишният мъж.

Екипът на медията е посетил къщата му, или поне това, което е останало от нея. Стефчо няма врата в двора. Бута телената ограда и ни кани в бащиния си дом. Влизайки в порутената постройка, те лъхва хлад и мирис на влага. Мизерията е във всяко кътче на старата къща. Някои от прозорците са изпочупени, а дупките са запушени с дървени летви. Въпреки потресаващите условия впечатление прави, че в стаите е подредено. Всяка вещ си има място, а по пода няма боклуци. Самият Стефан също е спретнат и си личи, че поддържа своята лична хигиена.

Мъжът е на ръба на оцеляването. Нечовешки условия му носят куп проблеми. Липсата на ток бори със свещи, ако има такива. Ако не, стои на тъмно. Един от последните инциденти става съвсем наскоро. Привечер, когато се прибирал, Стефан не видял вратата на стаята си в тъмницата и се ударил в нея. Вследствие на това му се появява огромна синина на окото. Печката му освен много стара е и изпочупена. Трудно може да си готви или да се отоплява с нея. Въпреки това мъжът събира дърва за зимата в съседната стая, за да не се вкочаняса от студ през студените месеци. Макар болен, той не е мързелив. Ходи сам в гората и си примъква сухи съчки. Местните също не го оставят и му дават кой каквото има. В селото живеят 230 човека, като повечето от тях са пенсионери. Пенсиите им не са високи, но отделят от джоба си за него.

"И ние нямаме, но му даваме каквото можем. Иначе ще умре. Не може така да го оставим. Един му даде тиквичка, друг домат, трети някое дърво да се сгрее", споделят пред медията по-възрастните.

До края на тази година Стефан и още девет души, които са на прага на бедността, получават храна от общината. По време на престоя ни в селото изтерзаният мъж се нареди на опашка за своята дажба, като пред себе си пусна всички дами. След това прибра с усмивка супата, рибата и зелевата салата в черната си торбичка.

Стефан има проблем и с водата. В дома му няма течаща вода. За да може да се измие и изпере, мъжът събира вода от кладенеца в двора си. Изглежда, че това е единствената му гордост.

"Вижте само каква кофа си имам", казва той развълнувано, докато ни показва как се снабдява с живителната течност.

58-годишният инвалид е и със затруднен говор. Преди десетина години се качва на орех и пада от високо. Едва оцелява. Оттогава трудно му се разбира какво казва.

"Не е мързелив, но не е и адекватен. Няма как да го вземат на сериозна работа. Живее без никакви пари. След 30 години го изкараха напълно здрав. Как е възможно това?! Подавахме жалби многократно, но без резултат", разказва досегашният кмет на селото Георги Спасов.

Немотията докарва Стефан до крайни решения. Неведнъж той обмисля как да си сложи въжето на гърлото или как да се удави в кладенеца. Добри съседи успяват да го разубедят. Има и такива обаче, които му пречат. По думите му искал да си засади домати в двора, но заради кокошките на комшийката му, които се разхождат и в неговия двор, не може.

"Така живея. Някои съседи помагат, някои не. Всичко ме боли, не съм осигурен, не мога на доктор да отида. Счупиха ми се и очилата, а нямам пари за нови", приплаква нещастният мъж.

Изтерзаният инвалид мечтае да живее като нормален човек. Не иска вече да обикаля улиците и да събира подаяния. Чувства се унизително. Надява се ТЕЛК-овото му решение да бъде преразгледано и да получава поне малко пари на месец, с които да се издържа.

От медията се опитат да се свържат с комисията в Пазарджик, но до приключване на редакционния брой не са получили отговор.

Няма семейство

Стефан е отхвърлен от държавата, а и Бог не му обръща особено внимание. Има две деца, но те са настанени в дом, защото също са с увреждания. С жена му са разведени повече от десет години, но тя понякога пристига в селото. Не му помага, а напротив - създава проблеми. Стефан е най-малкият от осемте деца в семейството. Повечето му братя и сестри са починали. Има две живи сестри в Стрелча и Трявна. Но те не идват да го посещават.

Помага въпреки немотията

Имуществото на Стефчо е малко, но сърцето му е голямо. Макар често да няма за себе си, види ли изпаднал в беда човек, не се колебае и подава ръка. По пътя в далечината виждаме едва кретаща старица.

"Това е баба Марийка. Тя е над 90-годишна. Наскоро падна жената. Помагам и с каквото мога", разказва пред вестника добрякът. Той често я придружава по улицата и дори отделя от залъка си за нея.